любовно лицето и тялото на другия, те еднакво дават и получават удоволствие. Но докъде ни е позволено да стигнем? Не са ли половите органи на партньора „табу“? Мнозина мислят така и са готови по-скоро за коитус, отколкото да поспрат там ръцете си, макар да знаят, че е много приятно и че това помага на жената да постигне секрецията, а на мъжа — ерекцията. Пръстите са много подвижни и чувствителни и могат да се пригодят към особеностите и реакциите на партньора.
Някои приемат това действие за нормално като увертюра, но се страхуват да го продължат до оргазъма на жената или до еякулацията на мъжа. С други думи, те се страхуват да го превърнат в полов акт и преминават към сношение с генитален контакт. При тази промяна възбудата често пъти изчезва, жената не достига до оргазъм и е възможно мъжът да загуби ерекцията си. По тази причина се препоръчва в стадия, предхождащ оргазъма, да се запази ефективната в момента стимулация. Каква е предварителната игра и какво е основното, зависи не от прилаганата техника, а от въздействието. Някои двойки предпочитат тази форма на сношение, защото тя не зависи от потентността и издръжливостта на мъжа и позволява по-добре да се имат пред вид най-възбудимите части на жената.
Проведената от нас анкета на 2000 жени и мъже показа, че за 50% от тях най-честото сношение е взаимният мануален акт, 20% го прилагат понякога, 13% от жените и 8% от мъжете го намират като най- възбуждащия вариант на половия акт.
Как стои въпросът с оралногениталните контакти? Който обича, целува и с удоволствие се оставя да бъде целуван. При целувката единството се чувствува съвсем непосредствено, понякога — дори по-силно, отколкото при половия акт, при който интензивните усещания на собственото тяло могат дори временно да прекъснат интимния диалог с другия.
Всяка целувка е различна. Всеки нюанс на чувствата и желанията може да ое изрази с начина на целуването. Подчертано сексуално мотивирана е целувката на тялото и дълбоката, всмукваща, т.нар. „френска“ целувка. Тази целувка с езика се смята от много мъже като знак за готовност за коитус. Те обаче често надценяват шансовете си за това при страстно целуващи момичета.
При любовната игра голото тяло с удоволствие бива целувано нежно или страстно; при това обикновено мъжът е активният, а жената приема с голямо удоволствие. Едва ли някой би се възпротивил на подобна нежност.
Бива ли гениталиите да бъдат милвани с устни и език? Някои хора (особено неопитните жени) са потресени, когато любовната игра вземе подобна форма и мъжът поиска това. Те се разкъсват между желанието да продължат и мисълта, че вършат нещо позорно, дори извратено.
Когато мъжът докосва с уста женските полови органи, се говори за кунилингус, а когато жената прави това с пениса — за фелацио. С понятието генитолингус се обхващат и двете явления.
Латинските термини създават погрешно впечатление, че се касае за заболявания. Учените от предишната генерация, които са въвели тези понятия, наистина са смятали тези явления за порочни заблуждения в половия живот. Някои хора мислят така и до днес, но не и в кръга на специалистите. Дори самото им разпространение сред душевно и телесно напълно здрави хора ни принуждава да променим преценките. Ще приведем някои данни от една собствена анонимна анкета: 27% от отговорилите от двата пола намират оралногениталното сношение за особено възбуждащо; 17% го прилагат понякога и 4% — по- често от всички други методи.
Представата, че по такъв начин жената и мъжът са по-близо един до друг, може обаче да отблъсне хора, които не се намират в състояние на страстно любовно опиянение — дори и такива, които по-рано вече са преживявали такъв контакт при много силна възбуда. Най-малко всеки втори възрастен човек е имал оралногенитални контакти, най-често хора с висока степен на образование. Оралната стимулация и преди всичко тази, която довежда до оргазъм, се извършва по-често от мъжа на жената, отколкото обратното, тъй като даже между безгранично обичащите и открити жени малко биха приели или даже пожелали да приемат еякулацията по този начин.
Генитолингусът може да бъде изява на силно желание и дълбока любов, когато хора със страстно влечение преодоляват чувството за срам и отвращението и се стремят да почувствуват партньора по всякакъв начин. Няма никакви доказателства за това, че активният и пасивният оралногенитален контакт е признак на абнормно развитие на личността. Психотерапевтичният опит по-скоро учи, че хората с изразени сексуални задръжки отбягват такива контакти, докато тези с невъзпрепятствувано влечение приемат генитолингуса с удоволствие. Дори жените: те са толкова по-склонни да понасят и сами да изпълняват такива нежни действия, колкото по-силна е еротичната им връзка с партньора, докато с нелюбим мъж изпитват отвращение от тях. Тъкмо този факт изключва оралногениталния контакт от кръга на абнормното и на сексуалните первезии, особено ако той не е единствената желана форма на коитуса и се използува главно в любовната игра като въведение към него.
Както навсякъде в половия живот не е все едно, когато две двойки вършат едно и също. Красотата, чистотата и щастието са възможни само там, където желанията на двамата съвпадат. Ако единият от партньорите опитва оралногениталния контакт против желанието на другия, може да се стигне до нежелателна сцена, която отблъсква, а не обединява. Тактът, деликатността и взаимното уважение в даването и вземането не са никъде така важни, както в интимната сфера.
Ако и интимните детайли са проникнати от взаимна любов, тогава няма никакви основания да се отричат тези варианти на сексуалното изживяване.
ЗАСИЛЕНО ПОЛОВО ВЛЕЧЕНИЕ (ХИПЕРСЕКСУАЛНОСТ)
Силата на половия нагон не може да бъде измерена както мускулната сила се измерва с ергометър или като на панаир с „премери си силата“. Мерките и числата не са измерителни категории за човешкия полов живот. И ако въпреки това се правят разлики между хора със силен нагон и хора със слаб нагон, това ни най-малко не дава представа за тяхната способност да водят задоволяващ полов живот.
По какъв начин се проявява засиленото полово влечение — един предимно мъжки вариант на сексуалността — и по какво се разпознава?
1. По силата на сексуалните пориви. Веднъж обхванат от желанието, мъжът иска да обладае жената на всяка цена; трудно му е да се откаже. Способността да се владее разумно е ограничена. Тласкан от либидото си, той се държи безогледно към партньорката и към другите хора даже в своя вреда. Често пъти той се разкайва за това държание, след като е наситил нагона си.
2. По честотата на сексуални пориви. Едва намерил удовлетворение, мъжът отново е измъчван от полов глад, тормози жената ден след ден с множество сношения или търси задоволяване при всяка възможност за извънбрачна връзка.
3. По бързината, с която настъпва половата възбуда, ако въздействуват съответни дразнения: при най- малък телесен контакт с жена, например при танц, при струпване на хора или при зрително дразнение на неговите сексуалноеротична фантазия мъжът чувствува незабавно желание за полови действия и не е в състояние да изчака задоволяването на потребностите си.
4. По разнообразието на дразнителите, които могат да го доведат до полова възбуда. Мъжът бива силно полово възбуждан от почти всяко женско същество без оглед на личността и без предпочитание към определен тип партньорка, както и от фотографии, еротични разговори, определена музика, миризми и други впечатления.
Обикновено мощните сексуални пориви се явяват често, а бързо настъпващите се съчетават с разнообразие на дразнителите. Първите две особености се явяват поотделно или комбинирано като склонност или са конституционно обусловени. Вторите две имат често психични причини. Ненаситният полов глад нерядко е компенсация на комплекси за малоценност или на недоизградена личност, на която липсват по-високи потребности и ценности. Типичен пример за това е донжуанството, което е не само психопатологично, но и социално явление.
В литературата болестно повишеният полов нагон у мъжа се означава като сатириазис64. Той е в състояние да задуши любовта и другите интереси и да превърне личността в украшение или роб на сексуалността. Той бива унизен до обект за задоволяване; надигащата се отново полова жажда не оставя никакво място за вярност и признателност и по необходимост води до честа смяна на множество партньори.
Разликите във вродената сила на либидото на двама влюбени, изразени преди всичко в честотата на
