Колкото по-дълга става поредицата на преживените неуспехи, толкова по-рано настъпват и по-сигурно действуват гореспоменатите опасения и размисли за предстоящия акт; вместо да го очаква безгрижно, човек вече се страхува от него. В крайна сметка благодарение на тях гениталната възбуда угасва или изобщо не се явява. Някои мъже не успяват предимно тогава, когато последното успешно сношение е било по-отдавна; те мислят, че непременно трябва пак да „предложат нещо“ на жената. Същите мъже обаче могат за известно време да се сношават почти всеки ден с повишаваща се увереност, ако не вземат толкова сериозно риска от неуспех; те даже смятат, че сега могат да си позволят и някой неуспех. Успешният акт стимулира и честа води след себе си редица други успехи. Но само един-единствен неуспех може така да обезсърчи, че да повлече след себе си цяла серия от провали.
Предстоящият полов акт обременява импотентния по същия начин както един решаващ изпит. Лесно разбираемо е, че поради тези страхове естественото желание пресъхва изцяло. Така след дълговременна импотентност у много мъже угасва и влечението, което в началото на психогенното смущение е запазено. Потискащите фактори все повече и повече изместват възбуждащите. Всичко тревожи импотентния така интензивно, че той загубва способността да откликва на прелестта на партньорката си и вместо това следи загрижено онова, което става с половия му орган.
Еротичната поезия се загубва. Вместо да излее, да отдаде себе си и да се наслади на многообразните варианти на любовната игра, той се бори трескаво за коитус на всяка цена. Колкото по-настойчиво импотентният иска да го постигне, толкова по-сигурно това не му се удава. Резултатът е депресия, примирение, чувство за малоценност, а те са предпоставки за по-нататъшни неуспехи. Такива мъже идват в брачната консултация съвсем отчаяни. С течение на времето много от тях стават покорни, податливи, прекомерно старателни и загрижени, като че ли искат да обезщетят жените за половото удовлетворение, което не могат да им дадат. Някои жени наистина компенсират принудителното отричане от полово задоволяване с властолюбие и потискане на мъжа. Влошаването на отношенията между съпрузите е по- често следствие, отколкото причина за импотентността.
Нощните мъчения около едно действие, което има връзка с еротиката само доколкото е предизвикано от спонтанно влечение, в много бракове се превръща действително в страшна драма. Тя без съмнение постепенно умъртвява телесните и душевни любовни пориви у жената, превръща ги в отвращение и в последна сметка може да доведе до аноргазмия.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА СЕКСУАЛНИТЕ НЕСПОЛУКИ НА МЪЖА
Току-що се запознахме с типичния модел на възникването и фиксацията на смущенията в ерекцията и нейните последствия за партньорството. Ето че възникват и други въпроси: Преди да се появи страхът на очакването, трябва да са се случили един или няколко неуспеха. На какво се дължи това? Не всеки мъж реагира толкова сериозно на случайния неуспех. Как да си обясним такова поведение при някои мъже?
Без съмнение тук се касае за много сложен комплекс от причини и следствия, които пък могат да станат причина за понататъшни затруднения. Освен това трябва да се вземат под внимание и непосредствените поводи. Тях импотентният осъзнава най-често, тъй като те са свързани пряко с неуспеха (външни отклоняващи влияния, неудобно легло, позив за отиване по малка или голяма нужда, студ, преумора, яд, скарване преди акта, обида, морални скрупули, житейски грижи или просто липса на желание в момента). Когато такива и други причини много често и много лесно осуетяват половото сношение, това означава, че зад тях са скрити други, не толкова повърхностни и по-малко осъзнати фактори. Пациентът мисли най-напред за органични страдания и лекарят ще се опита да ги открие или изключи. (По-късно ще споменем някои по- важни болести, свързани със смущения в ерекцията.) Самото им наличие обаче трябва да се счита за истинска причина само тогава, когато патофизиологията на основното заболяване обяснява пряко импотентността. Констатацията, че се е появила по време на телесно заболяване или след него, е недостатъчна за тази цел. В много случаи импотентността се свързва психогенно със заболяването. Мъжът забелязва загубата на либидо и потентност, става несигурен и поради това коитусът не му се удава и по- нататък. Той мисли, че болестта го е направила импотентен. Обективно погледнато, тя е само повод. По- нататъшното съществуване на смущението, след като болестта е била излекувана, се дължи на погрешна психическа нагласа, а не на отминалото заболяване. В същност според единодушното мнение на всички специалисти органично обусловени са само от два до десет процента от случаите на импотентност. Броят на мъжете, които считат смущенията си за причинени от телесно заболяване, е обратно пропорционален на действителното разпространение на органичните сексуални смущения.
Мъжете с органични смущения на потентността (в противовес на психогенните случаи) загубват всякакво влечение към полова активност, загубват еротичната си фантазия, нямат стремеж за самозадоволяване; ерекцията при тях е много слаба или липсва съвсем.
Лекарят трябва да бъде същевременно сексолог и психолог и да не изказва предположения, които ще засилят убеждението на пациентите, че импотентността им е органично обусловена. Въпреки това трябва да се проведе точно изследване, за да не бъдат пропуснати възможни органични причини (смущения в производството на хормони в половите жлези, хипофизата и кората на надбъбрека). Те засягат либидото първично и увреждат ерекцията. Според медицинската наука в хормоните далеч не се крие магическата сила, приписвана им от много мъже (вж. глава 1). От Ориента е известно, че кастрираните пазачи на харемите27 не винаги са били така безобидни, както се е очаквало от тях. Потентността може да бъде смутена при тежка хипертиреоза28, при много високо и много ниско кръвно налягане. Някои наранявания на пениса могат да повлияят на ерекцията, особено ако се затруднява кръвонапълването на пещеристите тела. Подобни явления са наблюдавани при стари мъже с напреднала артериосклероза. Възможни са и механични препятствия при тесен препуциум (фимоза). Прекъсването или изключването на нервните пътища, които предават импулси на гениталиите чрез гръбначния мозък, прекратява ерекцията; то може да настъпи при травматично прекъсване на гръбначния мозък или при „изсъхването“ му.29
При болните от захарен диабет нивото на тестостерона в кръвта е понижено. Затова понижената потентност е по-често явление сред диабетиците, отколкото сред здравите мъже. Изглежда, че постоянното приемане на приспивателни и упокояващи средства и други медикаменти, които потискат възбудата, влияе върху потентността. Известна е импотеността на много наркомани, напр. морфинистите. Макар да липсват достатъчни и точни изследвания по този въпрос, за препоръчване е при всеки пациент да се изясни въпросът за евентуалната злоупотреба с такива лекарства.
По-малко известно, но по-широко разпространено е намалението на либидото и на потентността у алкохолиците. Опитите показаха, че еднократната консумация на алкохол временно, но силно понижава тестостероновата концентрация у мъжа и увеличава агресивността му. Множество хронични пияници, станали импотентни, на всичко отгоре измъчват жените си с ревност, тъй като мислят, че те намират полово удовлетворение с други мъже.
Не съществуват неврологични или други органични заболявания, чийто единствен симптом е импотентността. Постоянното недохранване през военните и следвоенните години много често е било считано като причина за проявите на импотентност. „Импотентността на завърналия се“ у мъже, които са били дълги години в плен, е обсъждана многократно в специалната литература; тя много рядко се дължи на
