Той е яоски кавалер.
Рейт насочи вниманието си към Илин-Илан, която следеше младия мъж с крайчеца на окото. Странно, каква промяна в настроението й! Изглеждаше оживена и възбудена и същевременно нервна и изпълнена с несигурност. Тя погледна за миг Рейт и се изчерви, като забеляза, че я наблюдава. После сведе глава и се престори, че е погълната от предястията: каша от сиво грозде, бисквити, пушени морски насекоми и варени шушулки от папрат. Рейт насочи вниманието си към кавалера, който ровичкаше апатично из чинията с черни стафиди и туршия, зареял поглед към морската шир. Мъжът повдигна рамене, сякаш за да прогони някакви мрачни мисли, и завъртя глава. Погледът му се спря на Цветето на Кат, която безуспешно се преструваше на съсредоточена в храненето. Кавалерът се наведе изумено напред. Скочи с такава жизнерадост, че едва не прекатури масата. С три дълги крачки младият мъж прекоси столовата, падна на коляно и смъкна шапката си с такъв пламенен замах, че пискюлите й забърсаха Траз по лицето.
— Принцесо Син нефрит! Дордолио, ваш покорен слуга. Целта ми е осъществена.
Цветето на Кат сведе глава с точно преценено движение на сдържано оживление и приятна изненада. Рейт не можеше да не се възхити на забележителното й самообладание.
— Радвам се — прошепна девойката — да срещна случайно в далечни земи един катайски кавалер.
— „Случайно“ не е точната дума! Аз съм един от десетте, които тръгнаха да ви търсят, за да спечелят наградата, обещана от вашия баща. В името на опашката на Първия дявол на пнумите, аз съм този, който ви намери!
— Да разбирам ли, че търсенето е било продължително и трудно? — обади се Анахо с най-любезния си тон.
Дордолио се поизправи и огледа с любопитен и предизвикателен поглед Анахо, Рейт и Траз, след което си позволи три еднакви отмерени кимвания. Цветето на Кат махна весело с ръка, сякаш тримата бяха случайни спътници по време на пикник.
— Моите верни оръженосци — и тримата ми оказаха неоценима помощ. Ако не бяха те, съмнявам се, че сега щях да съм между живите.
— В такъв случай — заяви кавалерът те могат да разчитат винаги на покровителството на Дордолио Златния, Червения халцедон. Ще разреша да използват и всекидневното ми име — Алутрин Звездозлатни — той се поклони още веднъж, като този път включи в поздрава си и тримата, и щракна с пръсти на една прислужница: — Стол, ако обичате. Ще вечерям на тази маса.
Прислужницата не изглеждаше особено впечатлена от кавалера, но въпреки това изпълни нареждането. Дордолио се настани на масата и насочи вниманието си към Цветето на Кат.
— Ще ми разкажете ли за своите премеждия? Предполагам, че са били ужасни. И въпреки това изглеждате толкова свежа и цъфтяща.
Цветето се разсмя.
— В тези дрехи на степните жители? Нямах възможност да ги сменя. Трябваше да си купя нови, преди да ви позволя да ме гледате.
— Дори не бях забелязал — махна Дордолио с ръка, след като метна един поглед на сивите й одежди. — Прекрасна сте, както винаги. Но ако желаете, ще ви придружа по време на пазаруването — тукашните пазари преливат от разкош.
— Разбира се! Но разкажете ми за себе си. Та значи, баща ми е издал повеля?
— Така е, дума да няма, и обеща награда. Най-храбрите откликнаха. Проследихме дирята ви до Спанг, където научихме кой ви е отвлякъл — жриците на Женското тайнство. Мнозина се отказаха, смятайки ви за безвъзвратно изгубена, но не и аз. И упорството ми бе възнаградено! Връщането ни в Сетра ще бъде триумфално!
Илин-Илан извърна глава и погледна със загадъчна усмивка Рейт.
— Аз, разбира се, нямам търпение да се прибера у дома. Какъв късмет да ви срещнем в Коуд!
— Забележителен късмет — кимна сухо Рейт. — Само преди час пристигнахме от Пера.
— Пера? Не зная къде е това място.
— Далече на запад, в Мъртвата степ.
Дордолио го изгледа тъпо, сетне насочи вниманието си към Цветето.
— Какви трудности трябва да сте преживяла! Но сега сте под закрилата на Дордолио! Връщаме се незабавно в Сетра.
Поднесоха основното ядене, а Дордолио и Илин-Илан продължаваха да разговарят оживено. Траз, смутен от изобилието непознати прибори на масата, ги поглеждаше намусено, сякаш подозираше, че му се присмиват. Анахо не им обръщаше внимание, Рейт се хранеше мълчаливо. Най-сетне Дордолио се облегна назад.
— А сега да пристъпим към конкретните дела. Пощенският кораб „Язилиса“ е привързан на кея и скоро ще отплава за Верводей. Колкото и да ви натъжи това, ще трябва да се разделите час по-скоро с приятелите си, тъй като е време да уредим отпътуването си за дома.
— По някаква случайност — съобщи с невъзмутим вид Рейт — ние също ще пътуваме за Кат.
Дордолио го погледна учудено, сякаш Рейт бе заговорил на непознат език.
Кавалерът се надигна, подаде ръка на Илин-Илан и я отведе на терасата в другия край на столовата. Междувременно прислужницата им съобщи сметката:
— Пет секвина, ако обичате — за пет ястия.
— Пет?
— Онзи яо яде на вашата маса.
Рейт плати пет секвина от кесията си. Анахо го наблюдаваше замислено.
— Всъщност присъствието на кавалера може да ни бъде от полза. Така ще избегнеш нежеланото внимание, когато пристигнем в Сетра.
— Може би — рече Рейт. — Но няма да скрия, че разчитах на благодарността на бащата. Имам нужда от всички приятели, които мога да намеря.
— Събитията понякога следват своя собствена логика — отбеляза Анахо. — Дирдирските теолози имат някои интересни възгледи по този въпрос. Спомням си например един анализ на поредица от съвпадения, които не бяха дело на обикновен човек, а на дирдирски безупречен… — Анахо продължи да говори, Траз излезе на терасата да се полюбува на покривите, а Дордолио и Илин-Илан минаха бавно край тях, без да им обръщат внимание. Изпълнен с негодувание, младежът се върна при Рейт и Анахо.
— Това яоско конте я увещава да ни зареже. А тя отвърна, че сме били чергари — грубовати, но честни и верни.
— Няма значение — успокои го Рейт. — Съдбите ни не са преплетени.
— Не и ако ти не беше постъпил по този начин! Можехме да останем в Пера или да заминем за Островите на късмета вместо… — той махна отчаяно с ръка.
— Събитията не се развиват според очакванията ми — призна Рейт. — Но кой знае? Може да е за добро. Анахо е на същото мнение, между другото. Би ли я повикал при нас?
Траз отиде да изпълни задачата й се върна съвсем скоро.
— Двамата с онзи тип отишли да й купуват подходящи дрехи. Какъв фарс! Цял живот съм носил одеждите на степните жители! Те са удобни и съвсем подходящи.
— Разбира се — подкрепи го Рейт. — Какво пък, да правят каквото щат. Може би не е зле ние също да внесем известни корекции във външния си вид.
Базарът бе разположен в пристанищната част, тук Рейт, Анахо и Траз се преоблякоха в дрехи с изкусна кройка от по-фин плат — ризи от мек бял лен, жилетки и свободни черни бричове, пристегнати на прасците. Обувките им бяха от еластична сива кожа.
Пристанището бе само на няколко крачки, те продължиха нататък, за да го разгледат, и „Язилиса“ незабавно прикова вниманието им — тримачтов кораб, дълъг над сто стъпки, с пасажерски каюти във високите пристройки отзад, както и отстрани, по продължение на корпуса. С помощта на дървен кран носачи прехвърляха огромни бали със стоки в трюма.
Тримата се качиха на борда и проведоха кратък разговор с боцмана, който потвърди, че „Язилиса“ отплава след три дни и ще посети пристанищата в Грени и Хорасин, след това ще мине през Паг Чода, Облачните острови, Туса Тула и нос Гейз на западната издатина на Качан, ще продължи за Верводей в Кат,
