Африка, като се вслушваше в тайнствения говор на там-там. Сега отново щеше да се запознае с друг начин на съобщаване от разстояние, начин, който употребяват жителите на американския континент. Изведнъж Томек почувствува цялата тежест на отговорността върху младите си плещи. Постъпва ли правилно, като вика на помощ Черната светкавица? Той по никакъв начин не може да предвиди какво ще излезе от всичко това. Тая неизвестност, както и необикновеното положение будеха в душата му тревога. Затова още повече се затъжи за баща си и Смуга. Баща му ръководеше всяка експедиция много обмислено, а Смуга притежаваше огромни познания за света и хората. Беше кръстосал всички континенти, беше опознал много интересни народи; дори най-необикновените положения не му правеха особено впечатление. В тоя тежък момент Смуга щеше да бъде най-добрият му съветник. И Томек започна да размишлява какво би направил тоя опитен пътешественик, ако се намираше в неговото положение. Спомни си всички наставления, които опитният приятел му беше давал.
„Само примитивният и морално слаб човек прибягва веднага към сила — казваше Смуга. — Най- положителната черта на мъжа е разсъдливостта. Най-напред помисли и веднага ще намериш най-правилния изход във всяко положение.“
Постъпваше ли сега разумно? От дълго време вече не обръщаше внимание на околността. Затова се огледа наоколо.
На няколко километра на запад от тях се извишаваше паметната самотна планина. Като се съобрази с нейното положение, Томек заключи, че всеки момент ще прекрачат границата и ще се озоват на мексиканска територия.
Гъсталакът от бодливи кактуси значително оредя. Навярно наблизо се намираха малки степни езерца, защото все повече се виждаха ята най-различни птици. Чудният губер синя трева, която стигаше до коленете на конете и блестеше със своя лазурно-стоманен цвят, беше изпъстрен с разкошни прерийни бодили. Тук пелинът достигаше човешки ръст, а стъблата му, твърди като дърво, бяха дебели като човешка ръка. Малки диви слънчогледи, които цъфтяха точно сега, и опунциите35 образуваха прекрасни горички.
Високо кудкудякане спря ездачите. Точно пред тях се разхвърча изплашено стадо прерийни кокошки. Това бяха великолепни птици на големина колкото тетрев, с красиви пера, напомнящи отчасти лещарка, а отчасти яребица. Тяхното месо беше известно като нещо много вкусно. Томек веднага посегна към пушката си, но Червения орел го спря с ръка и бързо извади от окаченото си за края на седлото вързопче не много голям лък и переста стрела. При все че Томек се нервираше от мудността на другаря си, Червения орел спокойно сложи стрелата на тетивата и без да бърза, опъна лъка. Оказа се, че индианецът знае отлично обичаите на дивите прерийни кокошки. Всякакво бързане беше наистина излишно. Тежките птици не се втурваха да летят цялото ято заедно като нашите яребици, а излитаха една след друга. Червения орел чакаше с лъка, готов да стреля. И когато наблизо се издигна една голяма птица, той светкавично опъна тетивата. Перестата стрела изсвири във въздуха. Кокошката размаха криле и падна в тревата. Индианецът скочи от коня си, изтича до птицата и като видя, че е убита, закачи я на седлото на товарния кон.
— Няма смисъл да се хабят куршумите за тия тромави птици, а освен това изстрелът се чува далече в степта — обясни той, като се качваше на мустанга си.
Отново потеглиха галоп на юг. Индианецът поглеждаше все по-често небето и пришпорваше конете да вървят по-бързо. Конете и ездачите бяха вече уморени от целодневното пътуване през горещия ден, но Червения орел не даваше сигнали за почивка. Скалистата верига, към която отиваха, се виждаше все по- близо и по-близо. Надвечер стигнаха подножието й. Навлязоха в обширен каньон — лъхна ги оживителен хлад. Копитата на конете удряха глухо о скалистата почва.
Червения орел с голяма увереност водеше по разклоненията на каньона, докато се озоваха в подножието на висок връх, който се извисяваше над цялата верига. Метлообразни юки растяха тук-там по малките площи земя между скалите. Индианецът реши да оставят тук мустангите. Разпрегнаха бързо конете, привързаха ги за дръвчета, взеха оръжието си, най-необходимите лагерни вещи и убитата прерийна кокошка и се запътиха нагоре.
Вървяха по една скалиста пътека, която водеше към върха. На места тя се превръщаше в изсечени в скалата стъпала, поради което качването по стръмната стена не беше много уморително. След повече от час бързо катерене, момчетата стигнаха върха. Томек се огледа наоколо.
Висок, полукръгъл скален зъбер ограждаше върха от север и изток, като образуваше висяща над пропаст тераса. На юг и запад веригата се снишаваше и откриваше великолепна гледка. В далечината, чак до линията на хоризонта, нарязана от очертанията на друга планинска верига, се простираше кактусово- мескитова пустиня. Слънцето залязваше в златен блясък и пурпур както на море. Вечерният мрак бавно забулваше степта с лека синкава мъгла.
Докато Томек се възхищаваше от живописната гледка, Червения орел измъкваше измежду скалите, които закриваха върха на планината, снопове равно нарязани клони и сухи съчки, приготвени там, и ги нареждаше на три еднакво отдалечени една от друга купчинки. След като свърши тая работа, той изчезна зад скалите.
Измина доста време. Томек потърси другаря си. Намери го в една скална ниша при малък, едва тлеещ огън. Червения орел привършваше скубането на хванатата кокошка. После изкорми сръчно птицата, наряза я на парчета, две от тях забоде на дълги дървени шишове и започна да пече месото на жаравата на огъня.
— Нека и Малкия вожд направи същото, ще имаме вкусна вечеря — каза той на Томек.
Томек не чака да го подканят втори път. Бързо набоде парчета от кокошката на дървени шишове и като индианеца ги държа над жарта, докато се свият и станат твърди и черни като трески. Опечената по такъв начин прерийна кокошка не беше много вкусна, но въпреки това момчетата я изядоха с голям апетит. Доядоха си с храна, донесена от ранчото, като пиеха вода от манерка. По едно време Червения орел погледна към небето и каза:
— Още е рано да се дават сигнали. Нека моят бял брат си почине малко, нека си легне да поспи, а в това време аз ще бодърствувам. Когато дойде време, ще те събудя.
— А Червения орел не е ли уморен? Можем да почиваме на смени — предложи Томек.
— Малкия вожд не знае кога е времето за даване на сигнали. Аз ще бодърствувам, а нека сега моят брат си почине — отговори индианецът.
— Добре тогава, с удоволствие ще си дремна — съгласи се Томек.
Той се върна на скалната площадка, където беше оставил одеялата, приготви си удобно леговище под самия полукръгъл зъбер и легна да спи. След малко Червения орел се показа иззад скалите. Той седна на земята близо до Томек и се облегна на голяма скала. Пурпурните отблясъци на залязващото слънце се стопиха в линията на хоризонта. На тъмното небе започнаха да се показват звезди. Томек притвори очи, но не можеше да заспи. Мисълта за неизвестната участ на нещастната Сали пропъждаше съня от очите му. Къде ли е сега и какво ли прави? Томек беше сигурен, че чака помощ от него. Като мислеше за това, той изгаряше от нетърпение. После започна да си мисли дали Черната светкавица ще се отзове на неговото повикване и ако се яви, дали ще иска да участвува в търсенето. Та нали всички твърдят, че червенокожият вожд организира въстание срещу белите? Само тоя факт е вече достатъчно доказателство за неговата омраза към колонистите. Тогава може ли да се разчита на него?
Като размишляваше така, без да иска, той погледна с премрежени очи Червения орел и забрави за умората си. Томек продължаваше да се преструва, че е заспал дълбоко, и непрекъснато поглеждаше към другаря си. След малко той вече напълно се убеди, че индианецът през цялото време не го изпуща из очи. С каква цел правеше той всичко това?
Томек уж през сън се обърна на лявата си страна. Така той имаше по-голяма свобода да наблюдава Червения орел.
Младият навай продължаваше да седи неподвижно, опрял ръце върху коленете на кръстосаните си крака, и не откъсваше поглед от потъналия в дълбок сън другар.
По едно време той се наведе над Томек, вслуша се в дишането му. Като се убеди, че бялото момче отдавна вече спи, Червения орел стана. Силуетът на навая ясно се открои на фона на небето. Като стъпваше безшумно, той се отправи към трите приготвени от преди купчини сухи дърва.
Бързо прехвърли част от двете странични купчини дърва върху средната, след което запали с кремък сухите пръчки. Стълб светъл пламък се извиси нагоре.
