— Понякога се чудя какъв тип момиче би излязло от мен. Ти какво мислиш?
— Нищо — каза тя.
— Облечи я. Нека да видим какво представлява. — Той й подаде роклята.
Тя я взе и отиде в спалнята, защото на вратата на гардероба имаше огледало, в което можеше да се огледа в цял ръст. Преди да излезе, беше оправила грижливо леглото, но сега покривката беше измачкана. Уили обичаше да си подремва следобед. Живееха заедно само от два месеца, но Гретхен вече знаеше всички навици на Уили. Дрехите му стояха разхвърляни из цялата стая. Корсетът му лежеше на пода до прозореца. Докато събличаше пуловера и полата си, Гретхен се усмихваше. Той беше разпилян като дете, но на нея това й харесваше. Обичаше да върви след него и да разтребва.
Затвори трудно ципа на роклята. Сега я обличаше за трети път — за първи път я облече в магазина, за да я премери, и след това в спалнята на Бойлан, за му я покаже. Всъщност не я беше носила истински. Погледна се критично в огледалото. Струваше й се, че дантеленото деколте е прекалено дълбоко. От огледалото я гледаше една възрастна жена с червена рокля, с вид на нюйоркчанка, уверена в прелестите си, готова да отиде навсякъде, без да се страхува от конкуренция. Пусна косата си и тя се разпиля на черни вълни по раменете й. През деня, когато ходеше на работа, я вдигаше на кок за по-удобно.
Гретхен хвърли последен поглед в огледалото и се върна в стаята. Уили отваряше нова бутилка бира. Когато я видя, той свирна с уста.
— Ти ме срази — каза той.
Тя се завъртя на пръсти и роклята се уви около краката й.
— Мислиш ли, че мога да я нося? — попита тя. — Не е ли много разголена?
— Боже-е-ствена е — отговори провлечено Уили. — Идеално замислена рокля. Замислена е така, че всеки мъж, който те види с нея, ще поиска веднага да я свали от гърба ти. — Той се приближи към нея и добави: — Кавалерът пристъпва от думи към дела и съблича дамата. — Той смъкна ципа и свали роклята през главата й. Ръцете му бяха студени от бирената бутилка и тя за миг потръпна. — Какво правим в тази стая?… — попита той.
Отидоха в спалнята и бързо се съблякоха. Първия път, когато облече роклята заради Бойлан, се случи същото. Ехото винаги се повтаряше.
Той я любеше гальовно и нежно, сякаш тя бе направена от нещо крехко и чупливо. Веднъж й мина през ум, че отношението му към нея може да се нарече почтително, и й стана смешно. Не каза на Уили защо се е засмяла. С Уили беше много по-различно, отколкото с Бойлан. Бойлан я сломяваше, обезличаваше я. Любовта с него се превръщаше в напрегнат и жесток ритуал на опустошение, в състезание с победители и победени. След раздялата с Бойлан тя отново дойде на себе си, сякаш се бе върнала от дълго пътуване, изпълнило я с негодувание към онзи, който не зачиташе личността й. С Уили любовта беше нежна, ласкава, непорочна. Нямаше го онова усещане за обърканост и изоставеност, натрапено й от Бойлан, с което беше свикнала толкова много. От любовта с Уили не винаги изпитваше удовлетворение, но това нямаше значение.
— Прекрасно — прошепна тя, когато и двамата се отпуснаха.
След малко Уили се обърна внимателно по гръб; лежаха един до друг, без да се докосват, хванали ръцете си като деца.
— Толкова се радвам, че те заварих в къщи — каза тя.
— Винаги ще си бъда в къщи — отговори той. Тя стисна ръката му.
Уили протегна другата си ръка и напипа пакета с цигари върху нощното шкафче, а тя разтвори пръсти, за да може той да запали цигарата си. Той лежеше по гръб, отпуснал глава на тънката възглавница, и пушеше. В спалнята беше тъмно, само през отворената врата на съседната стая проникваше малко светлина. Той приличаше на малко момче — ако го видеха, че пуши, щяха да го накажат.
— А сега — каза той, — след като доказа властта си над мен, можем да поговорим малко. Как ти мина днешният ден?
Гретхен се поколеба. Не сега, после ще му кажа, помисли си тя.
— Нормално — отговори Гретхен. — Гаспар пак ме ухажваше. — Гаспар изпълняваше главната роля в представлението; през една от почивките по време на репетицията я беше извикал в гримьорната си, за да уточнели някои реплики, а всъщност се нахвърли отгоре й най-невъздържано.
— Гаспар разбира от хубави жени — каза Уили успокояващо.
— Не смяташ ли, че трябва да поговориш с него и да му кажеш да остави приятелката ти на мира? — каза Гретхен. — Или да му разбиеш носа?
— Той ще ме убие — каза Уили без всякакво стеснение. — Два пъти по-висок е от мене.
— Значи, аз съм влюбена в един страхливец — каза Гретхен и го целуна по ухото.
— Ето докъде стигат наивните млади момичета, дошли от провинцията. — И той смуша доволно от цигарата си. — Впрочем в това отношение жените сами се оправят. Щом можеш да ходиш нощем из големия град, трябва да можеш и да се защищаваш.
— А аз ще убия всеки, който се опита да те закачи — каза Гретхен.
— Сигурен съм, че ще го направиш — засмя се Уили.
— Никълс дойде днес в театъра. След репетицията ми каза, че може би ще ми даде роля в една нова пиеса, която ще се играе догодина. Каза, че ролята е голяма.
— Ще станеш звезда. Името ти ще краси афишите — каза Уили. — А мене ще ме захвърлиш като стара обувка.
Не е ли все едно кога ще разбере, помисли си тя.
— Може би няма да мога да играя през следващия сезон.
— Защо? — Той се подпря на лакът и я загледа изненадано.
— Ходих на лекар тази сутрин — каза тя. — Бременна съм.
Той погледна ръката й, взря се в лицето й. Седна и угаси цигарата си.
— Жаден съм — каза Уили и стана сковано от леглото. Тя видя дългия белег в долната част на гръбнака му. Той облече стария си памучен халат и отиде в другата стая. Гретхен го чу, че си налива бира. Тя лежеше в тъмното и се чувствуваше изоставена. Не трябваше да му казвам, помисли си. Сега всичко е свършено. Спомни си нощта, когато сигурно е забременяла. Бяха се върнали късно, към четири часа сутринта, в нечия къща се бе водил дълъг, разгорещен спор. И то не за нещо друго, а за император Хирохито. Имаше много пиене. Главата й бе замаяна и не взе никакви предпазни мерки. Обикновено след такова закъсняване и двамата се чувствуваха много уморени и веднага заспиваха. Точно тази нощ обаче не се бяха почувствували уморени. Заради японския император. Ако Уили възрази, ще му кажа, че ще направя аборт, помисли си тя. Знаеше, че никога няма да направи аборт, но реши, че така ще му каже.
Уили се върна в спалнята. Тя запали нощната лампа. Разговорът трябваше да се води на светло. Лицето му щеше да й каже много повече от думите му. Тя придърпа нагоре чаршафа. Старият памучен халат на Уили висеше на слабото му тяло. Беше избелял от много пране.
— Слушай — започна Уили и седна на края на леглото. — Слушай внимателно. Или ще получа развод, или ще убия оная мръсница. След това ще се оженим и аз ще изкарам курс по отглеждане и хранене на бебета. Разбирате ли ме, мис Джордах?
Тя се вгледа в лицето му. Той не се шегуваше. Всичко беше наред.
— Разбирам те — отговори тя тихо.
Той се наведе и я целуна по бузата. Тя стисна здраво ръкава на халата му. За Коледа ще му купи нов халат. Копринен.
2
Когато Рудолф слезе по стълбите, водещи към заведението на Осма улица, с пътната чанта в ръка, Бойлан стоеше на бара, облечен с палтото си от туид, и гледаше в чашата си. На бара имаше само мъже и повечето от тях вероятно бяха педерасти.
— Както виждам, връщаш чантата — каза Бойлан.
— Тя не поиска да я вземе.
— А роклята?
— Взе я.
