пожелаването, могат да бъдат съвсем относителни — нито той, нито тя не би трябвало значително да се отличават от средното ниво. Когато разликата помежду им стане значителна (напр. либидо със средна сила у жената, но много силно у мъжа — което е по-честият случай), е възможно по-силно желаещият от двамата при определени условия да се отклони в една абнормна форма на задоволяване, а у този, от който се иска прекалено много, да се развие съпротива срещу всяка полова близост. Доколкото рамките на навика и способността за приспособяване позволяват, желателно е да се постигне хармония поне в честотата на сексуалните желания. Тя благоприятствува брачната хармония и верността. При непреодолими и неповлияващи се разлики се налага на страдащия от по-чести и силни потребности партньор да се даде акта или да му се помага мануално. Това все пак е по-добро, отколкото опасността той да бъде осъден на извънбрачна или абнормна полова активност. В същото време човек би трябвало да се стреми към такова съдържание и цел на живота си, които да вкарат сексуалността в социално приемливи рамки.
Има ли хиперсексуални жени? За женски еквивалент на сатириазиса считат нимфоманията65. Това не е съвсем правилно, тъй като приликата е само външна. Нимфоманките биват непрекъснато измъчвани от желание, възбуждат се бързо и много силно от най- различни възприятия. Тези, които не могат да се владеят, правят впечатление с натрапчива кокетност, с усилията си да импонират, с похотливите, търсещи очи, а други—с многобройните си интимни познанства.
Дали обаче нимфоманката е ненаситна „жена-вамп“, която непрекъснато търси опиянението на оргазъма? Не, напротив. Нимфоманията в същност е особена форма на аноргазмията, която няма нищо общо с първично засиленото либидо. Разбира се, нимфоманката в никакъв случай не е фригидна. За нея е решаващо обаче, че при сношението и при другите форми на половия контакт тя се възбужда много силно, но никога не стига до уталожващия оргазъм. Така тя остава хронично възбудена и вечно незадоволена. В желанието най-сетне да постигне удовлетворение, тя търси сношение след сношение, които увеличават либидото още повече, но в края на краищата винаги я разочароват. Не е чудно, че накрая тя се впуска в приключения без любов, хвърля се на врата на случайни мъже, сменя партньорите с надеждата най-сетне да намери някого, който е в състояние да я задоволи. Но това никога не става. Тези жени най-често не достигат оргазъм и с високопотентни и издръжливи мъже. Сношенията оставят у тях нервност, раздвоение и засилено желание.
Жените, които намират в половия акт пълно удовлетворение, рядко биват неукротими, тъй като в оргазъма жената обикновено се изразходва телесно и душевно по-силно и за по-продължително време, отколкото мъжът. Изключенията само потвърждават правилото. За щастие нимфоманията не е много често срещана форма на абнормната женска сексуалност. Такива жени обаче идват в брачната консултация не съвсем рядко. На повечето от тях може да се помогне предимно с психотерапия, която отстранява вътрешния дефект на поведението и преди всичко страха, че в сношението няма да се стигне до оргазъм и че мъжът няма да изтрае до него; този страх обяснява защо възбудата угасва непосредствено преди оргазъма.
Извънредно слабото желание (хиполибидиния) се явява не по-рядко, но не е толкова познато сред хората, защото не противопоставя човека на моралните норми. То обаче оставя партньора сексуално незадоволен, защото той има по-големи нужди.
СЕКСУАЛНИ СЪНИЩА И ПОЛЮЦИИ
Сексуалните функции протичат не само в будно състояние. Те могат да се проявят също по време на сън и в сънищата. Това се случва толкова по-често и по-интензивно, колкото по-малко те се осъществяват в действителност и колкото по-рядко се постига задоволяване. Временното въздържание стимулира еротичната фантазия; възможно е при покачваща се възбуда да се стигне до спонтанно включване на сексуалните рефлекси, до еякулация и оргазъм. Спонтанните еякулации на мъжа (полюциите) почти без изключение настъпват нощем като резултат от сънища със сексуално съдържание. Осемдесет и три процента от всички мъже са имали някога полюции (най-често в младата възраст, преди започването на редовния полов живот). При 23,5% от мъжете полюцията е довела и първия оргазъм (Ренерт). С напредване на възрастта тази форма на сексуално разтоварване се явява по-рядко. Честотата на полюциите и на самозадоволяването е обратно пропорционална на честотата на коитусите. Те донасят напълно безвредно уравновесяване, когато липсва сексуална активност. Появата или липсата на нощни полюции не зависи от волята на спящия. Въпреки това до XV столетие те са били осъждани, смятани от духовенството за греховни, и наказвани. В съчинението си „Exarpus“ Беда66 пише: „Който въпреки желанието си получи полюция, нека 17 дни да търпи наказание, да прочете 50 молитвени псалми и в сряда и петък да пости.“ Приемането на причастие след такова събитие било забранено.
В младата възраст полюциите освобождават от половото напрежение с по-малко усложнения, отколкото мастурбацията и преждевременният полов живот. Те могат да се считат за болестно явление само когато се явяват през деня или много често, стимулират се само от сексуални представи, а при реални контакти с партньора е налице импотентност. Болестно явление е и сперматореята — изтичането на сперма без оргазъм, обикновено при уриниране. Тук е необходимо лечение.
При някои чувствителни момчета и юноши психическите натоварвания довеждат до дневни полюции — например при изпит с ограничено време.
37% от анкетираните жени, достигнали 45 години, са имали нощни оргазми, най-често предизвикани от сънища. При омъжените жени те са по-често явление, отколкото при неомъжените, още по-чести са сред самотните жени, които някога са били омъжени. Имелински анкетирал 500 полски студентки; едната трета от тях имали оргазъм насън. Пет процента от анкетираните от Ренерт студентки са получили първия си оргазъм насън. В наша анкета 56% от жените от всички възрастови групи са имали еротични сънища.
Опитът на брачната консултация показва, че жените, които са преживявали оргазъм насън, могат да бъдат успешно лекувани за аноргазмия при коитус. Фригидните жени никога или почти никога не получават спонтанни нощни оргазми. Когато обаче липсват такива сънища, все още нямаме право да правим заключение за липсващо либидо, особено ако жената получава удовлетворение от полов контакт.
Ако съновиденията съдържат постоянно ненормални форми, трябва да се мисли за девиантна нагласа67; при сънища с еднополов партньор е вероятна скрита форма на хомосексуализъм.
Нерядко сексуални мечти се явяват и през деня. Това е тревожно, ако те стимулират по-силно от реалния контакт с партньора или довеждат отдадения на тях човек до постоянно напрежение, което му пречи да си гледа работата спокойно. Отклоняващото се съдържание на сексуалните фантазии и тук говори за склонност към абнормна сексуалност.
САМОЗАДОВОЛЯВАНЕ
Никоя друга форма на сексуалната активност с изключение на коитуса не е така широко разпространена, както самозадоволяването, наречено още „ипсация“68, „маструбация“69 или (погрешно) „онанизъм“70. Въпреки това или именно поради това за него се изказват най-противоречиви и най- странни мнения. Дори за родители и възпитатели с педагогическа подготовка този въпрос е мъчителен и те се крият в мълчанието. За преходната мастурбация на младата възраст вече говорихме в глава 2. Тук ще се занимаем с ипсацията у възрастните, т.е. След настъпването на биологичната полова зрелост. Ще се спрем и на въпроса, дали и кога тя е вредна, абнормна или трябва да се счита като извратена.
Преди всичко трябва да изясним защо някои прибягват до самозадоволяването. Преди всичко това са хора, които нямат възможност за сексуален контакт с лице от другия пол за дълги или по-кратки периоди, макар да го желаят. Не по своя воля самотни хора или съпрузи, разделени за дълго по външни — например професионални — причини, както и при продължително заболяване на партньора са лишени от интимен контакт. Някои хора понасят неизбежните периоди на въздържание без особени усилия и почти не страдат от него, особено ако рядко и слабо чувствуват потребност от полова активност. На други това струва много енергия и самообладание.
Почти всеки човек е в състояние да овладее временно половото напрежение или да го притъпи с
