мъжа. Обстоятелството, че неутралното по начало понятие за сила навлезе в разговорната реч с това тясно значение, не остана без психологически последствия. В мъжката душевност сексуалната потентност стана емоционално затвърден символ на мъжествеността изобщо. В резултат на това у много мъже се създаде представата: колкото съм по-потентен, т.е. полово по-мощен, толкова по-съвършен съм като мъж. Жените изобщо не бяха запитани за мнението им. Тяхното гледище за истинския мъж не се покрива напълно с онова, което мъжът мисли за своя пол. Той трябва да знае, че за жената — а въпросът засяга именно нея — голямата сексуална мощ далеч не прави от мъжа мъж. Тя може дори да бъде съпътствувана от жалка слабост на характера, мекушавост към себе си и много други съвсем не мъжки черти, напомнящи героите от типа на Казанова. Удивително е обаче, че мъжът е толкова чувствителен към слабостта в сексуалното.
И тъй под сексуална потентност ние разбираме способността на мъжа да осъществява половото сношение.
Мъжът е импотентен или има смущения на потентността когато не е в състояние:
1) да изпитва полово влечение към жена;
2) да получава задоволителна ерекция;
3) да вкарва пениса във влагалището;
4) да извършва фрикции известно време;
5) да предизвика еякулация по този начин;
6) като при това изживява оргазъм. (Обръщаме внимание на читателя, че тази дефиниция е валидна за ситуации, при които мнозинството от мъжете биха били в състояние да осъществят полово сношение, и за жени, с които то може да бъде осъществено от тях.)
Смущението на потентността може да настъпи в кой да е от отделните пунктове на тази дефиниция, но колкото по-рано в шестстепенния сексуален цикъл се явява, толкова по-тежки последици има; нормалният ход на всяка фаза зависи от правилното протичане на предидущата.
Няма правилно без изключения. В единични случаи ерекцията може да се получи без влечение и половият акт да се осъществи; нерядко еякулацията настъпва без фрикции. Среща се и оргазъм без еякулация. Но нека да се придържаме към обичайните явления и да разгледаме отделните им степени.
1. Липсата на полово влечение се среща рядко у мъжете. Ако е трайна, тя обикновено се дължи на органични причини и съответствува примерно на несравнимо по-широко разпространената фригидност у жената. Поради това няма да се спираме на импотентността поради липса на либидо. В такива случаи съветваме да се прибегне до основано изследване от лекар специалист.
2. Сексуалният порив на нормалния мъж се предизвиква при съответно настроение от контактите му с партньорката, от зрителните му възприятия или от сексуални фантазии. Чрез многобройни превключвания в централната нервна система той води до кръвонапълване на половия член, който се уголемява и изправя; това е свързано със стремеж към по-нататъшни стимулиращи действия. Повечето смущения у мъжа се проявяват в този момент; въпреки силното желание за сношение и за полово задоволяване, необходимото за акта втвърдяване на члена не настъпва. На това най-разпространено смущение трябва да посветим още няколко специални раздела.
3. Ако в необходимия, момент членът поне малко не се втвърди, вкарването му във влагалището е невъзможно и гениталният контакт не може да се осъществи. По причини, за които ще говорим по-късно, членът често пъти омеква тъкмо в този решителен момент.
4. Когато мъжът вече е проникнал с пениса във влагалището и усеща неговата влажна топлина, заедно с други сетивни възприятия и с чувството за сливане с партньорката се появява желанието за фрикции. Това може да бъде осуетено, ако непосредствено след проникването на члена, ерекцията внезапно започне да отслабва или изчезне изцяло, ако след няколко фрикции (или без тях) настъпи еякулацията (преждевременна еякулация) и пенисът омекне. Преждевременното изпразване също така е извънредно широко разпространено, поради което се налага да бъде разгледано подробно.
5. С фрикциите, чиято скорост и честота са различни при различните мъже и в отделните сношения, в крайна сметка се предизвиква рефлексът на еякулацията; веднаж започнал, той не може да бъде задържан волево и за секунди довежда до изливане на спермата. Това явление се смущава извънредно рядко; в единични случаи то може да се прояви с пълна липса на изпразване, с екстремно забавяне (понякога до часове) или с намалено количество на спермата.
6. Еякулацията обикновено е свързана със силно сладострастно усещане и с чувство на удовлетворение, но може да протече и без тях. В тези случаи изтичането на спермата едва се усеща и липсва сладострастното изживяване. Причината често е силното въздействие на алкохол или бързо следващи едно след друго сношения. Еякулацията не носи пълно удовлетворение, когато отношенията между партньорите са обтегнати, когато поведението на жената е неправилно, когато позата при коитуса е неудобна, когато членът е останал относително мек, когато влечението е слабо, когато изпразването е настъпило прекалено бързо или след мъчително удължавате на акта, когато в момента на еякулацията вниманието е било отклонено от странични въздействия. Понякога чувството на неудовлетвореност се появява след сравнително пълноценна еякулация под формата на лошо настроение, на раздразнителност или на депресия. Причините за това най-често се коренят дълбоко в личността или в контакта между партньорите (чувство за вина, скрито отхвърляне на партньора, неправилна сексуална нагласа и т.н.). След акта свързаната с любов двойка е изпълнена с удовлетворение, което далеч надхвърля последействието на чисто чувствената наслада. Телесно здрави мъже, които не могат да достигнат до оргазъм нито в коитус, нито при мастурбация или друга практика, в противовес на многото фригидни или страдащи от аноргазмия жени се срещат изключително рядко.
Ограничаването на нашето понятие за импотентност върху „провала“ в ситуации, при които и при жени, с които повечето мъже биха били в състояние да осъществят коитус, не бива да се подценява. От време на време в консултацията идват мъже, които се считат за импотентни, защото не са могли да се справят по изключение в дадена ситуация или с определена жена, макар никога по-рано да не са имали затруднения в тази област. Съществуват обстоятелства, при които неспособността да се извърши полово сношение е съвсем нормално явление, т.е. не може да се тълкува като импотентност в общия смисъл на думата. Такива са например случаите, когато присъствуват други хора, при смъртта опасност, пред тежък изпит, преди съдебен процес и т.н. Малко са мъжете, още по-малко жените, които могат да се сношават при тези или подобни условия. От цивилизования човек дори се очаква да е в състояние да обуздава сексуалните си функции, а при определени условия — и напълно да ги изключва.
Половото влечение на мъжа зависи от известен минимум сексуални дразнители, изхождащи от жената. Всеобщо валидни правила обаче не съществуват. Някои мъже не изпитват потребност да общуват с жена, която има значителни външни недостатъци или която просто не съответствува на „техния тип“, която е нечистоплътна или се държи съвсем неприемливо. Други могат да бъдат потентни с всяко женско създание. Колкото по-мощно е либидото, обусловено от еротични възприятия и мисли, от предварително въздържание и т.н., толкова по-слаб е необходимият за разгръщане на потентността стимул от страна на партньорката. Мнообразните интимни отношения, които свързват мъжа с жената, също са от голямо значение. Наистина половото желание на мъжа се разпалва много по-силно от телесните особености на партньорката. Но силната любов и здравите, устояли на всички жизнени ситуации привички в интимната сфера на един добър брак дават сили на мъжа да се сношава със застаряващата или белязана от болест жена; често той не може да го направи с друга, която има подобни недостатъци. Една пословица гласи: „Най-красивата жена е тази, която обичаме“; фразата „Красотата е в очите на съзерцаващия“ изразява тази истина още по- поетично.
Впрочем красотата на една жена не съвпада непременно със сексуалната й привлекателност, наречена още сексапил25. Въпреки някои различия в индивидуалните вкусове красотата като естетична категория е все пак нещо общовалидно. Идеалите за красота поне за дадена обществена прослойка се оформят от културата на цялата общност или епоха. Общо взето, ние намираме за красиво оптималното от биологична гледна точка телосложение. Ето защо и днес все още харесваме античните статуи. Според едно определение на Кант от гледище на естетиката красотата предизвиква у нас „безкористна наслада“.
Мъжът може да намира някоя жена красива заради телосложението и чертите на лицето, но да желае друг тип жена за сексуална партньорка. Предпочитаните от различни мъже телесни особености (поединично или вкупом) са далеч по-многобройни от вариантите на представата за женска красота. Това е от особено
