контраста и качеството на добра фотографска снимка. Мисля, че чрез новия тип телевизия ще осигурим по-висококачествен телевизионен образ в домашни условия, за да се намали напрягането на зрението и ще революционизираме филмовата индустрия. Яркостта на класическата телевизия е недостатъчна за киното, но нашите най-нови каметелекамери и видеоленти някой ден ще заместят големите стари 35-милиметрови камери. Такъв е пътят на развитието — от 16-милиметровите филмови камери, използувани от някогашните телевизионни екипи, към малките видеокамери, от студийните 16-милиметрови проектори, към видеозаписа на формат „U“.
Режисьорът Пол Шрейдър засне част от филма си „Мишима“ на видео лента и остана много доволен от резултата на експеримента. Видеозаписът дава възможност за моментално прожектиране на заснетата сцена за разлика от класическия филм, който трябва да се обработи химически. Някои режисьори използуват видеокамери, когато искат да снимат дадена сцена, веднага да я прегледат и да решат дали е необходим дубъл, а това води до големи икономии. Франсис Форд Копола изчисли, че с видеокамерата може да спести до 30% от разходите за една филмова продукция, да не говорим за пестенето на време. Все още видеозаписите не могат да се прожектират на широк екран — трябва да се прехвърлят на филмова лента за прожекция в кинотеатрите. Въпреки това възможностите, които видеофилмите предлагат, въодушевяват японските и чуждестранни технически специалисти. Днешните широко разпространени методи като например специалните ефекти, дублирането, изтриването, разделянето на кадъра могат много по-лесно да се осъществят по електронен път върху видеолента. Чрез електронните дигитални способи филмовите супермени могат да летят във въздуха без да се използуват специални повдигащи устройства. Вярвам, че технологиите на „Сони“ ще намерят широко разпространение във филмовата индустрия до края на века.
Зрителите на свръхзабавени повторения на видеозапис в програмите на телевизионната компания „Ей- Би-Си“ от Олимпиадата през 1984 година фактически гледаха резултатите от внедряването на видеосистемата „Сони Супер Моушън“ върху основата на телевизионна технология с висока разделителна способност. Тя позволява забавено повторение със скорост, равна на една трета от скоростта на обикновеното и по-малко замъгляване на образа.
За постижения в областта на видеотехнологиите „Сони“ получи наградата „Еми“ през 1984 година. Имах щастието да представям фирмата на церемонията по връчването на наградата. Тя ни беше присъдена за новата видео уредба с големи възможности за съхраняване на образи в електронната памет, предназначена специално за компютърна графика. За нас това беше четвъртата поред награда „Еми“. (Първата получихме за „Тринитрон“ през 1973 г.; втората — за формата „U“ през 1976 г.; третата — за едноинчовата видеосистема с наклонена развивка на редовете през 1979 г.). През 1985 година списанието „Билборд“ ни присъди наградата си „За определяне на бъдещите тенденции“ за малката система компактни дискове Д-5, която представляваше революция в техниката. На научното изложение „Експо 85“ в Цукуба, Япония, демонстрирахме нашия „Джъмбо ТРОН“ с гигантски телевизионен екран с размери 82 на 131 фута. В САЩ започнахме монтирането на подобни системи с по-малки екрани. Продължаваме да произвеждаме радиоапарати, включително най-малките в света приемници за ултракъси вълни с дебелина само 4 милиметра и тегло 33 грама — малко повече от една унция. Продаваме технологията на новия метод „MCZ“ за производство на висококачествени силициеви кристали за суперголемите интегрални схеми на различни фирми в САЩ („Монсанто Електроник Матириълз Къмпани“), Япония и Италия. Съвместно с „Ар-Си-Ей Астроелектроникс“ организирахме продажбата на най-съвременни комуникационни спътници в Япония. Излизаме на пазара в Северна Америка с прибори, които съчета ват компютърни, телевизионни и съобщителни технологии.
Обръщам поглед към следващия век и ми прави впечатление, че ние вече работим върху някои от технологиите, които най-вероятно ще гарантират оцеляването на човечеството. Моята фирма няма собствена авиационна технология, въпреки растящият брой на японските фирми, навлизащи в тази област. Някои части на реактивните самолети „Боинг“ се произвеждат в Япония. Бързо се развиват проектирането и внедряването на нови видове двигатели съвместно с британски и други европейски фирми. Новата японска серия „Н“ от три степенни ракетоносители ще даде възможност за изстрелване на спътници с тегло 2 тона в околоземна орбита през 90-те години. Ние обаче се специализираме в областите, които ще имат приоритетно развитие — оптоелектрониката, дигиталните технологии, видеосистемите и лазерните технологии. Само въображението може да ни даде представа докъде може да се стигне в „Сони“ в тези области. Не мисля, че има друга фирма, която да е толкова специализирана в тези насоки. Въпреки това често напомням на колегите си, че останалите също проявяват интерес към тях и ще бъде водеща онази фирма, която най-добре използува технологиите си. Погрешно е да се смята, че всичко ще бъде наред само защото разполагаме с най-добрите технологии. За да се въз ползуваме от това предимство, трябва да видим как то ще даде най-добри резултати в практиката. Влагаме милиарди в научно-изследователската и развойна дейност на техническите ни лаборатории. Останалите фирми внимателно следят работата ни и се възползуват от постиженията ни. Ние влагаме инвестиции и проправяме нови пътеки, по които тръгват и останалите. Не можем да променим създалото се положение. Нямам намерение да се оплаквам. Ние се гордеем със способностите си в тези ключови области. Сега ръководството поема отговорността да намери най-подходящото приложение на разработките през следващите 15 години. Не смятаме да изпадаме в летаргичен сън и да пропуснем да оберем плодовете от засадената градина.
3
Една събота имахме съвещание със завеждащ отделите в Токио. Някой ме попита какво стана с лозунга ни „Разликата идва от научно-изследователската работа“, който в последно време изчезна от рекламите ни. Разговорихме се и аз казах, че ако продължаваме да внушаваме този лозунг, хората ще останат с впечатлението, че научната работа е достатъчна за процъфтяването на фирмата, а това не е вярно. Дадох пример с Франция. Французите вярват в девиза, че всичко се дължи на научно-изследователската работа и са постигнали редица уникални успехи. Конструкцията на реактивния пътнически самолет „Каравел“ с двигатели в задната част беше новост, заимствувана и успешно използувана от много самолетостроители. Но французите не извлякоха от нея никаква изгода за себе си. Те не успяха да усъвършенствуват и развият първоначалния проект и поради това изгубиха контрол върху него. „Ситроен“ произвежда уникален модел автомобили с хидравлично окачване, многофункционална конструкция и неповторим дизайн. Въпреки това фирмата се сблъска с големи проблеми и не можа да реализира значителни продажби. Франция произвежда усъвършенствувани системи въоръжение като например „Екзасет“, с която беше потопен британски военен кораб по време на Фолклендската война, атомно оръжие, кораби, свръхзвукови изтребители и мощния ракетоносител „Ариана“ за извеждане на спътници в орбита. (Ние, японците, не произвеждаме оръжие, с изключение на някои незначителни количества за отбранителни цели. Конституцията забранява износа на каквато и да била продукция с „военен потенциал“, така че ние сме вън от тази конкуренция). Французите разполагат с високоскоростен влак, който е по-бърз от нашите влакове-стрели, но именно японците внедриха високоскоростните железопътни технологии в практиката.
Англичаните изобретиха съвременния реактивен самолетен двигател (към края на войната Германия създаде реактивен двигател, но беше победена преди да успее да го приложи в широк мащаб. Единственият изтребител „Месершмит 262“ беше произведен в съвсем ограничени бройки). Англичаните построиха първия реактивен лайнер „Комет“. Но „Комет“ имаше нещастна съдба и Англия отстъпи първенството в самолетните двигатели и корпуси на САЩ.
Искам да кажа, че не е разумно да направиш нещо различно от другите и да заживееш на лаврите си. Трябва да развиеш бизнес от изобретението си, а това изисква обновяване на продукцията и първенство на пазара. Нашият директор по научно-изследователската работа подчертава значението на диалога между научните работници от една страна и бизнесмените и търговците от друга. Винаги сме поощрявали този диалог. Според мене една от причините за големите успехи на японската промишленост се състои в обстоятелството, че японските фирми се чувствуваха изостанали и затова започнаха да се учат от най- напредналите, плащайки „учебна такса“ за вносните технологии. Наученото е полезно само когато към него добавиш нещо свое и го приложиш на практика.
Предизвикателството за всички фирми, не само японските, е свързано с управлението на новите технологии, изобретения и продукти. Нуждаем се от много нови идеи. Трябва да съчетаем всички наши
