че погледнах часовника, когато го чух да звъни.

— Хубав филм ли гледахте? — обърна се детективът към Карл, после тихичко подметна към Крис: — Никога не се доверявам на рецензиите. Важно е какво мислят хората, публиката.

— „Крал Лир“ с Пол Скофийлд — отговори Карл.

— А, гледал съм го! Превъзходен филм!

— Гледах го в кино „Джемини“ — продължи Карл. — Прожекцията от шест часа. Веднага след филма хванах автобуса от спирката пред киното и…

— Моля ви, всъщност не се налага — възрази детективът и вдигна длан. — Не, не, моля ви.

— Не ме затруднява.

— Щом настоявате…

— Слязох на кръстовището на Уисконсин авеню и улица M. Беше някъде около девет и двайсет. И си тръгнах насам.

— Вижте, не бяхте длъжен да ми го казвате — увери го детективът, — но все пак благодаря, бяхте много любезен. Между другото, хареса ли ви филмът?

— Добър беше.

— Да, и аз така мисля. Изключителен. Е, сега… — Киндерман се обърна към Крис и продължи да пише нещо върху програмата. — Загубих ви толкова времето, но такава е моята работа. Като ин и ян. Тъжна работа. Още минутка и си тръгвам. Трагично… Трагично… — добави той, драскайки в полето на програмата. — Такъв талант, Бърк Денингс. И сигурно е познавал хората, умеел е да общува. От толкова много хора зависи дали филмът ще стане добър или не: оператор, тонрежисьор, композитор, да не говорим, прощавайте, за актьорите. Моля, поправете ме, ако греша, но ми се струва, че днес един толкова виден режисьор трябва да бъде едва ли не психолог на екипа. Греша ли?

— Не, не грешите, защото всички сме неуверени.

— Дори и вие?

— Особено аз. Но Бърк знаеше как да повдига духа. — Крис предизвикателно сви рамене. — Но разбира се, имаше ужасен характер.

Детективът измести програмата, за да му е по-удобно.

— Е, може би такива са всички велики хора. Хора от неговия мащаб. — Той отново надраска нещо. — Но ключът са малките хора, тези, които отговарят за дребните неща, но ако не се подходи правилно, тия дребни неща стават големи. Не мислите ли?

Крис погледна ноктите си и поклати глава.

— Когато му накипеше, Бърк не подбираше — каза тя. — Но ставаше зъл само когато беше пиян.

— Добре, свършихме. Готово. — Киндерман слагаше последната точка, когато изведнъж се сети за нещо. — О, не, чакайте. Ами госпожа Енгстрьом? Заедно ли излязоха и се прибраха?

— Не, Уили отиде да гледа филм с „Бийтълс“ — каза Крис, преди Карл да отговори. — Прибра се на няколко минути след мен.

— Ама и аз защо ли питам? Няма значение. — Киндерман сгъна програмата и я прибра във вътрешния си джоб заедно с остатъка от молив. — Е, това беше. — Въздъхна доволно той. — Като се прибера в службата, сигурно ще се сетя какво още е трябвало да попитам. Винаги така ми се случва. Е, както и да е. Мога да се обадя по телефона.

Той се изправи и Крис също стана.

— Знаете ли, аз напускам града за две седмици — каза тя.

— Не е спешно — увери я детективът и погледна фигурката на птица с блага усмивка. — Красота. Толкова е мила.

Пресегна се, взе фигурката, потърка с палец клюна на птицата и я върна на масата, после тръгна към вратата.

— Имате ли добър лекар? — попита детективът докато Крис го изпращаше до изхода. — За дъщеря ви, искам да кажа.

— Дори са ми много — мрачно отвърна Крис. — Както и да е, сега искам да я прегледат в клиника, където чух, че страхотно си вършели работата. Съвсем като вашата, само че се борят с бактерии и вируси.

— Да се надяваме, че са по-добри от мен, госпожо Макнийл. Значи клиниката не е в града?

— Да. В Охайо е.

— И е добра?

— Ще видим.

Бяха стигнали до външната врата.

— Бих казал, че ми е било много приятно — изрече детективът, стискайки шапката си с две ръце, — но при тези обстоятелства… — Той леко приведе глава, после пак я погледна. — Ужасно съжалявам.

Крис кръстоса ръце пред гърдите си, леко се поклони и тихо каза:

— Благодаря. Много благодаря.

Киндерман отвори вратата, излезе навън, сложи си шапката и отново се обърна към Крис.

— Всичко най-хубаво с дъщеря ви.

— Благодаря — тъжно се усмихна Крис. — И на вас всичко най-хубаво със света.

Детективът кимна сърдечно и малко печално, после зави надясно и задъхвайки се, тръгна по улицата. Крис го гледаше как върви към полицейската кола, спряла на ъгъла. Внезапен порив на вятъра откъм юг развя дългото му палто и той стреснато вдигна ръка да удържи шапката си. Крис наведе очи и затвори вратата.

След като седна в полицейската кола, Киндерман се обърна да погледне още веднъж къщата и му се стори, че зърна движение в стаята на Ригън — стройна, гъвкава фигура бързо се мярна и изчезна. Не знаеше какво е видял. Беше го зърнал с периферното зрение, и то за толкова кратко, че приличаше на зрителна измама. Но забеляза, че капаците на прозорците са отворени. Странно. Крис бе казала, че винаги са затворени. Той изчака малко, но никой не се появи. Детективът се намръщи и тръсна глава, после отвори жабката и извади ножче и плик за улики. Отвори плика, разгъна най-малкото острие на ножчето и извади изпод нокътя на палеца си микроскопичните късчета боя, които бе изчегъртал от фигурката на птицата. Накрая запечата плика и го прибра в джоба на палтото си.

— Добре — каза той на шофьора. — Да тръгваме.

Потеглиха и докато караха по Проспект Стрийт, Киндерман предупреди шофьора да не бърза, защото видя, че напред движението е натоварено. После наведе глава, затвори очи, уморено разтърка горната част на носа си и тежко въздъхна.

— Боже мой, що за свят. Що за живот.

По-късно тази вечер, докато доктор Клайн инжектираше на Ригън петдесет милиграма спарин, за да бъде спокойна по пътя към Дейтън, лейтенант Киндерман стоеше замислено в кабинета си, подпрял длани на бюрото. Размишляваше над откъслечните и озадачаващи данни. В стаята беше тъмно, само тесният лъч на старата настолна лампа хвърляше ярка светлина върху разхвърляните отчети. Киндерман вярваше, че това му помага да се съсредоточи. Дишаше тежко в мрака, погледът му шареше насам-натам, после въздъхна дълбоко и затвори очи. Мисловна разпродажба! — нареди си той както винаги, когато искаше да избистри ума си, за да погледне от нов ъгъл. Складовете да се изпразнят напълно! После отвори очи и отново погледна заключението на патолога за смъртта на Денингс:

… разкъсване на гръбначния мозък, фрактури на черепа и шията, многобройни натъртвания, разкъсвания и охлузвания, разтегната кожа на врата; синини по шията; разкъсвания на гръдния, трапецовидния и някои по-малки мускули на шията, фрактура на гръбначния стълб и изтръгване на предните и задните сухожилия…

Киндерман погледна през прозореца към нощния град. Ротондата на Капитолия светеше — знак, че Конгресът заседава до късно. Той отново затвори очи и си спомни разговора с патолога в дванайсет без пет през нощта, когато умря Денингс.

— Може ли да е станало при падането?

— О, изглежда крайно невероятно. Само шийните мускули са достатъчни, за да го предотвратят. А освен това трябва да се преодолее съпротивата на гръбнака и сухожилията.

— Но казано с прости думи, все пак е възможно?

— Да. Бил е пиян и мускулите несъмнено са се отпуснали. Може би ако първоначалният удар е бил достатъчно мощен и…

— И да речем, че е паднал от десет-дванайсет метра…

— Да, разбира се; и ако веднага след удара главата му се е заклещила в нещо — с други думи, ако е възпрепятствано нормалното въртене на главата и тялото като едно цяло, тогава може би — подчертавам, може би — ще се стигне до такъв резултат.

— А може ли да го е направил човек?

— Да, но трябва да е изключително силен.

Киндерман бе проверил алибито на Карл Енгстрьом за момента на смъртта на Денингс. Времето на прожекцията съвпадаше, както и разписанието на транзитния автобус. Нещо повече, шофьорът на автобуса, в който Карл твърдеше, че се е качил от спирката пред киното, бе приключил смяната и слязъл на кръстовището на Уисконсин около девет и двайсет, също като Карл. Там го бе сменил неговият колега, който беше записал в служебния дневник и точното време на смяната — девет и осемнайсет.

И все пак на бюрото на Киндерман лежеше криминално обвинение срещу Енгстрьом от 27 август 1963 г. Обвиняваха го, че в течение на няколко месеца е откраднал голямо количество наркотици от къщата на лекар в Бевърли Хилс, където работел заедно с Уили.

… Роден на 20 април 1921 г. в Цюрих (Швейцария). Женен за Уили Браун, 7 септември 1941 г. Дъщеря Елвира, родена в Ню Йорк, 11 януари 1943 г., настоящ адрес неизвестен. Ответникът…

И след това ставаше напълно неразбираемо.

Лекарят, без чиито показания не можеше да има успешно обвинение, изведнъж — и без да дава никакво обяснение — оттеглил обвиненията. Защо го е направил? А когато два месеца по-късно съпрузите Енгстрьом постъпили на работа при Крис Макнийл, той им дал положителна препоръка.

Защо?

Енгстрьом със сигурност бе задигнал наркотиците, но медицински преглед след обвинението не разкриваше и най-малък признак, че е наркоман.

Защо не?

Все още със затворени очи, детективът тихо започна да рецитира „Джаберуоки“ от Луис Карол: „Бе сгладне и честлинните комбурси тарляха се и

Вы читаете Заклинателят
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×