Помня как хората непрекъснато трябваше да сменят вакуумните лампи на радиоприемниците и първите телевизори. В американските аптеки и галантерии имаше апарати за изпробване. Хората носеха вакуумните лампи от повредените телевизори, в които се съмняваха, проверяваха ги и купуваха нови при необходимост. Всичко това безвъзвратно изчезна с появата на транзисторите, диодите, полупроводниците, интегралните схеми и усъвършенствуваните линии за монтаж на апаратите. Автоматичното припояване, по-строгия контрол на качеството и новите, по-трайни и надеждни материали значително намалиха нуждите от ремонт.
Качеството, надеждността и съвършенството на новите продукти стават нещо толкова обичайно, че ние, производителите непрекъснато сме изпра вени пред предизвикателството да създаваме нови изделия, които да заинтригуват и да привлекат потребителите. Очевидно никой не може да оцелее в бизнеса без непрекъснато усъвършенствуване, което на свой ред изисква нови технологии.
Никога в миналото възпроизвеждането на звукови записи в домашни условия не се е отличавало с такава точност както днес благодарение на лазерните технологии в новите компактни дискове. Технологията на компактните дискове представлява разчитане на информация от миниатюрен лазер. Информацията се съдържа в алуминиев диск с пластмасово покритие. Така отпада необходимостта от грамофонна игла, която следва гъстите бразди върху старомодните плочи. Тази технология бележи началото на нова епоха В звукозаписа, защото той възпроизвежда съвършено точно изпълнението на музиканти те. Чува се само музика без досадни шумове като съскане на лентата или стържене на плочата с издраскана повърхност. Изцяло се отразява динамичния обхват на музикалното изпълнение. Диригентът Херберт фон Караян толкова се възторгна от новото постижение, че още преди компактните дискове да стигнат до магазините, ние двамата с него организирахме официални срещи с чуждестранни журналисти в Залцбург и след това в Токио, на които разяснихме същността и значението на изобретението.
Някои от колегите ми твърдят, че лазерът е едно от върховите постижения на нашия век, равен по значение на транзистора, на интегралната схема и най-новите високи степени на интеграция в електрониката. Аз съм напълно съгласен с тях. Несъмнено лазерната технология изменя и ще продължава да изменя живота ни още десетилетия наред. Обществеността се запозна първо с приложението й в промишлеността и медицината. Използуването на лазери в хирургията беше качествен скок напред в сравнение с миналото, кога то само скалпелът беше на помощ на хладнокръвната преценка на главния хирург. Наистина далновидни бяха онези хора, които пренесоха лазера от лабораториите и болниците в холовете на къщите ни. Сега използуваме дигитално, оптическо и звуково оборудване за оптимален звук и качество на изображението, но това е само началото на „домашната революция“, в която лазерът ще представлява ключов елемент на редица приспособления — от алармени инсталации до информационни и командни системи.
Възможността за лазерно разчитане на информация върху дигитален диск се използува за разширяване на електронната памет. Един-единствен ма лък 4,7-инчов диск може да се програмира така, че да съдържа около 275000 страници текст. Днес целият обем на енциклопедията „Гролиър“ се побира на един малък диск и чрез обикновено натискане на бутона желаната страница може да се появи на екрана. Всякакъв вид информация може да се вложи и да се съхранява в такъв диск. Така се откриват нови възможности пред научните работници, библиотеките, издателствата. Неограничени са също възможностите във фирмите — за инвентаризации, за съхраняване на огромни количества дан ни, които могат да бъдат намерени почти мигновено. Това устройство, свързано с компютър или вградено в компютър може по телефона да се свързва с банка данни навсякъде по света и ще представлява извънредно голяма сила. Ние сега едва се докосваме до необятните възможности на лазерните технологии, компютрите и далекосъобщенията.
Синът ми Масао отговаря за домашните и персонални компютри в „Сони“. Понякога той проявява нетърпение, защото смята, че ръководството не обръща достатъчно внимание на неговия отдел. „Всеки ден трябва да излизам с нови идеи за приложението на компютъра в домашни условия“, повтаря ни той, „но това е трудна работа“. Хората си представят отделен уред с дисково устройство и клавиатура, подобен на пишеща машина. Може би не е лесно да се убедят хората, че те имат нужда от компютър, различен от представите им — истинска машина за събиране и обработка на информация. Именно такава цел си поставяме и ние. Всеки има телевизор и телефон. Ако към тях се добави компютър, веднага се създават предпоставки за изграждането на информационна система. Трябва да се добави само програмен продукт. Без съмнение целият свят е тръгнал в тази посока.
Признавам, че от време на време се чувствувам стъписан, защото ние от висшето ръководство се мислим за технологически прогресивни, но младите хора често ни критикуват отдолу за мудността ни при прилагането на новите технологии. Може би и ние сме били същите. „Преди няколко десетилетия“, казва Масао, „по-старшите във фирмата са предавали знанията си на по-младите. По-старите ръководители са познавали аналоговата технология от всички страни и с пълно право са изглеждали като идоли в очите на младите. Днес обаче редица млади специалисти знаят повече за дигиталните технологии от своите началници и затова младите започват да учат по-старото поколение. Това явление е съвсем ново“.
Силата на „Сони“ се състои отчасти в това, че нашата структура не е закостеняла и отхвърля т.нар. синдром „НИТ“ („Не е изобретено тук“). Този израз се отнася до нежеланието на някои арогантни менажери да приемат дадена идея само защото не могат да си припишат заслуги за авторството. В традиционните японски фирми с негъвкави структури това създава проблеми. Въпреки че някои от най-блестящите идеи се раждат в посивелите глави на висшето ръководство, ние черпим жизненост от втория и третия ешелон. Насърчаваме и стимулираме такива прояви. Поощренията вероятно ще се засилят в следващите години. Много от технологичните пробиви, които сме осъществи ли — като се започне от транзистора, през електронната тръба „Тринитрон“ и се стигне до телевизионните системи с висока плътност — са били дело на упорити млади хора, заложили всичко на своята интуиция.
Погледите ни са обърнати към новите съобщителни системи през 90-те години и в по-далечна перспектива. В САЩ вече са широко разпространени спътниковите параболични антени за домашни условия, защото въпреки сравнително малките си размери, те могат да предават огромно количество информация от различни източници. В бъдеще ще се изискват по-гъвкави видеокасетни уредби или лазерни дискови устройства за съхраняване на информацията. Това ще окаже влияние не само върху предаването на информация и хората, които се занимават с него, но и на рекламните им агенти.
Някои от американските кабелни телевизионни компании започнаха така да шифроват сигналите си, че хората с параболични антени без специални дешифриращи приставки не могат да приемат изображението. Основната елек тронна технология обаче е напълно открита и съдържа малко тайни. Затова за сръчните техници не е трудно да изобретят начини за дешифриране без съответното официално разрешително.
В началото на компютърната епоха бяхме свидетели на успешното проникване на находчиви младежи до най-строго охраняваните електронно-изчислителни машини. По мое мнение сигурността на информацията ще се превърне в още по-голям проблем с приближаването на 21 век, особено когато дори малките компютри ще бъдат в състояние да работят с главоломна скорост и да правят милиони операции в секунда.
Стандартната черна пластмасова дългосвиреща плоча вече отстъпва пред компактните дискове. Преходът е аналогичен на замяната на старите плочи на 78 оборота с дългосвирещите. Малките домашни телекамери с формат на лентата 8 милиметра скоро ще се превърнат в стандарт за любителите, точно както голямоформатните видеокамери „Бета“ и „VHS“ накараха хората да захвърлят 8-милиметровите фотоапарати. Вече е възможно мощните видеокамери да се поберат в единия ъгъл на дипломатическо куфарче. В тях са вградени всички необходими прибори, касетата е по-малка от стандартния размер на касетофоните и може да се снима с високо качество на изображението и точно фокусиране даже в слабоосветени места. Тази еволюция напомня развитието на обемистите фотоапарати на неподвижни триноги до така разпространените в днешно време компактни 35-милиметрови апарати, които на свой ред ще бъдат изместени от камери, подобни на нашата безфилмова „Мавика“, където е вграден прибор за зарядно пренасяне. Той дигитализира изображението върху малък въртящ се диск и така отпада необходимостта на химично проявяване. „Мавика“ и останалите безфилмови апарати се предлагат не само на любители, но и на професионалисти, какъвто беше случаят с репортерските отвъдокеански снимки от Олимпиадата за в. „Асахи Шимбун“.
Във видеосистемите сме разработили телевизори с висока разделител на способност с 1125 редове на развивката (срещу 525 реда в САЩ и 626 в Европа). По този начин телевизионният образ придобива
