позиция?
— След една-две минути.
Рейт започна да се съблича.
— Какво пък… ако по някаква причина ни разкрият, чака ни сходна участ.
Помощникът на съдържателя изсумтя неуверено.
— Следвай ме — подкани и се спусна в резервоара. — В тръбата е тъмно, плувай направо.
Рейт се присъедини към него. Младежът си пое въздух и се потопи, Рейт направи същото. На дъното имаше отвор към хоризонтална тръба с ширина три стъпки, той се напъха вътре, следвайки младежа.
Скоро след това двамата изплуваха в подземната ниша, която бе дълга пет стъпки и висока две, озарена от тънки снопове светлина, които се процеждаха през малки отвори. През един от тях Рейт можеше да наблюдава какво става около масата за залагане, където Кауч и Удиш вече бяха заели места.
Съвсем наблизо отекна гласът на съдържателя:
— Добре дошли в поредния ден на вълнуващи надпревари. Кой ли ще спечели днес? Кой ще загуби? Никой не знае. Може да съм аз, а може и да сте вие. Но забавлението е гарантирано за всички ни. Тези, които идват за първи път, нека обърнат внимание, че масата е разделена на единайсет цвята. Можете да залагате, на който желаете от тези цветове. Ако цветът ви спечели, ще получите десетократно повече, отколкото сте заложили. А сега погледнете змиорките и техните цветове: бяла, сива, бежова, небесносиня, кафява, тъмночервена, алена, синя, зелена, виолетова и черна. Има ли някакви въпроси?
— Да — обади се Кауч. — Съществува ли ограничение за залозите?
— Сандъкът, който току-що ми донесоха, съдържа десет хиляди секвина. Това е моето ограничение — повече не мога да платя. Ако обичате, залагайте на избраните от вас цветове.
Съдържателят огледа масата с опитно око. Повдигна капака и пусна змиорките в средата на аквариума.
— Край на залозите, ако обичате — пръстите му изтропаха върху капака: чук-чук, чук-чук.
— Две-две — прошепна младежът. — Това е зелено — той отмести плъзгащата се преграда, бръкна в аквариума, улови зелената змиорка и я напъха през друг отвор в крайния аквариум.
— Зелено печели! — провикна се съдържателят. — Който спечелил — спечелил. Двайсет секвина за смелия моряк… Нови залози, ако обичате.
Чук, чук-чук-чук — изтрополиха пръстите върху капака.
— Алено — изтълкува помощникът и повтори процедурата отпреди малко.
— Алено печели! — провикна се съдържателят.
Рейт надзърна през отвора. При предишните залагания Кауч и Удиш бяха изгубили по няколко секвина. На третото и двамата поставиха по трийсет секвина на бяло.
— Край на залозите — отекна гласът на съдържателя. Капакът се спусна. Чук-чук — подадоха сигнал отвън.
— Кафяво — обяви тихо помощникът.
— Бяло — отвърна Рейт. — Бялата змиорка печели.
Младежът изстена уплашено. Той улови бялата змиорка и я премести.
— Ето и поредното състезание на тези удивителни, малки същества — провикна се съдържателят — този път печелившият цвят е кафяв… Кафяв? Бял! Да, змиорката е бяла! Ха! На стари години взех да бъркам цветовете. Какво да се прави, дан на възрастта!… Имаме двама щастливци. Триста секвина за единия и триста за другия… Прибирайте печалбата си, господа. Какво? И двамата залагате цялата сума?
— Да, изглежда днес късметът е на наша страна.
— И двамата на тъмночервено?
— Да, обърнете внимание на онова ято птици с ръждиви пера. И това ако не е верен знак.
Съдържателят вдигна засмяно лице към небето.
— Кой може да разгадае тайните на природата? Надявам се да грешите. И така, приключиха ли залозите? Ето че пускам змиорките, поставям обратно капака и нека най-чевръстата от тях посочи победителя — той положи за миг ръка върху капака и тропна само веднъж. — Те се гмуркат, търсят светлината, която ги мами, скоро ще открием кой е победителят… Ето, вече идва най-бързата. Това синьо ли е? — последва мъчително стенание. — Тъмночервено — съдържателят втренчи поглед в двамата зафатранци. — Предсказанията ви се оказаха верни.
— Така е — кимна Кауч. — Нали ти казвахме? Е, хайде да си оправим сметките.
Съдържателят отброи бавно по три хиляди секвина на всеки от тях.
— Невероятно — промърмори той и погледна замислено към резервоара. — Виждате ли други предзнаменования?
— О, нищо определено — отвърна Кауч. — Но въпреки това ще заложа отново. Сто секвина на черно.
— И аз на същото — обяви Удиш.
Съдържателят се колебаеше. Потърка се замислено по брадичката и огледа канала.
— Невероятно — чуха го да мърмори, докато изсипваше змиорките в първия аквариум. — Приключихте ли със залозите? — опря ръце на капака и сякаш в изблик на нервност тропна два пъти отгоре. — Добре тогава, отварям вратичката — той дръпна ръчката и се премести в другия край на канала. — Ето и победителят. Той е… черен?!
— Страхотно — подскочи от радост Кауч. — Върнахме си с лихвите всичко, което сме изгубили през изминалите години заради тези своенравни животинки! Ако обичаш — да си получим дължимото!
— Разбира се — изграка отчаяно съдържателят. — Но днес не мога да работя повече. Коленете ме присвиха ужасно, ще трябва да приключим по-рано.
Рейт и младежът побързаха да се върнат в бараката. Младежът нахлузи розовата туника и шапката и си плю на петите.
Рейт и Шазар прекосиха Стария град и стигнаха при вратичката тъкмо когато там се показа съдържателят, който крачеше забързано, с развети поли на бялото си наметало. Доскоро сънливото му лице сега бе мораво, той размахваше заканително къса сопа.
Кауч и Удиш ги очакваха на крайбрежната. Кауч подаде на Рейт добре натъпкана кесия.
— Твоят дял от печалбата — четири хиляди секвина. Какъв прекрасен ден.
— Да, чудесно се справихме — кимна Рейт. — Помогнахме си взаимно и от това спечелихме всички — нещо, което се случва рядко на Тчай.
— Всъщност ние смятаме незабавно да се отправим към Зафатра — рече Кауч. — А вие?
— Неотложна работа ме зове на друго място. Също като вас и ние с моята спътница ще потеглим колкото се може по-скоро.
— Ами, в такъв случай, желая ви успех.
Тримата зафатранци се сбогуваха и се отдалечиха. Рейт продължи към пазара, където направи някои покупки. След това се прибра в хотела и потропа с разтуптяно сърце на вратата на Зап-210.
— Кой е? — чу с облекчение изплашения й глас.
— Аз съм — Адам Рейт.
— Един момент — вратата се отвори. Зап-210 стоеше пред него със зачервено лице. Беше разчорлена, изглежда току-що си бе облякла сивия комбинезон.
Рейт остави няколко вързопа на кушетката.
— Това е за теб.
— За мен ли? Какво има вътре?
— Погледни сама.
Тя плъзна поглед по лицето на Рейт, наведе се над кушетката и заизважда покупките от вързопите.
— Харесват ли ти? — попита Рейт.
Момичето го изгледа намръщено.
— Така ли искаш да изглеждам — като другите?
Рейт я зяпна слисано. Не такава реакция очакваше. Той заговори бавно.
— Тръгваме на път. Най-добре е да не привличаме внимание. Нали не си забравила онези гжиндра? Трябва да сме облечени като останалите пътници.
— Разбирам.
