Заклинателят

салатата.

— Прилича на леприкон сред другите свещеници — добродушно подхвърли деканът и отпи от виното си. — Миналата седмица в „Света Троица“ имаше два случая на оскверняване и Джо каза, че му напомняли нещо свързано с черната меса. Затова предполагам, че знае нещо по въпроса.

— Какво е станало в църквата? — попита Мери Джо Перин.

— О, прекалено е отвратително.

— Нищо, кажи. Вече сме приключили с вечерята.

— Не, моля ви — възрази деканът. — Наистина е прекалено.

— Хайде, кажи ни!

— Не можеш ли да ми прочетеш мислите, Мери Джо? — ехидно подметна деканът.

— Бих могла — усмихна се тя, — но се смятам за недостойна да вляза в такава светая светих!

— Историята е гнусна — предупреди ги деканът.

И той описа оскверняванията. В първия случай старият църковен иконом намерил купчинка човешки изпражнения върху покривалото на олтара, точно пред табернакула.

— Да, наистина отвратително — потръпна госпожа Перин.

— Е, второто е още по-лошо — каза деканът.

И той описа по доста заобиколен начин как в левия страничен олтар открили грамаден фалос от глина, залепен здраво за фигурата на Христос.

— Отвратихте ли се достатъчно? — завърши той.

Крис забеляза, че ясновидката е наистина потресена.

— О, стига толкова — каза тя. — Съжалявам, че попитах. Да сменим темата.

— Аз пък съм заинтригувана — каза Крис.

— Да, разбира се. Аз съм интригуваща личност — долетя глас иззад нея. Отец Дайър с препълнена чиния в ръцете се приведе над Крис и сериозно прошепна: — Вижте, изчакайте малко и пак ще дойда. Мисля, че ми се урежда нещо интересно с астронавта.

— Какво по-точно? — попита деканът.

Дайър го изгледа невъзмутимо иззад очилата си и отговори:

— Как ви звучи „първи мисионер на Луната“?

Всички освен Дайър избухнаха в смях. Той явно беше майстор на английския хумор.

— Идеален сте по размер — каза госпожа Перин. — Лесно ще ви наместят в капсулата.

— Не, не става дума за мен — възрази съвсем сериозно младият свещеник. — Уреждам го за Емъри — вметна той към декана, после пак се обърна към двете жени и обясни: — Това е нашият ректор по дисциплината в студентското градче. На Луната няма никого, а той точно това харесва. Много обича наоколо да царува тишина и покой.

И Дайър все тъй невъзмутимо се озърна към астронавта.

— Извинете ме — каза той и се отдалечи.

— Харесва ми — каза госпожа Перин.

— И на мен — кимна Крис, после се обърна към Декана. — Не ми казахте какво става в онази къщичка. Да не е някаква ужасна тайна? Кой е онзи свещеник, когото често забелязвам там? Мургав, прилича на боксьор. Сещате ли се?

Деканът кимна и наведе глава.

— Отец Карас — каза тихо той с лека тъга. Остави чашата си на масата и започна бавно да я върти. — Горкият, снощи го сполетя голямо нещастие.

— Какво? — попита Крис.

— Майка му е починала.

За момент Крис изпита необяснима скръб.

— Съжалявам — тихо промълви тя.

— Отрази му се много тежко — продължи йезуитът. — Тя живеела сама и вероятно е лежала мъртва няколко дни, преди да я открият.

— Ужасно — прошепна госпожа Перин.

— Кой я е намерил? — попита Крис и лекичко се навъси.

— Домоуправителят. Може би още дълго нямало да разберат, ако не били съседите… Оплакали се, че радиото й свири ден и нощ.

— Колко тъжно — тихо въздъхна Крис.

— Моля да ме извините, госпожо.

Крис вдигна очи към Карл. Той държеше поднос с ликьор и изящни аперитивни чаши.

— Остави ги тук, Карл; да, така е добре.

Крис обичаше да сервира сама ликьора на гостите. Смяташе, че това добавя интимност и чар на вечерта.

— Добре. Нека започнем от вас — каза тя на декана и госпожа Перин.

Обслужи ги, след това обиколи всекидневната да приеме поръчките и лично да поднесе питиета на гостите. Докато приключи, групичките събеседващи бяха променили състава си с изключение на Дайър и астронавта, които сякаш ставаха все по-близки.

— Всъщност не съм свещеник — дочу тя гласа на Дайър. Той бе сложил ръка върху разтърсваното от смях рамо на астронавта. — Просто съм един страшно напредничав равин.

Малко по-късно Крис си говореше с Елън Клиъри за Москва, когато чу откъм кухнята да долита един познат рязък и гневен глас.

Боже мой! Бърк!

Той обсипваше някого с нецензурни ругатни.

Крис се извини и побърза към кухнята, където Денингс яростно ругаеше Карл, а Шарън безуспешно се мъчеше да го успокои.

— Бърк! — извика Крис. — Престани!

Режисьорът не й обърна внимание и продължи да беснее. По ъгълчетата на устните му бе избила пяна. Карл се подпираше на мивката със скръстени ръце и стоическа физиономия, гледайки Денингс право в очите.

— Карл! — кресна Крис. — Би ли излязъл? Махай се! Не виждаш ли в какво състояние е?

Но швейцарецът не помръдна, докато Крис не го избута към вратата.

— Нацистко прасе! — извика след него Денингс, после любезно погледна Крис, потърка длани и кротко попита:

— Какво има за десерт?

Ужасената Крис се хвана за главата.

— Десерт ли?

— Ами гладен съм! — изхленчи капризно Денингс.

Крис се обърна към Шарън.

— Нахрани го! Трябва да сложа Ригън да си легне. И за Бога, Бърк, дръж се прилично! Там има свещеници!

Бърк сбръчка чело и в очите му изведнъж пламна неподправен интерес.

— О, и ти ли ги забеляза? — попита той съвсем откровено.

Крис вирна глава към тавана, изпъшка „Не мога повече!“ и с решителна стъпка напусна кухнята.

Слезе в детската стая, където дъщеря й бе прекарала целия ден, и я завари да си играе с дъската за спиритични сеанси. Изглеждаше потисната, разсеяна и откъсната от света. Е, поне не е агресивна, помисли Крис и с надеждата да я разведри отведе Ригън във всекидневната да я представи на гостите.

— Колко е мила! — възхити се съпругата на сенатора.

Ригън се държа учудващо добре с всички, освен с госпожата, с която не пожела нито да разговаря, нито да се ръкува. Но ясновидката го обърна на шега.

— Разбрала е, че съм измамничка — рече тя и намигна с усмивка на Крис.

Но след малко лицето й стана странно изпитателно, тя посегна и лекичко хвана китката на Ригън, сякаш искаше да й премери пулса. Ригън бързо дръпна ръка и я изгледа злобно.

— О, скъпа, струваш ми се много уморена — каза небрежно госпожа Перин, но продължи да се взира в Ригън с тревога, която сама не можеше да си обясни.

— Не й е много добре — извини се Крис и погледна Ригън. — Нали, скъпа?

Ригън не отговори. Бе навела очи към пода.

Вече нямаше на кого да представи Ригън, освен на сенатора и Робърт, сина на госпожа Перин. Крис реши, че ще е най-разумно да ги прескочи. Отведе Ригън горе в спалнята и я сложи да си легне.

— Мислиш ли, че ще можеш да заспиш? — попита Крис.

— Не знам — отговори сънено Ригън. Беше се завъртяла на една страна гледаше стената с унесено изражение.

— Искаш ли да ти почета?

Момичето поклати глава.

— Добре тогава. Опитай се да заспиш.

Крис се наведе и я целуна, после отиде до вратата и изгаси лампата.

— Лека нощ, мъниче.

Вече излизаше от стаята, когато чу съвсем тихия глас на Ригън:

— Мамо, какво стана с мен?

Гласът бе отчаян и напълно различен от досегашното й поведение. За момент Крис се почувства потресена и объркана. Но тя се опомни бързо.

— Казах ти, Ригс, просто нерви. Трябва само да пиеш хапчетата още две-три седмици и знам, че ще се почувстваш отлично. А сега се опитай да заспиш, миличка, бива ли?

Никакъв отговор. Крис чакаше.

— Разбрахме ли се? — попита тя.

— Добре — прошепна Ригън.

Изведнъж Крис забеляза, че е настръхнала. Тя разтърка ръката си. О, Боже, колко студено е в тази стая. Откъде идва това течение?

Тя отиде до прозореца да провери дали не духа през процепите. Не, нямаше нищо. Обърна се към Ригън.

— Топло ли ти е, скъпа?

Тишина.

Крис пристъпи към леглото.

— Спиш ли? — прошепна тя.

Затворени очи. Дълбоко и равномерно дишане.

Крис излезе на пръсти от стаята.

Откъм залата долиташе песен и когато слезе по стъпалата, тя видя с удоволствие, че младият отец Дайър свири на пианото до прозореца на всекидневната и развеселените гости са се събрали да пеят около него. В момента тъкмо привършваха песента „Докато се срещнем отново“.

Крис реши да се присъедини към тях, но на половината път я пресрещнаха сенаторът и съпругата му. Бяха си взели горните дрехи и изглеждаха раздразнени.

— Нима си тръгвате толкова скоро? — попита Крис.

— О, извинете ни, мила моя, вечерта беше просто прекрасна! — извини се сенаторът. — Но горката Марта има главоболие.

— Наистина съжалявам, но се чувствам ужасно — изстена жена му. — Крис, ще ни извините, нали? Всичко беше чудесно.

— Много съжалявам, че трябва да си тръгвате — каза Крис.

Докато ги изпращаше до вратата, чу отец Дайър да пита:

— Някой знае ли думите на „Сигурно съжаляваш сега“?

На връщане към всекидневната тя едва не се сблъска с Шарън, която излизаше от кабинета.

— Къде е Бърк? — попита Крис.

— Там. — Шарън кимна към кабинета. — Заспа. Слушай, сенаторът каза ли ти нещо? Каквото и да било?

— Не, просто си тръгнаха.

— По-добре.

— Какво намекваш, Шарън? Какво се е случило?

— Бърк оплеска нещата — въздъхна Шарън.

И тя боязливо описа сблъсъка между сенатора и Денингс, който