Заклинателят

— Върви си, чудовище! Мястото ти е в самотата! Домът ти е гнездо на ехидни! Падни и пълзи с тях! Сам Бог ти повелява! Кръвта на…

Зловещите удари се засилваха, ставаха все по-бързи.

— … Заклевам те, древен змей…

И по-бързи…

— … в името на съдника на всички живи и мъртви, в името на твоя Творец, Творецът на битието…

Шарън изкрещя и притисна ушите си с длани. Пулсирането стана оглушително и изведнъж се ускори до ужасяващо темпо.

Пулсът на Ригън бе потресаващ. Удряше тъй бясно, че вече не можеше да се отброи. От другата страна на леглото Мерин спокойно протегна ръка и направи кръстен знак над покритите й с бълвоч гърди. Думите на молитвата му заглъхнаха сред тътена.

Изведнъж Карас усети как пулсът рязко спада и докато Мерин се молеше и правеше кръстния знак над челото на Ригън, кошмарното туптене секна.

— Господи на земята и в небесата, Господи над всички ангели и архангели…

Сега Карас чуваше молитвата, а пулсът спадаше… спадаше…

— Мерин, копеле горделиво! Отрепка! Ще загубиш! Тя ще умре! Прасето ще умре!

Блещукащата мъгла се разсея и демонът отново се нахвърли с ненавист върху Мерин.

— Развратен пуяк! Древен еретик, който дръзва да си въобразява, че един ден вселената ще стане Христос! Призовавам те, обърни се и ме погледни! Да, погледни ме, нищожество! — Демонът подскочи, заплю Мерин в лицето и изграчи:

— Ето, тъй господарят ти изцелява слепците!

— Боже, Създателю на битието… — Продължавайки да се моли, Мерин невъзмутимо извади кърпичката и се избърса.

— Последвай сега неговото учение, Мерин! Направи го! Пъхни свещената си патка в устата на свинчето и я пречисти, попий всичко с тая сбръчкана реликва и тя ще се изцели, свети Мерин! Да, чудо! Истинско…

— … избави рабинята Си…

— Лицемер! Пет пари не даваш за прасето! Не ти пука изобщо! Превърна я в състезание между нас!

— … смирено Те моля…

— Лъжец! Лъжливо копеле! Кажи ни къде ти е смирението, Мерин? В пустинята? В руините? В гробниците, където позорно избяга от ближните си? От страдащите и нищите духом! Как смееш да говориш с хората след това, благочестива гнидо?…

— … избави я…

— Твоят дом е гнездо на пуяци, Мерин! Мястото ти е да си сам със себе си! Върви на планинския връх и говори с единствения, когото признаваш!

Мерин продължава да се моли, без да обръща внимание на дивия порой от обиди.

— Жаден ли си, свети Мерин? Ето, давам ти нектар и амброзия, давам ти хляба насъщен на твоя Бог! — изграчи подигравателно демонът и от тялото на Ригън изригна диария. — Защото това е моето тяло! Хайде, освети го, свети Мерин!

Карас изтръпна от погнуса и направи усилие да се съсредоточи върху текста, докато Мерин четеше откъс от Евангелието от Лука:

… А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него. И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната. А там имаше голямо стадо свине, които пасяха по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им. И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави. А свинарите…

— Уили, нося ти блага вест! — изграчи демонът.

Карас се озърна и видя Уили застинала до вратата с наръч чаршафи и хавлии.

— Нося ти вест за изкупление! — злорадо се изкиска гласът. — Елвира е жива! Тя е жива! Тя е…

Уили се втренчи потресена в него, а Карл се завъртя и извика:

— Не, Уили! Не!

— … наркоманка, Уили, непоправима…

— Уили, не слушай! — извика Карл.

— Да ти кажа ли къде живее?

— Не слушай! Не слушай!

Карл изтласка Уили навън.

— Иди да я навестиш за Празника на майката, Уили! Изненадай я! Иди…

Изведнъж демонът замълча и насочи поглед към Карас, които отново бе проверил пулса на Ригън и след като се увери, че е стабилен и може да понесе още една доза либриум, пристъпи към Шарън, за да й поръча да приготви инжекцията.

— Карас, искаш ли я? — изхили се демонът. — Твоя е! Да, конярската курва е твоя! Можеш да я яздиш както си искаш! Ами че тя всяка нощ си фантазира за теб, Карас! Да, за теб и за твоето дълго, дебело свещеническо парче!

Шарън се изчерви и извърна глава настрани, докато Карас й обясняваше, че могат да инжектират на Ригън още либриум.

— И компазинов разтвор, за в случай че пак повръща — добави той.

Шарън кимна и бързо се отдалечи. Докато минаваше с наведена глава край леглото, Ригън изграчи Пачавра!, после подскочи и я улучи в лицето с дълга струя повърнато. Преди Шарън да се опомни, на мястото на демона изникна Денингс и изпръхтя:

— Конярска курва! Путка!

Шарън изхвръкна от стаята.

Новата личност направи гнуслива гримаса, огледа се и попита:

— Няма ли някой да отвори прозореца? Моля ви! В тая стая ужасно вони! Просто… Не, не, недейте! — побърза да се поправи съществото. — За Бога, не го правете, че може и още някой да пукне!

Денингс се изкикоти, намигна зловещо на Карас и изчезна.

— … Той те прокужда…

— Наистина ли, Мерин? Наистина ли?

Демонът отново се бе появил и Мерин продължи заклинанията, като от време на време прекръстваше Ригън и я докосваше с епитрахила, а съществото го обсипваше с мръсни думи.

Твърде дълго, помисли тревожно Карас. Пристъпът траеше твърде дълго.

— Ето я и свинята! Майката на свинчето!

Карас се завъртя и видя Крис да идва към него със спринцовка и памучен тампон. Тя засрамено бе навела глава и Карас пристъпи насреща й.

— Шарън се преоблича — обясни Крис, — а Карл…

— Добре — прекъсна я Карас и двамата се приближиха до леглото.

— Да, виж какво свърши, свинска майчице! Ела да видиш!

Крис се мъчеше да не слуша, да не гледа докато Карас притискаше отпуснатите ръце на Ригън.

— Виж бълвоча! Виж престъпното си изчадие! — беснееше демонът. — Доволна ли си сега? Ти го направи! Да, ти, с твоята кариера над всичко, над съпруга ти, над нея, над…

Карас се озърна. Крис стоеше парализирана.

— Действайте! — заповяда той. — Не слушайте! Хайде!

— … твоя развод! Моля, върви при свещениците! Те няма да ти помогнат! Свинчето е лудо! Не разбра ли? Ти го доведе до лудост и убийство, и…

— Не мога! — Крис гледаше с изкривено лице треперещата спринцовка в ръката си. Тя поклати глава. — Не мога да го направя!

Карас дръпна спринцовката от пръстите й.

— Добре, дезинфекцирайте! Ето тук!

— … в ковчега, кучко…

— Не слушайте! — повтори Карас и като го чу, демонът яростно впери в него зачервени, изхвръкнали от орбитите очи.

— И ти си същата стока, Карас! Да! И ти!

Крис избърса със спирт ръката на Ригън.

— А сега вън! — нареди Карас, докато забиваше иглата в съсухрената плът.

Крис избяга към коридора.

— Да, знаем как се грижиш за майките, драги ми Карас! — изграчи демонът.

Йезуитът пребледня и за момент се вцепени. После бавно извади иглата и се вгледа в белите очи на Ригън, докато от гърлото й излиташе бавната, звънка песен на момченце от църковен хор: Tantum Ergo sacramentum veneremur cernui…

Това беше католически химн. Карас стоеше изтръпнал, а зловещата, вледеняваща кръвта песен се лееше в пустотата, където Карас зърна с потресаваща яснота ужаса на наближаващата вечер. Вдигна очи и видя Мерин с кърпа в ръцете. С уморени и много нежни движения старият свещеник бършеше повърнатото от лицето и шията на Ригън.

— …et antiquum Documentum…

Пеенето не спираше.

Чий е гласът, запита се Карас. После из главата му се мярнаха откъслечни мисли: Денингс… Прозорецът…

Изцеден и безсилен, той видя как Шарън се върна в стаята и взе кърпата от ръцете на Мерин.

— Аз ще довърша, отче — каза тя. — Вече ми мина. Преди компазина бих искала да я преоблека и измия. Може ли да изчакате навън за минутка?

Свещениците прекрачиха в топлината и полумрака на коридора, където уморено се облегнаха на стената със скръстени ръце и наведени глави, слушайки призрачното, приглушено пеене откъм стаята. Карас пръв наруши мълчанието.

— Одеве ти каза, отче… каза, че има само една нова личност.

— Да.

Говореха тихо, с наведени глави като на изповед.

— И че всички останали са само форма на атака — продължи Мерин. — Той е един… само един. Демон. — Тишина. После Мерин каза простичко: — Знам, че имаш съмнения. Но аз вече съм се срещал с този демон. И той е могъщ, Деймиън. Много могъщ.

Пак замълчаха и пак заговори Карас:

— Ние твърдим, че демонът не може да пречупи волята на жертвата.

— Да, така е. Няма грях.

— Тогава каква е целта на обсебването? Какъв е смисълът?

— Кой знае? — отвърна Мерин. —