Марта влезе със зачервени очи и каза, че обедът е сервиран. Гретхен се качи в стаята да извика Били и Томас и когато тримата слязоха в столовата, цялото семейство седна да обядва; всички се държаха много учтиво и казваха: „Подай ми, моля те, горчицата“, „Благодаря“, „Не, засега това ми стига“.
След обяда се качиха на колата и заминаха за Ню Йорк, оставяйки мъртвата си майка.
Стигнаха в хотел „Алганкуин“ малко след седем часа. Гретхен и Били бяха отседнали там, защото в едностайния апартамент на Рудолф, където го чакаше Джийн, нямаше място. Рудолф покани Гретхен и Били да вечерят заедно с него и Джийн, но Гретхен каза, че точно този ден не е подходящ да се запознае с новата си снаха. Рудолф покани и Томас, но той, свит на предната седалка, отговори, че имал среща.
Когато Били слезе от колата, Томас също се из мъкна навън и прегърна Били през раменете.
— И аз имам син, Били — каза той. — Доста па малък от теб. Но ако стане като теб, аз ще се гордея с него.
За първи път от три дни насам Били се усмихна.
— Том — запита Гретхен, застанала пред входа ш хотела, — ще те видя ли някога пак?
— Разбира се — отговори Томас, — Аз знам адреса ти и ще ти се обадя.
Гретхен и синът й влязоха в хотела, следвани от носача с двата им куфара.
— Аз ще взема такси оттук, Руди — каза Томас. — Ти сигурно бързаш да се прибереш при жена си.
— Бих искал да пийна нещо. Нека да влезем в бара и… — предложи Рудолф.
— Благодаря. Нямам време — отговори Томас. — Трябва да вървя. — Той все се озърташе и оглеждаше движението по Шесто авеню.
— Том, трябва да поговоря с теб — настоя Рудолф.
— Мисля, че си казахме всичко — отговори Томас и се опита да спре едно такси, но се оказа, че работното време на шофьора е свършило, — Няма какво повече да говорим.
— Няма ли? — каза ядосано Рудолф. — Така ли мислиш? Ами ако ти кажа, че днес при затварянето на борсата си притежавал шестдесет хиляди долара, няма ли да мислиш другояче?
— Ти си бил голям шегаджия, Руди — каза Томас.
— Ела в бара. Не се шегувам. Томас последва Рудолф в бара. Келнерът им донесе уиски и Томас каза:
— Е, да чуем какво имаш да ми казваш.
— Онези проклети пет хиляди долара, които ми даде. Спомняш ли си? — попита Рудолф.
— Нечисти пари — каза Томас. — Разбира се, че си спомням.
— Ти ми каза да правя с тях каквото си поискам — продължи Рудолф. — Мисля, че мога да си спомня точно думите ти: „Хвърли ги. Изхарчи ги по жени. Подари ги на любимото си благотворително дружество…“
— Сигурно така съм казал — ухили се Томас.
— Аз поисках да ги вложа — каза Рудолф.
— Ти винаги си бил практичен. Още от дете — отговори Томас.
— Вложих парите на твое име, Том — продължи Рудолф, без да бърза. — В моята компания. Печалбата не е кой знае каква, но цялата съм я влагал в нови акции — четири пъти досега, и делът ти все нараства и нараства. Мога да ти кажа, че в този момент притежаваш шестдесет хиляди долара в акции.
Томас допи на един дъх уискито си. Затвори очи и ги притисна силно с пръсти.
— През последните две години много пъти се опитвах да те открия — обясняваше Рудолф. — От телефонната компания ми отговориха, че телефонният ти пост е прекъснат, а писмата, които изпращах на стария ти адрес, се връщаха винаги с печата: „Лицето не живее на този адрес“. А мама ми каза, че има връзка с теб, чак когато отиде в болницата. Следях спортните страници, но ти сякаш беше изчезнал от света.
— Аз се подвизавах по това време из западните щати — каза Томас и отвори очи. Виждаше всичко като в мъгла.
— В същност даже се радвах, че не можех да те открия — призна Рудолф, — защото знаех, че цената на акциите ще расте, и се страхувах, че ще се изкушиш да ги продадеш преждевременно. Аз смятам, че и сега не бива да ги продаваш.
— Искаш да кажеш, че утре мога да отида някъде, да заявя, че имам акции, които искам да продам, и някой ще ми даде шестдесет хиляди долара в брой? — попита Томас.
— Казах ти, че не те съветвам да…
— Руди — прекъсна го Томас, — ти си прекрасен човек, направо си прекрасен и може би не съм бил прав да си мисля толкова години разни неща за теб, но точно сега няма да слушам никакви съвети. Искам само да ми кажеш мястото, където някой ме чака да ми брои шейсет хиляди долара.
Рудолф се предаде. Написа адреса на кантората на Джони Хийт и го даде на Томас.
— Иди утре на този адрес — каза той. — Аз ще се обадя на Хийт и той ще те чака. Моля те, Том, бъди разумен.
— Не се тревожи за мен, Руди. Отсега нататък ще бъда толкова разумен, че няма да можеш да ме познаеш. — Томас поръча по още едно уиски. Когато вдигна ръка да повика келнера, сакото му се разтвори и Рудолф видя пистолета, мушнат в колана му. Но не каза нищо. Беше направил всичко възможно за брат си. Повече от това не можеше.
— Ще ме почакаш ли една минутка? — каза Томас. — Трябва да се обадя по телефона.
Отиде във фоайето, влезе в една телефонна кабина и потърси номера на авиокомпанията „Трансуърлд Еър Лайнс“. Свърза се и попита какви полети има на другия ден до Париж. Чиновничката му отговори, че има един полет в осем часа вечерта, и го попита иска ли да му запази място. Той каза: „Не, благодаря“, затвори, след това се обади в Християнския съюз на младите мъже и помоли да извикат Дуайър. Томас чака дълго и тъкмо щеше да затвори телефона и да се откаже от Дуайър, когато чу гласа му:
— Ало, кой е? — каза Дуайър.
— Том. Слушай сега…
— Том! — извика развълнувано Дуайър. — Откога се мотая тук и чакам да ми се обадиш. Божичко, колко се притесних, мислех, че си умрял…
— Ще млъкнеш ли най-после? — прекъсна го Томас. — Слушай ме сега. Утре в осем часа вечерта има самолет на „Трансуърлд Еър Лайнс“ за Париж, който излита от Айдълуайлд. В шест и половина трябва да бъдеш на касата за запазени билети. С багажа си.
— Искаш да кажеш, че имаме запазени билети за самолет?
— Нямаме още билети — отговори Томас, ядосан, че Дуайър е толкова развълнуван. — Ще ги вземем там. Не искам името ми цял ден да стои в някакъв списък.
— Правилно, правилно, Том, разбирам.
— Само недей да закъсняваш. Ела навреме.
— Ще дойда навреме. Ти за това не се притеснявай.
Томас затвори телефона.
Върна се в бара и настоя да плати сметката. На улицата, преди да се качи в таксито, което спря до тротоара, той стисна ръката на брат си.
— Слушай, Том — каза Рудолф, — хайде да вечеряме веднъж заедно през седмицата. Искам да се запознаеш с жена ми.
— Чудесно — отговори Томас. — Ще ти се обадя в петък.
Качи се в таксито и каза на шофьора:
— Четвърто авеню и Осемнадесета улица.
Отпусна се удобно в колата, стиснал книжната торба с дрехите си. Когато човек има шестдесет хиляди долара, всички го канят да вечеря. Даже и собственият ти брат.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
