много висока степен на интеграция (МВСИ) е част от същата технологична революция. Назряват условията за втори пробив в електрониката и ние се готвим за него. Какво ще настъпи след етапа на МВСИ и как то ще доведе до разработката на ново поколение апарати, които ще допринесат за оцеляването ни? Много високата степен на интеграция завладява въображението ни, но ние сме физици и знаем, че тази технология има предел на възможностите си. Въпреки това продължаваме да я използуваме в интегралните схеми и другите прибори, продаваме оборудване и лицензи за нея на другите фирми. Спрях се в изложението си на нашия нов подход към производството на висококачествени единични силициеви кристали. Очакваме още по-добри резултати от тази технология в условията на безтегловност при евентуален бъдещ космически полет. Способите за ецване на схемата върху платката претърпяха значително развитие. Започнахме с литографски методи и преминахме през фотолитография и късовълнова фотолитография, за да стигнем до електронно-лъчевата фотолитография. Миниатюризацията достига своя връх в тези платки. Какво ще последва? Колко още може да поеме парчето чист силиций?
Кикучи вярва, че новото поколение интегрални схеми ще представлява нещо повече от разширяване на възможностите, съществуващи на сегашния етап. Според него ще се извърши гигантски качествен скок чрез разслояване на платките. Първият слой може да бъде светлочувствителен, вторият може да действува по начина, по който човешкото око предава информация на мозъка, следващият слой ще съдържа логическа памет и последният слой (или слоеве) ще има възможност за разпознаване на конфигурации. С други думи, новата схема ще представлява опростен механичен мозък. „Много високата степен на интеграция“, казва Кикучи, „е прекалено проста за работата, която предстои в бъдеще“.
Той се въодушевява особено много от идеята за биочипове и молекулярна електроника. В тази посока вече е направена половин стъпка в процеса на научните изследвания за целите на американските военноморски сили. Кикучи се интересува от възможностите, които предлага новооткрития фотохромен ефект. Ако се подбере достатъчно голяма прозрачна и безцветна органична молекула и се облъчи с невидима за човешкото око ултравиолетова светлина, фотоните на ултравиолетовите лъчи ще избият един от електроните на молекулата, тя ще се извие и ще посинее. Когато молекулата се облъчи със светлина от видимия спектър, тя възвръща първоначалното си състояние и губи синьото оцветяване. Тук е налице основната памет с две стъпала („да“ и „не“), която е изходен градивен елемент в електронните технологии.
Според Кикучи сегашните технологии ще издържат само още 10 години. Ето защо той ускорява работата в редица направления, за да бъде подготвен за следващия етап, но се тревожи, че твърде малко учени проявяват интерес към фундаменталните изследвания. Въпреки това ние двамата сме оптимисти. Една от причините за оптимизма ни е непрекъснатото увеличаване на броя на цитираните японски източници в списанието за приложна физика „Джърнъл ъв Ъплайд Физикс“. През 1960 година те представляваха 2-3%, докато сега са нараснали на 30 процента. Неговият песимизъм, който не споделям напълно, е свързан с извода, че Япония дава голям принос към усъвършенствуването на приложните технологии като например сухото ецване, фокусирането на лазерите и т.н., но нашите учени все още изостават в разработката на принципно нови области на науката. Ние се гордеем с Нобеловия лауреат по физика от лабораториите на „Сони“, но Япония има само три Нобелови награди за физика. Както вече посочих, нашите най-големи успехи се проявяват в творческото внедряване на идеите в практиката.
Преди няколко години проведохме поредната международна научна конференция на фирмата в лабораторията в Ацуги, близо до Йокохама. Представителите на британския филиал дойдоха с теоретична идея за дигитален видеозапис. Само след шест месеца един от инженерите в лабораторията на „Сони“ в Ацуги представи на следващата конференция действуващ модел по английския проект.
Един от британските сътрудници сподели: „Ние можехме да чакаме десет години преди да се направи нещо подобна. Това не може да се случи във Великобритания“. Кикучи напомни, че дори в лабораториите „Бел“ всяка нова идея първо се изпробва на компютър. При нас нормалната реакция на научните работници при разпространяването на нова, перспективна идея е незабавно да я изпитат на практика.
Не всички технологии, които ще помогнат на човечеството да оцелее, са в ръцете на учените и инженерите. Все пак ние разполагаме с големи възможности за разработка на такива технологии, които доказахме по време на нефтената криза. В продължение на много години изглеждаше, че апетитите за петрол непрекъснато ще се увеличават. Представях си нещо като верига от танкери, наредени плътно един до друг в двете посоки от Япония до Персийския залив. Прелитах с хеликоптера над корабостроителницата в Нагоя по времето, когато изграждаха сухия док за строителство на супертанкер с вместимост 1 милион тона. Друг сух док за едномилионен танкер се строеше в пристанището на Нагазаки. Появиха се прогнози, че ако се запази тази тенденция, петролните кладенци ще бъдат напълно пресушени в близко бъдеще. Още преди да се построи такъв гигантски супертанкер, дойде ембаргото и всичко се промени. Но, както вече казах, всяко зло за добро, защото по такъв начин се научихме да пестим, преживяхме кризата, напреднахме и разработихме способи за по-нататъшно развитие върху основата на по-малки количества нефт.
Около 26% от електроенергията в Япония се произвежда от атомни електростанции. Процентът е значително по-малък отколкото във Франция, но превишава съответния процент в САЩ. Тук трябва да се има предвид нашата „ядрена алергия“, лесно обяснимия страх или, бих казал, страхопочитание пред невероятната мощ на атома, който разруши два японски града и отне стотици хиляди живота за един миг. Ние се придържаме към три национални безядрени принципа, а именно: Япония няма да произвежда, поддържа и внедрява ядрени оръжия. Японският атомен демонстрационен кораб се оказа търговски провал и излезе от употреба. Посещението на американски атомни военноморски съдове беше посрещнато с протестни демонстрации по улиците. Днес протестите продължават, но те не са толкова драматични и силни. Даже след аварията в Чернобил е очевидна ползата от използуването на ядрената енергия за мирни цели. При строежа на нови атомни електростанции се изразяват протести, но в края на краищата, поне засега, строежите се довършват, защото хората разбират значението на атомната електроенергия и приноса й към оцеляването ни.
През 1985 година се появих на рок концерта, организиран в Япония за събиране на помощ за гладуващите в Африка. Аз присъединих гласа си към призива за оказване на помощ. Гладуват не само африканците. Има гладуващи в много други части на света, въпреки че със съществуващите технологии може да се изхрани цялото население на земята. На научното изложение „Експо 85“ един от главните експонати беше доматен стрък с над 20000 домата по него. Растението се развива от едно семе и изисква огромно количество вода с добавени хранителни вещества, които са включени в затворен кръговрат. Тази система се нарича „Хидропоника“.
Не вярвам, че светът ще се нахрани само с домати, но този експонат, както и редица други постижения, показват какви чудеса могат да се постигнат чрез всеотдайност и човешка загриженост. Ако се справим със задачата да изхраним човечеството, ще бъдем в състояние да решим проблемите с народонаселението и жизненото пространство, които биха могли да доведат до нов продоволствен проблем. Аз съм оптимист и смятам, че новите технологии ще решат съществуващите сега проблеми.
Някои хора са на мнение, че е настъпила епохата на постиндустриалното общество. Според тях не могат да се очакват по-нататъшни технологични усъвършенствувания и ние трябва да се научим да живеем по- скромно, с по-малък лукс. Не съм съгласен с тях. Моята прогноза е, че ние ще можем да се наслаждаваме на живота и с по-малко енергия, по-малки количества от старите материали, по-малко ресурси, по-широко използуване на вторични суровини. Така задоволеността и производителността ни ще могат значително да надхвърлят сегашното равнище. Някои народи, особено американците, ще трябва да научат нещо от значението и духа на „мотайнай“ и ще трябва повече да икономисват. Стъпка по стъпка, от година на година ще привикваме по-умело и ефективно да реализираме икономии на ресурсите, с които разполагаме. Относителният дял на вторичните суровини трябва да се увеличи. Ръстът на населението е голямо предизвикателство, но то трябва да бъде посрещнато, така че за всички да има храна, облекло и образование. С повишаването на жизненото равнище обаче се проявява тенденция към разграничаване. Хората избират различен начин на живот, проявяват различни вкусове и предпочитания, развиват собствени технологии за оцеляване.
В САЩ и Европа фирмите-производителки на стомана, електроника или автомобили периодически заявяват, че не могат успешно да се конкурират с чуждестранните технологии. Реакцията им в такива случаи винаги е да прибягнат до уволнения. Вече изясних нежеланието на японските фирми да прилагат подобни мерки и използуваните от тях начини за възстановяване. Когато електронната аналогова технология започна
