използвани за неопределен период. Трябва да ги откажем.
Гмуреца присви очи и устните му затрепериха.
— К-какво? Клетките са първо качество!
Дейне Заре продължи с безизразен, но непоклатимо уверен глас:
— За нашите цели те са напълно безполезни — той се обърна и си тръгна.
Децата го изпроводиха с тъжен поглед. Гмуреца отново се втренчи в тях и този път Рейт забеляза нещо хищно в изражението му.
Рейт запази мълчание. Гмуреца бавно се извърна към него. В продължение на няколко секунди той разглежда Рейт изпод спуснатите си клепачи.
— Какво пък — рече накрая, — изглежда ще са ни нужни други клетки. Как смяташ да платиш за тях?
— По обичайния начин. Прибери си безполезните осем клетки и ми донеси четири, които ще свършат работа, след което ще си получиш парите за тях. Само се постарай да не раздуваш отново сметката, защото трябва да платя и на техническия персонал.
Гмуреца се взираше в него замислено. Дейне Заре отново се появи и заговори с децата, с което му отвлече вниманието. Той обърна гръб на Рейт и се приближи към малката групичка. Рейт поклати глава и се върна при работния тезгях, където си сипа чаша чай. Докато отпиваше, забеляза, че ръката му трепери.
Гмуреца се бе променил до неузнаваемост и дори потупваше с необичайна топлота момчето по главата. Дейне Заре стоеше като истукан, с пребледняло лице.
Най-сетне Гмуреца заряза децата. Отиде при Артило и размени няколко думи с него. Артило излезе навън, където вятърът вдигаше миниатюрни вълнички по повърхността на черните локви.
Гмуреца махна на Рейт с едната ръка и на Дейне Заре с другата. Двамата се приближиха. Гмуреца въздъхна с израз на непреодолима меланхолия.
— Вие двамата ще ме докарате до просешка тояга. Непрестанно искате от мен най-доброто и отказвате да плащате. Но така да бъде. Артило ще отнесе обратно енергоклетките, които намирате за безполезни. Заре, ще трябва да дойдеш с мен и да избереш на място други клетки.
— Точно сега ли? Трябва да се грижа за децата.
— Сега, веднага. Довечера ще навестя моята малка къщурка. Известно време ще отсъствам. Очевидно помощта ми не се цени особено тук.
Дейне Заре склони, но очевидно нещо го измъчваше. Той даде кратки наставления на децата, след което тръгна с Гмуреца.
Изминаха два часа. Слънцето проби през облаците и прати един самотен лъч към Хей, озарявайки алените кули на фона на черното небе. По пътя се зададе лъскавата лимузина на Гмуреца. Тя спря пред навеса и отвътре излезе Артило. Едрият мъж се шмугна през вратата и Рейт го загледа, учуден от неочакваната му енергичност. Артило приближи момчето и момичето и спря наблизо, втренчил поглед в тях. Те на свой ред го погледнаха ококорено, очите им изглеждаха огромни на бледите лица. Артило произнесе няколко резки думи, Рейт виждаше как се напрягат мускулите на шията му, докато говори. Децата се озърнаха боязливо към Рейт, после тръгнаха към вратата. Траз се доближи до Рейт и му заговори настойчиво:
— Нещо става там. Къде смята да ги води?
Рейт се отправи към малката група.
— Какво мислиш да правиш с тях? — попита той.
— Не е твоя работа.
Рейт се обърна към децата.
— Не тръгвайте с този човек. Чакайте тук да се върне чичо ви.
— Но той каза, че ще ни заведе при чичо — отвърна момичето.
— На ваше място аз не бих му повярвал. Нещо тук не е наред.
Артило го изгледа злобно — лицето му бе като на готвеща се за атака змия.
— Изпълнявам заповеди — заяви той с тих, но заплашителен тон. — Отдръпни се.
— Чии заповеди? На Гмуреца?
— Не те интересува — сетне се обърна към двете деца. — По-живо, хайде! — ръката му се плъзна под ревера на сивата куртка. С крайчеца на окото следеше действията на Рейт.
— Няма да тръгнем с теб — запъна се изведнъж момичето.
— Ще тръгнете и още как. Дори ако трябва да ви нося.
— Само да ги докоснеш и ще се разкайваш за това! — намеси се с неочаквано спокоен глас Рейт.
Артило го изгледа хладно. Рейт неволно напрегна мускули за атака. Онзи извади ръката си изпод куртката и блесна черно, лъскаво дуло. Рейт се хвърли напред и нанесе саблен удар върху изпънатата ръка. Артило очакваше това, от ръкава на другата му ръка се показа дълго острие, с което замахна към хълбока на противника си — беше толкова бърз, че когато Рейт се отдръпна, почувства ужилването от върха. Артило отскочи с вдигнат за удар нож, но изпусна пистолета. Рейт, заслепен от ярост и от внезапното освобождаване на дълго трупаното напрежение, пристъпи напред, впил поглед в немигащите очи на своя противник. Артило стоеше почти неподвижно. Рейт посегна с лявата си ръка, Артило изпъна своята за удар, ала Рейт го улови за китката, завъртя се, наведе се и го преметна през рамо, като го хвърли до другия край на помещението, където мъжът се сгромоляса и остана да лежи замаян.
Рейт се приближи до него, извлече го до вратата и го изхвърли навън в една локва с тиня.
Едва сега Артило се надигна и закуцука обратно към колата. Без да поглежда назад, той се подпря на вратата, почисти, доколкото можа, калта от дрехите си и се тръшна на седалката. Малко след това лимузината потегли.
— Трябваше да го убиеш — промърмори неодобрително Анахо. — По-лошо и без това не може да стане.
Рейт не отговори. Чак сега почувства, че по хълбока му се стича кръв. Той вдигна ризата и откри тънка, издължена резка. Траз и Артило го превързаха, момичето също се приближи и предложи да помогне. Оказа се, че е веща в този род занятия и Анахо се отдръпна, оставяйки на нея да довърши превръзката.
— Благодаря — рече й Рейт.
Момичето повдигна към него личице, по което пробягваха с хиляди различни изражения. Но изглежда, не намери сили да заговори.
Следобедът отмина. Децата стояха на вратата и гледаха към пътя. Техниците си тръгнаха и навесът опустя.
Черната кола се появи отново. Дейне Заре слезе вдървено от предната седалка, следван от Айла Гмуреца. Артило отвори задния багажник и извади четири енергоклетки, които отнесе с болезнено накуцване под навеса. Поведението му, доколкото можеше да прецени Рейт, не се различаваше от обичайното — мрачен, безучастен, мълчалив.
Гмуреца погледна само веднъж към момчето и момичето и те побързаха да се скрият под навеса. След това се приближи до Рейт.
— Докарах енергоклетките. Този път Заре ги одобри. Струваха ми ужасно много пари. Ето равносметката, включително наема за следващия месец и заплатата на Артило…
— Заплатата на Артило ли? — прекъсна го Рейт. — Майтапиш се.
— Крайната сума, както виждаш, възлиза на сто хиляди секвина. И не подлежи на пазарлък. Трябва да платиш незабавно, в противен случай ще поискам да опразниш помещението.
Очите на Рейт се замъглиха от омраза.
— Но аз нямам толкова пари!
— Щом е така, си тръгваш. И тъй като вече не си мой клиент, ще бъда принуден да съобщя за дейността ти на дирдирите.
Рейт бавно кимна.
— Сто хиляди секвина. И колко още ще поискаш след това?
— За колкото поръчаш части и услуги.
— Значи ли това, че ще престанеш да ме изнудваш?
