Гмуреца разкърши плещи.
— Този израз е циничен и неверен. Веднъж вече те предупредих, Адам Рейт, да се отнасяш с нужното уважение към мен.
Рейт се разсмя мрачно.
— Ще получиш парите си до няколко дена. В момента не разполагам с толкова.
— И откъде смяташ да ги набавиш? — попита със скептична усмивка Гмуреца.
— Имам още пари в Коуд.
Гмуреца изсумтя, обърна се на токове и се отдалечи към колата. Артило го настигна, накуцвайки. Двамата се качиха и си тръгнаха.
Траз и Анахо застанаха до него, загледани след колата.
— Откъде смяташ да намериш сто хиляди секвина? — попита по някое време Траз.
— Горе-долу толкова оставихме заровени в Карабас — отвърна Рейт. — Единственият проблем е как да ги докараме тук — но не мисля, че той ще ни затрудни особено.
— Винаги съм се чудил на налудничавия ти оптимизъм… — промълви, клатейки глава, Анахо.
Рейт вдигна ръка.
— Чуйте ме. Ще отлетя на север, по същия маршрут, който използват дирдирите. Така няма да ме забележат, дори да продължават издирването си, в което се съмнявам. Ще се приземя по тъмно, на изток от гората. На сутринта ще изкопая чувала и ще го отнеса на борда на въздухолета. По здрач се вдигам и политам назад към Сивиш, точно както правят ловните дружинки.
Анахо изръмжа неодобрително.
— Като те слуша човек, сякаш е детска работа.
— Не виждам защо да е трудно — Рейт погледна към незавършения кораб под навеса. — По-добре да тръгна още сега.
— Аз ще дойда с теб — заяви Траз. — Имаш нужда от помощ.
Анахо изпъшка тъжно.
— Най-добре и аз.
Рейт поклати глава.
— Тази работа може да се свърши и от един. Вие двамата останете тук да наглеждате строежа на кораба.
— Ами ако не се върнеш?
— В последния чувал има към шейсет-седемдесет хиляди секвина. Вземете ги и напуснете Сивиш… Само че аз ще се върна. Не се съмнявайте в това. Невъзможно е да сме изстрадали толкова много за нищо.
— Не бях чувал по-нерационален довод — отбеляза с пресипнал глас Анахо. — Шансът да те видим отново е нищожен.
— Глупости — възрази Рейт. — Но да не губим време. Колкото по-рано тръгна, толкова по-скоро ще се върна.
15.
Въздухолетът се носеше безшумно в нощното небе на Тчай, над пейзаж, озарен от призрачното сияние на синята луна. Рейт имаше усещането, че е попаднал в странен сън. Замисли се за всичко онова, което му бе поднесла досега съдбата — детството, годините на упорита подготовка, експедициите сред звездите и накрая назначението на „Изследовател IV“. След това Тчай: корабокрушението и последвалото бедствие, времето, което бе прекарал при хората емблеми, прехода през Аманската и Мъртвата степ до Пера, плячкосването на Дадиче, морското пътешествие до Кат и приключенията му в Ао Хидис. След това пътуването до Карабас, убийството на дирдирите, конструкцията на космическия кораб в Сивиш. И Гмуреца! На Тчай както доброто, така и злото бяха в своите крайности — Рейт се бе срещал с немалко зли хора, но сред тях Айла Гмуреца бе несъмненият първенец.
Нощта напредваше, горите на Централен Кислован отстъпиха място на голи хълмове и смълчани мочурища. Докъдето му стигаше погледът нямаше никаква светлинка, нито следа от човешка дейност. Рейт свери данните от монитора и нагласи автопилота. До Карабас оставаше само час полет. Синята луна бе увиснала ниско над хоризонта, след като се скриеше зад него, земята отдолу щеше да потъне в непрогледен мрак.
Измина един час. Браз се притаи зад хоризонта, на изток се появи сърповидно сияние, възвестяващо приближаването на зората. Следейки едновременно данните от таблото и местността отдолу, Рейт си помисли, че различава очертанията на Кхусц. Веднага след това той снижи въздухолета и изви на изток, зад Пограничната гора. Приземи се тъкмо когато Карина 4269 подаваше яркия си диск иззад хоризонта. Намираше се съвсем близо до надвисналите клони на торквилите.
Известно време Рейт остана на седалката, заслушан в звуците на гората. Карина 4269 се издигна в небето и озари предното стъкло. Рейт събра натрошени клони и листа и покри с тях машината.
Време бе да навлезе в гората. Повече не биваше да се бави. Той взе лопатата, пъхна пистолета в колана и се отправи на път.
Пътеката му беше добре позната. Тук Рейт познаваше всеки дънер, качулата гъба или провиснал лишей. Докато вървеше из гората, постепенно долови нарастваща неприятна миризма — вонеше на мърша. Това следваше да се очаква. Той спря. Гласове? Рейт напусна с един скок пътеката, притаи се в шубрака и се заслуша.
Наистина бяха гласове. Рейт събра кураж и надзърна предпазливо през гъстите листа.
Точно пред него беше участъкът от пътеката, където бяха поставили клопката. Рейт се наведе и продължи да пълзи напред, сантиметър по сантиметър, накрая се подпря на лакти…
Това, което видя, го накара да настръхне. От едната страна, пред дънера на огромната торквила, стояха петима дирдири, облечени в ловни доспехи. Дузина мъже със сивкави лица копаеха в дупката, разширяваха я с лопати и лостове — същата, в която Рейт и другарите му бяха заровили избитите дирдири. Тъкмо изровените трупове бяха източникът на ужасната миризма. Рейт се втренчи. Един от мъжете му се стори познат — беше не друг, а Исам Танга. До него стояха хотелиерът и портиерът на „Алеун“. Другите Рейт не можа да познае, но имаше чувството, че ги е виждал и преди, и предположи, че са все хора, с които е имал вземане-даване в Мауст.
Рейт насочи поглед към петимата дирдири. Стояха неподвижно, нащрек, с вдигнати сияещи антени. Невъзможно бе да определи дали изпитват някакви чувства — отвращение или гняв.
Рейт реши, че сега не е време да търси разумни решения, нито да преценява шансовете си. Без повече да мисли, той извади пистолета, прицели се и стреля. Веднъж, втори… трети път. Трима от дирдирите рухнаха мъртви на земята, другите двама отскочиха встрани, приклекнаха и се заозъртаха. Четвърти, пети път — двата изстрела само ги раниха и повалиха. Рейт се появи от храсталаците и довърши гърчещите се на земята бели тела.
Мъжете в ямата го гледаха втрещени от изненада.
— Излизайте! — викна им Рейт. — По-бързо! Исам Танга пръв го позна.
— Ах, това си бил ти, убиецо! Заради твоите престъпления ни докараха тук!
— Сега не е време за приказки — отвърна Рейт. — Излизайте от ямата и бягайте надалече, ако ви е мил животът!
— Каква полза? Дирдирите и без това ще ни проследят! Краят ни ще бъде ужасен и мъчителен…
Хотелиерът вече бе излязъл от ямата. Той изтича при убитите дирдири, намери си оръжие и се обърна към Исам.
— Не си прави труда да излизаш навън — подхвърли му, стреля и викът на Исам секна, тялото му се строполи в калта между разложените трупове на дирдирите.
Хотелиерът се обърна към Рейт:
— Този тип ни предаде, искаше да спечели, като изтъргува информацията, но ето какво получи накрая — те го докараха тук заедно с нас.
— Освен петимата дирдири имаше ли и други?
— Двама великолепни, които се върнаха в Кхусц.
— Въоръжете се и тръгвайте.
