за жената силен полов възбудител едва когато проникне в тялото й. Разбира се, и в това отношение желанията на жените са твърде различни.
Да обобщим: без ерекция мъжът не може да извърши половия акт чрез генитален контакт с партньорката. Той не може волево да предизвика ерекцията. Ако тя не се появи в решаващия момент, той действително изпада в неудобно положение. Това е една от причините мъжът да счита способността си за ерекция за извънредно важна — по-важна, отколкото тя е за жената, въпреки че той желае да бъде потентен тъкмо за нея. Фактът, че той силно надценява значението на фалуса за своята мъжественост и за способността си да задоволява жената, е решаващ за възникването на смущения в ерекцията. За много мъже потентността се оказва мерило на самочувствието им. Тя реагира като чувствителен сеизмограф към колебанията във външния и вътрешния свят и преди всичко тогава, когато чувството за собствена значимост вследствие въздействието на възпитанието и на индивидуалния житейски опит е и без това много лабилно.
ПСИХИЧНИ ОСНОВИ НА СМУЩЕНИЯТА В ПОТЕНТНОСТТА: СТРАХЪТ НА ОЧАКВАНЕТО
Препоръчваме на читателите с колеблива потентност и на жените им да прочетат този откъс особено внимателно. В него те ще намерят много общо със собствения си полов живот, много преживявани от тях самите комплекси, погрешни възгледи и поведение, а с това и ключа за преодоляването им, макар при всеки проблемите да се различават по малко. За по-добро онагледяване на същественото някои неща са казани твърде отчетливо и образно. Описаното тук представлява опит в брачната консултация от стотици мъже със смущения в потентността и от сведенията на жените им. Погрешното поведение е характерно почти за всички тях. При едните то е повече, при другите — по-малко изразено и е толкова по-ярко и многообразно, колкото по-дълго време съществува смущението независимо от причините му.
Да изходим от нормалното сексуално поведение и да приемем, че на някой мъж не се е удал възнамеряваният коитус, защото поради някаква причина не се е получила ерекция. Това може да се случи всекиму. Той се е видял принуден да се оттегли с неуспеха си. Това е крайно неприятно, въпреки че партньорката му не го е упрекнала, а той само е забелязал учудването й. Да предположим още, че той е човек, който не забравя лесно, a приема всичко с болезнена чувствителност, и че е склонен към чувство за малоценност. Той отново е при нея, те си разменят нежности. Те се обичат, щастливи са един с друг. Той я прегръща, усеща кожата й, чувствува копнежа й — неговото желание расте, той получава някаква ерекция. Двамата се разбират без думи, т.е. желаят едно и също. При събличането неговото желание расте, но същевременно се появява съмнението: дано не ми се случи както миналия път! Ще успея ли днес? Ако ли не, какво ще си помисли тя за мен, няма ли да се разочарова, няма ли да ми се присмее? Дали ще ме пожелае повече? Съмненията в потентността и страхът за последствията от неуспеха се увеличават с приближаването на момента, в който ще се разбере дали опасенията са били основателни. Критичният момент настъпва, когато той поиска да вкара члена си във влагалището. Колкото повече го тревожат тези разсъждания и го изпълват със страх пред нов неуспех, толкова повече той забравя за прелестите на партньорката си и толкова по-малко мисли за нея. В крайна сметка ерекцията започва да намалява. Той е потиснат, опитва се трескаво да я възстанови, но не успява. Въпреки това се опитва да вкара пениса; напразно, той още повече омеква. Мъжът е обезкуражен, мисли само за несполуката си, иска да я заличи, събира сили за още един опит; опитът пропада и всички по-нататъшни усилия са напразни и отчайващи. Разбира се, тя вижда всичко. Пот избива на челото му — не от напрежението, а от тревога. Той вече не се държи като мъж, който иска да подари и да получи любов с нежност и копнеж, а като някой, който иска да спечели състезанието на всяка цена. Така еротичното настроение изчезва без остатък. Вместо да върши онова, което в случая би било подходящо и по силите му, именно да не насилва ерекцията, а да бъде особено ласкав и нежен, той едва обръща внимание на жената. Огорчен от въображаемата си слабост, той започва да се оплаква от позора си и да си представя кога ще дойде краят на нейното търпение. По такъв начин той раздува до драма наистина неприятното смущение, което поне временно може да бъде. преодоляно от влюбените хора. Точно в момента, когато половото желание би трябвало да го обземе изцяло, той мисли прекалено много и съвсем неправилно и го прогонва окончателно.
Наред със споменатите мисли, представи и афекти, предизвикващи или задълбочаващи смущенията в потентността, много често съществуват и други психически процеси, които засягат хода на половите рефлекси. Те са много и се явяват едновременно или последователно. Всеки мъж със затруднения в ерекцията е обременен от цяла система затормозващи сексуалността мисли и чувства. Преди всичко той се страхува, че ерекцията няма да настъпи или ще отслабне преди, по време или след вкарването на члена. Към това се прибавя и страхът, че той би могъл да се изложи пред партньорката си, и предположението, че тя ще бъде разочарована и недоволна, защото е останала незадоволена, че тя си мисли за по-потентните му предшественици и го сравнява с тях, че копнее за някой полово по-силен партньор. „Ще бъда ли в подходящо настроение в ситуацията, която води до коитуса, ще намеря ли веднага входа на влагалището, ще бъде ли той достатъчно влажен, ще се запази ли и без това слабата ерекция въпреки презерватива, ще достави ли прекъснатият коитус удоволствие на двамата?“ Такива боязливи мисли минават през ума му. Освен това го измъчва мисълта, че може да се стигне до забременяване или до преждевременно изпразване, че партньорката намира члена му много малък или недостатъчно твърд, че е обезкуражена от досегашните неуспехи и че само от състрадание го оставя още да действува, че тя се чувствува като опитно животно, че напразните му усилия й досаждат и най-важното, че с всеки негов неуспех нейната любов и привързаност намаляват. И той не се осмелява да поиска особено желаните от него начини за полово възбуждане, защото въпреки това би могъл да се провали. При това той със страх наблюдава израза на лицето й.
Естествено импотентният бива сразен напълно от фрази, като „Ако продължава така, ще си намеря домашен приятел“ или ако тя дори само спомене предишния си приятел, който бил съвсем друг мъж. Даже само погледите, които издават разочарование, могат да направят обезеърчението и отчаянието пълни.
С времето у импотентния се оформя устойчив мисловен стереотип, който гласи накратко: „Жените обичат един мъж толкова повече, колкото по-работоспособен (т.е. по-голям и по-твърд) е половият му орган.“ Един поумнял вече пациент нарече веднаж на шега този начин на мислене „теория на бика“. Погрешната сексуална „идеология“ на импотентния мъж не взема под внимание много по-диференцираните и по-фини подбуди на женската психика и на любящата жена и счита, че тя се интересува само от реагиралия член и от половия акт. Затова той вижда във всяка близост с жена покана за извършване на това действие и си въобразява, че благоразположението на жената зависи от работоспособността на неговия фалус.
