Заклинателят

Карл, който бе влязъл в кухнята и отваряше хладилника. — Карл!

— Да, госпожо — отговори спокойно Карл, без да се обръща. Завиваше кубчета лед в хавлиена кърпа.

— Питам те пак — изрече Крис с пресекващ и изтънял глас, — ти ли сложи скапаното разпятие под възглавницата на Ригън?

— Не, госпожо. Не съм аз — отвърна Карл, пускайки още едно кубче лед в кърпата.

— Тоя шибан кръст не е отишъл там от само себе си, по дяволите! — изкрещя Крис и се завъртя към Уили и Шарън. — Кой от вас лъже? Казвайте!

Карл прекрати работата си и се обърна да погледне внимателно Крис. Внезапното й избухване бе смаяло всички. Изведнъж тя се свлече на стола и зарида, закривайки лицето си с треперещи ръце.

— Съжалявам, не знам какво правя — изхлипа тя. — Господи, вече нищо не знам!

Уили и Карл я гледаха мълчаливо. Шарън пристъпи зад Крис и започна да масажира раменете и шията й с грижовни ръце.

— Хайде, стига. Успокой се.

Крис избърса с ръкав лицето си.

— Да, разбирам, че който го е направил… — Тя извади кърпичка и си издуха носа, после продължи. — Който го е направил, е искал да помогне.

— Повтарям и го запомнете добре: няма да я дам в лудница!

— Госпожо, това е само…

— Не ме интересува как ще го наречете! В никакъв случай! Няма да я изпусна от поглед!

— Съжалявам. Всички съжаляваме.

— Да, разбира се! Боже мой, стотици лекари, а можете само да ми дрънкате разни идиотщини…!

Крис разкъса целофановата обвивка на син пакет френски цигари „Голоаз“, смукна дълбоко няколко пъти, после бързо смачка угарката в пепелника и се качи да нагледа Ригън. Когато отвори вратата, в полумрака на стаята зърна мъжки силует до леглото. Човекът седеше на стол и протягаше ръка над челото на Ригън. Крис пристъпи по-близо. Беше Карл. Той не вдигна глава, не каза нищо, само продължаваше да се взира в лицето на момичето. Държеше нещо в протегнатата ръка. Какво? После Крис разбра, че това е импровизиран студен компрес.

Трогната и изненадана, Крис се отблагодари на едрия швейцарец с един топъл поглед, какъвто отдавна не му бе дарявала; той обаче сякаш не я забеляза и тя тихичко излезе от стаята. Слезе в кухнята, седна в нишата за закуска, наля си кафе и се загледа умислено в далечината, после изведнъж стана и се отправи към кабинета.

— Вселяването има известна връзка с хистерията, доколкото корените на този синдром почти винаги се крепят в самовнушението. Дъщеря ви може да е чувала за хора, обладани от духове, да е повярвала в това, евентуално да знае за някои от симптомите, така че сега нейното подсъзнание да поражда синдрома. Схващате ли? Ако успеем твърдо да установим това и ако все още не сте съгласна с хоспитализация, може би ще опитате нещо, което бих препоръчал. Има само нищожен шанс за успех, но все пак е шанс.

— Говорете, за Бога! Какво е?

— Чували ли сте за екзорсизъм, госпожо Макнийл?

Крис не познаваше книгите в кабинета — те вървяха заедно с обзавеждането — и сега напрегнато оглеждаше заглавията.

— Това е специфичен, почти забравен ритуал, при който равини или свещеници се опитват да прогонят зъл дух. Само католиците още не са го отхвърлили, но според мен се притесняват да споменават за него. За човек, който искрено вярва, че е обладан от дух, този ритуал е много впечатляващ и нерядко постига резултат, макар и не така, както си въобразява пациентът, а чрез силата на внушението. Вярата на пациента в обладаването е причинила синдрома и точно по същия начин вярата в екзорсизма може да го премахне. Виждам, че се намръщихте. Да, разбира се, знам, че звучи като фантазия. Но нека ви разкажа нещо подобно, за което знаем със сигурност, че е факт. Свързано е с австралийските аборигени. Те вярват, че ако някой магьосник мислено им изпрати „лъч на смъртта“ отдалече, със сигурност ще умрат. И наистина умират! Просто лягат и бавно умират. Единственото нещо, което ги спасява понякога, е отново внушението — противодействащ „лъч“, изпратен от друг магьосник.

— И ме съветвате да заведа дъщеря си при магьосник?

— Като последна, отчаяна мярка — да. Принуден съм да го кажа. Отведете я при католически свещеник. Разбирам, давам ви доста странен съвет, може би дори малко опасен, освен ако категорично установим дали дъщеря ви е знаела нещо за обладаването и по-специално за екзорсизма преди появата на симптомите. Смятате ли, че може да го е прочела някъде?

— Не.

— Да го е видяла на кино? Да е чула по радиото? Или по телевизията?

— Не.

— Да е чела Евангелието? Новия завет?

— Не. Защо питате?

— Там на няколко места се споменава за хора, обладани от духове и изцелени от Христос. Описанието на симптомите напълно съвпада с днешния синдром, така че…

— Вижте, няма смисъл. Разбрахте ли? Просто забравете. Само това ми липсваше — баща й да чуе, че съм повикала…!

Крис плъзгаше пръст от книга на книга, но не откриваше нищо, докато… Момент! Погледът й бързо се стрелна назад към едно заглавие на долния рафт. Книгата за вещиците, която й бе изпратила Мери Джо Перин. Крис я измъкна, разгърна на съдържанието и плъзна показалец по страницата докато изведнъж спря и си помисли: Ето! Това е! Обзе я тревожно предчувствие. Дали лекарите от клиниката не бяха прави? Това ли беше? Дали Ригън бе придобила болестта и симптомите чрез самовнушение от страниците на тази книга?

Главата се наричаше „Вселяване на духове“.

Крис слезе в кухнята, където Шарън бе разгърнала бележника си и тракаше писмо на пишещата машина. Крис размаха книгата.

— Шар, чела ли си това?

— Кое? — попита Шарън, без да спира да пише.

— Тая книга за вещиците.

Шарън отпусна ръце, завъртя се към Крис и погледна книгата.

— Не, не съм.

И тя отново започна да пише.

— Не си ли я виждала? Не си ли я прибирала в кабинета?

— Не.

— Къде е Уили?

— На пазар.

Крис кимна, постоя замислено и пак се качи в спалнята на Ригън, където Карл продължаваше да бди над леглото на дъщеря й.

— Карл!

— Да, госпожо.

Крис му показа книгата.

— Случайно да си намерил тази книга и да си я прибрал при другите в кабинета?

Икономът извърна безстрастното си лице към Крис и огледа книгата.

— Не, госпожо. Не съм.

И пак се обърна към Ригън.

Добре, може да е Уили.

Крис се върна в кухнята, седна на масата и като разгърна книгата, започна да търси нещо съществено, което според лекарите от клиниката би могло да породи симптомите на Ригън.

И го откри.

Като пряко следствие от преобладаващата вяра в демони се появява явлението, наречено „вселяване на духове“ — състояние, при което мнозина вярват, че техните телесни и мисловни функции са заграбени и контролирани от демон (най-честото убеждение през разглеждания период), или от духа на покойник. Това явление се среща в историята на всички времена и по целия свят, описанията му напълно съвпадат, и все пак не е намерило и до днес разумно обяснение. След фундаменталното изследване на Траугот Йостеррайх, публикувано за пръв път през 1921 г., към темата не е добавено почти нищо въпреки напредъка на психиатрията.

Крис се намръщи. „Не е намерило и до днес разумно обяснение.“ Бе останала с друго впечатление след разговора си с лекаря в клиниката.

Знае се следното: различни хора в различни времена са претърпявали тъй коренни промени, че околните са ги смятали за напълно различни личности. Понякога се променят не само гласът, маниерите, израженията и типичните движения на тялото, но и самия човек започва да се смята за напълно различен от предишната личност, придобивайки ново име — било то на човек или на демон — и нова, различна биография. На Малайския архипелаг, където вселяването се среща често и днес, духът на покойника често кара обладания да имитира жестовете, гласа и поведението му тъй поразително, че близките на мъртвеца избухват в ридания. Но освен така нареченото „псевдовселяване“ — случаите, които в крайна сметка се свеждат до измама, параноя, или истерия, — винаги е съществувал проблемът как да се обясни това явление. Най-старото му тълкуване е свързано със света на духовете и то навярно се потвърждава от факта, че понякога способностите на „нахлулата“ личност са съвсем различни от тези на първата. Например при демонично обсебване „демонът“ може да говори на чужди езици, непознати за първата личност.

Ето! Бръщолевенето на Ригън! Опит да си измисли език?

Крис трескаво продължи да чете:

… или прояви на различни парапсихологични явления като например телекинеза — придвижване на предмети без използването на физическа сила…

Тропането? Подскоците над леглото?

… При обладаване от духа на покойник има явления като описания от Йостеррайх епизод с един монах, който по време на пристъпите ставал способен и талантлив танцьор, макар че преди това никога не е танцувал. Понякога тези явления са толкова впечатляващи, че психиатърът Юнг след личното проучване на подобен случай можел да предложи само частично обяснение за онова, което бил сигурен, че „не може да бъде измама“.

Крис се намръщи. Това започваше да я плаши.

… а най-великият