Разтревоженото момче ставаше все по-неспокойно. Не разбираше защо боцманът, въпреки уговорката, се е отдалечил от ранчото и какво е търсил в степта. Тая неразумна постъпка можеше да осуети целия изкусно приготвен план за освобождаването на Сали. Защото какво би станало, ако индианците осъдят на смърт боцмана? Томек в никакъв случай не може да остави приятеля си в такъв трагичен момент.

„Хм, няма друг изход! Ако се стигне дотам, ще застана до боцмана и заедно ще умрем — помисли си той отчаян. — Но тогава колко страшна ще бъде участта на Сали. Горката госпожа Алан!“

Угнетен, той влезе в типито за съвещания, където имаше вече петнайсетина родови старейшини. Вождът му посочи място до себе си. Съденето на боцмана започна веднага. Пръв взе думата Черната светкавица:

— Предстои ни да съдим белия, който в борба с разузнавачите ни е убил нашия брат Крещящата сова. Пламтящия лъч, като участник в тая борба, ще бъде обвинител. Нека моите братя го изслушат внимателно и издадат справедлива присъда съгласно обичая и закона на нашите бащи.

Пламтящия лъч изложи подробно ходи на събитията. Въпреки омразата му към всички бели сведенията му бяха съвсем верни. Всички индианци внимателно слушаха обвиненията на малкия вожд, а Томек с напрежение наблюдаваше лицата на съдиите; за щастие не съзря в тях омраза. Работата с боцмана не изглеждаше толкова трагична. Индианците го нападнали, а в самоотбрана той убил един от тях.

Томек с благодарност впи поглед в Черната светкавица, когато той отново взе думата и обясни на съвета на племето кой е взетият в плен. Напомни също, че боцманът и Томек са му помогнали да избяга, подчерта неговата смелост и сила, показани през време на родеото, когато повалил с един удар разбеснелия се бик. Отбеляза също, че боцманът пръв е бил нападнат от разузнавачите и мъжествено се е борил срещу осем души.

Членовете на съвета единодушно признаха заслугата на пленника за помощта, която е оказал на вожда при бягството му от ранчото на шерифа Алан. Шаманът Покорителя на гризли забеляза, че по стар индиански обичай пленникът може да остане жив, ако поправи злото, сторено на семейството на убития.

Томек не разбра добре какво искаше да каже с това Покорителя на гризли, когато Черната светкавица накара да доведат пленника и вдовицата с децата в типито за съвещания.

Боцманът влезе в типито, съпроводен от четирима индианци. Той изглеждаше внушителен дори с вързаните си отзад ръце. Беше по-висок от пазачите най-малко с половин глава. През дрипите на ризата му прозираха здрави, еластични мускули. Индианците гледаха разголените му гърди, където се виждаше татуировка, представляваща сирена, която в едната си ръка държи щит, а в другата издигнат нагоре меч45.

Боцманът гледаше смело лицата на червенокожите бойци и намигаше лекичко на Томек. Отново пръв се обади Черната светкавица:

— Белият е убил нашия брат Крещящата сова. Съветът на старейшините се изказа по тоя въпрос. Убиването на боец в открита борба е чест за всеки мъж. Съветът на старейшините знае благородните постъпки на белия, знае неговото мъжество и сила, знае също, че той смята индианците за законни владетели на американската земя. Затова именно моите братя не искат кърваво отмъщение за убиването в честна борба на нашия боец, но нашият брат Крещящата сова остави скуав и четири деца. Не можем да допуснем те да гладуват и живеят в нищета. Съветът на старейшините решава така: белият да вземе за жена опечалената вдовица, да се грижи за нея и за децата й и тогава ще приемем белия в нашето племе, ще забравим, че от неговата ръка е загинал храбрият боец Крещящата сова. Казах!

Като чу тая странна присъда, Томек с тревога погледна приятеля си. По разбиранията на боцмана „жената за моряка е това, което е котвата за парахода“, защото, както котвата държи парахода на едно място, така и жената отнема на моряка възможността да скита свободно по света. А боцманът умираше за големи приключения и се чувствуваше най-щастлив по време на опасните експедиции по света.

Момчето побледня, като видя върху лицето на сърдечния си приятел най-напред учудване, а после гняв. На всичко отгоре в същия момент в типито се вмъкна грозна индианка с четири деца. Морякът ги погледна изкосо и като се стараеше да бъде спокоен, каза:

— Благодаря ти, Черна светкавицо, за сватуването. Може би всеки друг би се зарадвал, че му предлагаш жена заедно с деца. Такъв деликатес обаче не е за мене. Какво бих правил с такова голямо семейство на парахода? Никой капитан не би ме приел в екипажа си. Така, както вие желаете да загинете с оръжие в ръка, но да не бъдете затворени в резервати, така и аз предпочитам да умра, отколкото с цената на жалко съществование да взема жена с дечурлига. Нищо няма да излезе от това, червенокожо братче!

— Значи, отказваш? — попита Черната светкавица.

— Нищо няма да излезе от това, нищо! — увери го флегматично боцманът. — Няма ли най-после да ми кажеш какво всъщност искате от мене? Нападате мирен човек в степта, а когато той при отбрана извие на някого врата, веднага му тикате скуав с дечурлигата й или го заплашвате с бесило!

— Постъпваме според нашите обичаи — отвърна Черната светкавица. — При все че сме осъдили на смърт всички бели, бихме искали да приемем смелия бял в нашето племе. Но щом отхвърляш това предложение, ще загинеш на стълба на мъченията. Червенокожите мъже помнят прекрасните подвизи на белия, затова ще му дадат възможност да умре както подобава на славен боец. Когато вече започнеш да ловуваш в Страната на вечния лов, ние със специална песен ще прославим твоята необикновена храброст. Хоуг! Казах!

— Нека оставим белия да си помисли до изгрев слънце — обади се Покорителя на гризли. — Може би нашият млад бял брат иска да поговори още със своя приятел.

— Добре, нека младият ни брат се срещне с пленника — съгласи се Вождът. — Утре преди изгрев слънце ще разберем какво е избрал белият: живот или смърт!

— Чакайте колкото си щете — измърмори морякът. — На мене ми е все едно. Не съм чувал покойник да е закъснял за погребението си!

Стражата изведе боцмана от типито за съвещания.

XVI

На стълба на мъченията

След като говори дълго с Черната светкавица, Томек отиде в типито, където държаха пленника. Пазачите, предупредени от вожда, не му попречиха да влезе в палатката, където отчаян погледна завързания с ремъци приятел.

— Как можа да направиш това нещо, боцмане? — обади се Томек с укор в гласа. — Не ти ли казах да ме чакаш в ранчото?

— Е, да, прав си! Направих глупост, но вярвай ми, братче, не съм искал да се заяждам с тия индианци — отговори спокойно боцманът, като гледаше отчаяния си приятел.

— Аз зная това, но положението е безизходно, а най-лошото е, че сам станах причина за нашата гибел.

Томек разказа на приятеля си за срещата си с Черната светкавица на Планината на знаците, за съвещанието, станало в тайнствения каньон, и за обещанието да помогнат да се намери Сали.

— След като изровиха бойната томахавка на съвещанието, Пламтящия лъч и няколко индианци се отправи към Планината на знаците, за да извести на приятелските племена, че стъпват на военна пътека. Същевременно трябваше да събере известен брой коне — говореше Томек. — През време на тая експедиция случайно индианците се натъкват на тебе, а какви са последиците от това, ти сам най-добре знаеш.

— Наистина забърках страшна каша — призна боцманът. — Но няма нищо страшно, щом индианците са се заели да открият Сали.

Томек погледна внимателно боцмана. Нима не си даваше сметка колко опасно беше положението му? Морякът изглеждаше малко неспокоен, но не личеше да се страхува. След като си помисли малко, Томек дойде до заключението, че не трябва повече да държи приятеля си в неведение, затова с твърд, макар и тъжен глас, каза:

— За съжаление, боцмане, вече няма да можем да помогнем на горката Сали.

— Как така, братче! Нима индианците не искат да участвуват в търсенето? Хм, не се надявах, че могат да постъпят така! Изглеждат ми честни мъже.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату