значенние при избора на партньор. Затова желанията на мъжете се съсредоточават не само върху онези жени, които олицетворяват до съвършенство общия идеал за красота. Към това се числят и много по- диференцираните и по-важни качества на характера, от които зависят любовта и привързаността и към които трябва да се ориентираме при избора на партньор.
В научната литература се споменават понякога още две форми на импотентност. Едната от тях е неспособността за продължаване на рода (безплодие). Тя не бе включена в дефиницията, тъй като се дължи на заболяване или вродено недоразвитие, засягащо структурата, качеството и количеството на семенните клетки, а не на функционално смущение. Тя изисква изследване на способността за оплождане и в случая ни интересува по-малко, защото не уврежда половия акт, освен когато жената за нещастие знае за безплодието на мъжа, а детето е желано от двамата (вж. и глава 7).
Някои мъже разбират под потентност и способността да задоволяват жената. Ако не могат да го направят, макар и само понякога, те се чувствуват „импотентни“, неудачници — дори, ако това не им се удаде само от време на време. Неспособността за задоволяване на партньорката бе включена дори от някои специалисти в номенклатурата на смущенията на потентността. Това изопачаване на понятието „потентност“ отива много далеч и би предизвикало комплекси у много мъже. Задоволяването на партньорката говори наистина за способността на мъжа да извърши коитуса, но не е достоверно мерило за потентността му; за нея не може да се съди по способността на жената да достигне до оргазъм. Ако следваме тази „теория“, би трябвало да приемем един мъж с добре развита сексуална мощ за импотентен, ако жена му реагира зле или е фригидна, а друг полово по-слаб мъж — за по-потентен от двамата, ако партньорката му стига до оргазъм лесно и бързо. Истинското задоволяване на жената е много сложно душевно и телесно явление. За да задоволи жената, макар и само сексуално, мъжът трябва да притежава много повече качества, а не само добре ерегирал член и издръжливост при сношението (много мъже с простодушието на петли обичат да се убеждават взаимно, че работата е точно в това).
Изобщо за импотентност би трябвало да се говори само при наличие на пълна и трайна неспособност на мъжа за сношение. Във всички други случаи е по-правилно да се говори само за смущения в потентността, макар и по психологически съображения. Мъжът с диагноза „импотенност“ се чувствува безвъзвратно белязан от безсилие (латинската дума impotentia може да се преведе и така) и е отчаян. Той би я понесъл по-лесно и би се справил с нея, ако я схваща като временна криза у здрав мъж. Отказващата понякога потентност е все още нормална реакция. Тя дори е социално необходима при някои обстоятелства, напр. когато осуетява някое неприсъщо на човека действие, което в същност вътрешно се порицава и противоречи на нагласата му.
Разграничаването на „потентен“ от „импотентен“ е изкуствено. Половата потентност е форма на приспособяване на човека към най-интимните ситуации на контакт между партньорите. Като всяка друга форма на приспособяването, която животът налага, то се удава веднаж по-добре, друг път — по-зле.
Повечето мъже измерват мъжествеността си със своята полова потенция под влиянието на изградената от самите тях душевност. Затова те обичат да премълчават слабостите си в тази област или да ги прикриват с възхваляване на въображаемата си полова мощ. Някои мъже и днес понасят по-леко упреци за недостатъци в характера, отколкото съмнение в потентността им. Някои мъже даже се страхуват, че ще загубят дори и пред лекаря, ако му признаят затрудненията си. Ако не дойдат в консултацията специално заради сексуалните си проблеми, те говорят за тях по-нерешително от жените. Поради тази причина, както показва нашата анонимна анкета, броят на мъжете със смущения на потентността е по-голям, отколкото обикновено се приема (табл. 2). Сигурно границите между нормалните колебания в половата способност и болестните смущения на потентността до абсолютната неспособност за извършване на коитуса са много подвижни. Според опита на сексолозите пълната хронична импотентност у мъжа е далеч по-рядка от тоталната фригидност и аноргазмията у жената. Временните затруднения се срещат в еднаква степен и у двата пола.
От какъв характер са смущенията в потентността? По данните от табл. 2 две трети от анкетираните са имали някакви затруднения при сношение (често, понякога или рядко); 42% от анкетираните са посочили преждевременна еякулация; 32% — недостатъчна ерекция; само 3% — други смущения; останалите 3% не са отговорили.
Импотентните мъже страдат от недостатъка си далеч по-силно от жените с аноргазмия и с фригидност. Поради това те много по-често се обръщат за съвет към лекар или към брачна консултация.
Импотентният мъж е потиснат по-малко от това, че е лишен против волята си от полово удовлетворение, а защото неспособността му да задоволи жената ще я разочарова или най-малко ще я остави незадоволена и с това ще предизвика верижна реакция от сексуални конфликти.
Поради това ние не споделяме гледището на някои сексолози, които виждат във фригидността, респ. в аноргазмията, женския антипод на импотентността (създадено бе дори понятие „женска импотентност“). Макар да има някои общи причини и условия за появяването на смущенията у двата пола, разликите в психологическите особености, в динамиката и възникването на дефектните механизми са по-съществени и изискват съвсем различни лечебни мероприятия. Така при полово студената жена ние срещаме пълната липса на либидо, което почти никога не липсва на телесно здравия импотентен мъж. Той най-малкото има сексуални мечти и търси под някаква форма заместител на задоволяването. Импотентният мъж би искал да може да осъществи сношението, а фригидната жена го отклонява под най-различни претексти. Да помислим и за това, че при липса на оргазъм у жената сношението поне формално може да бъде извършено, дори е възможно зачеване. На тази жена оргазъмът много често не й липсва и не особено чувствителните мъже в опиянението на собственото си удоволствие не усешат никакво несъвършенство. Импотентността на мъжа, напротив, осуетява изобщо половия акт, а с това и удовлетворението; вместо него остава блудкаво разочарование, ако в течение на времето не се създаде задоволителен компромис на духовна основа. Партньорите са застрашени да изгубят взаимната еротичносексуална привличаща сила.
С увеличаване на неуспехите у мъжа се появява нарастващо чувство за малоценност. То води до възникване на страховете на очакването, които в тази форма са много редки при половите смущения у жените. Всичко това обяснява бремето на страданието и чувството на импотентния, че е болен за разлика от относително слабото преживяване за малоценност на много жени с аноргазмия и на почти всички фригидни жени.
СМУЩЕНИЯ В ЕРЕКЦИЯТА
За да може да изпълни функцията си при половия акт, пенисът трябва да ерегира. Това става главно чрез увеличен приток на кръв в пещеристите тела (вж. глава 1). Същевременно обемът му се увеличава значително. Тези явления не могат да бъдат предизвикани волево, за което съжалява не един мъж, обаче лесно се затормозват и потискат. Обикновено те се проявяват при телесен контакт с харесваната жена или при еротични представи. Обратно, редица други дразнители, представи и мисли могат да затормозят или да спрат този процес. От волята на мъжа зависи дали той ще извърши сношението или не, но постигането на ерекция не е по силите му; колкото и да се напряга, той не може да управлява по желание тази най-важна за половия акт фаза. Със старанията си той може да постигне тъкмо обратното. В интимния живот мъжът е склонен да надценява тъкмо тази проява, на която не може да въздействува волево. Не един мъж счита добре ерегиралия си член, наричан фалус, за признак на мъжка сила. Той се гордее с него, чувствува се силен, мъжествен, самоуверен. По-примитивните дори се хвалят с това. Липсващата ерекция напротив, се счита за недостатък. Вулгарният израз „Schlappschwanz“26, който произхожда от сексуалната сфера, показва нагледно мисловната връзка между мекия член и „мъжката слабост“. Историята на културата познава дори религиозен култ към ерегиралия пенис (култ към фалуса), който е почитан като символ на плодородието и на мъжествеността и е изобразяван в произведения на изкуството.
Прави впечатление, че предимно мъжете издигат в култ своя фалус и му придават толкова голямо значение. Жените не обръщат такова внимание на мъжкия член нито в еротичните си представи, нито при интимния телесен контакт. Ако те не бъдат обхванати от силно желание под влияние на други впечатления, възприятието за този орган едва ли ще ги възпламени. Мъжът може да се възбуди силно, когато погледне хубава женска гръд, даже и да не е разголена; повечето жени обаче остават равнодушни, гледайки члена на мъжа. Ако той не ги привлича като партньор, фалусът му може дори да ги отблъсне. Мъжкият орган става
