Заклинателят

напрежение, онзи напрегнат като пружина мрак от вътрешната страна. В спалнята.

Отвъд тази врата.

Мерин кимна.

— Добре — тихо каза той.

Карас отвори вратата и едва не отскочи назад от талазите зловоние и леден студ. На един стол в ъгъла седеше прегърбен Карл, облечен с избеляло зелено ловджийско яке. Той погледна с надежда Карас, който насочи очи към леглото. Блестящите очи на демона се взираха към коридора зад него. Към Мерин.

Карас пристъпи до леглото откъм краката на демона, а Мерин, високи и строен, бавно се приближи отстрани, спря и наведе очи към омразата. В стаята се възцари напрегната тишина. Ригън хищно плъзна почернял език по подпухналите, напукани устни. Раздаде се шумолене на смачкан пергамент.

— Е, горделиво нищожество! — изграчи демоничният глас. — Най-сетне! Най-сетне дойде!

Старият свещеник вдигна ръка и направи кръстен знак над леглото, после към цялата стая. Обърна се и отвори шишенцето със светена вода.

— О, да! Свещената урина! — изрева демонът. — Спермата на светците!

Мерин вдигна шишенцето и лицето на демона пребледня от ярост, гласът му засъска:

— А, ще посмееш ли, копеле? Ще посмееш ли?

Мерин започна да го пръска със светена вода, а демонът вирна глава. Устата и мускулите на шията трепереха от злоба.

— Да, пръскай! Пръскай, Мерин! Пръскай, додето подгизнем! Удави ни! Удави ни в потта си! Твоята пот е свещена, свети Мерин! Направи сега чупка в кръста и пръдни облак тамян! Наведи се и покажи светия си задник, та да го обожаваме, Мерин! Да го целуваме! Да…

— Млъквай!

Думата удари като мълния. Карас рязко извърна глава и погледна с учудване Мерин, който бе впил повелителен взор в Ригън. И демонът млъкна. Гледаше втренчено Мерин.

Но очите му вече бяха неуверени. Боязливи. Примигваха плахо.

Мерин деловито затвори шишенцето и го върна на Карас. Психиатърът го прибра в джоба си, а старият свещеник коленичи до леглото, затвори очи и зашепна молитва.

— Отче наш… — започна той.

Ригън заплю Мерин в лицето и жълтеникавата храчка бавно плъзна надолу по бузата му.

— … Да дойде Твоето царство… — Все тъй с наведена глава, Мерин продължи молитвата, а ръката му извади от джоба кърпичка и без да бърза избърса храчката. — … и не въведи нас в изкушение… — тихо завърши той.

— Но избави ни от лукавия — добави Карас.

За момент той вдигна глава. Очите на Ригън се извъртяха назад, тъй че се виждаше само бялото. Карас усети смут. Усети как нещо замръзва в стаята. Приведе се над текста, за да последва молитвата на Мерин.

— Отче наш, Иисусе Христе, призовавам светото Ти име, смирено Те моля за милост, дай ми сили срещу този нечестив дух, който измъчва това Твое създание; в името на Христа Бога.

— Амин — отвърна Карас.

Мерин стана и продължи да се моли страстно.

— Господи, създателю и защитниче на рода человечески, смили се над рабинята Си Ригън Тереза Макнийл, попаднала в примките на вечния наш враг, изкусителя, който…

Карас чу, че Ригън изсъска и погледна към нея. Видя я да се надига с избелени очи; тя бавно клатеше глава като кобра и стрелкаше език през напуканите си устни. Отново го обзе същото безпокойство и той наведе глава над текста.

— Спаси рабинята Си — четеше Мерин от книгата.

— Която се уповава на Теб, Господи — отвърна Карас.

— Нека намери в Теб крепост, Боже…

— … против врага.

Докато Мерин продължаваше със следващия стих — „И нека няма власт врагът над нея“, — Карас чу как Шарън ахна зад него. Бързо се завъртя и я видя да се взира вцепенена в леглото. Озадачен, той погледна натам. И изтръпна.

Предната част на леглото, бавно се издигаше над пода!

Той не повярва на очите си. Десет сантиметра. Петнайсет. Трийсет. После започнаха да се издигат и задните крака.

— Gott in Himmel!11 — прошепна Карл с ужас.

Но Карас нито чу, нито го видя как се прекръства, докато задната част на леглото се изравняваше с предната.

Това не е истина, помисли си той.

Леглото се издигна с още трийсет сантиметра и увисна във въздуха, като се люшкаше лекичко, сякаш плаваше по застоялите води на зловонно езеро.

— Отче Карас!

Ригън се гърчеше и съскаше.

— Отче Карас!

Той се обърна. Мерин го погледна безметежно и кимна към дебелия том в ръцете му.

— Отговорът, ако обичаш, Деймиън.

Карас го гледаше с недоумяващи очи, без да осъзнава, че Шарън е избягала от стаята.

— И нека няма власт врагът над нея — тихо и уверено повтори Мерин.

Карас бързо надникна в книгата и с разтуптяно сърце прошепна отговора:

— И синът на неправдата да е безсилен зло да й стори.

— Господи, чуй молитвата ми — продължаваше Мерин.

— И викът ми нека стигне до Теб.

— Господ да бъде с теб.

— И с душата ти!

Мерин подхвана следващата дълга молитва, а Карас отново отправи поглед към леглото, към своите надежди за Бога и свръхестественото. Възторжена тръпка прониза цялото му същество. То е тук! Ето го! Право пред мен! Изведнъж той се озърна като чу вратата да се отваря. Шарън дотича в стаята, следвана от Крис, която застина на прага и ахна.

— Мили Боже!

— Всемогъщи Отче наш…

Екзорсистът деловито вдигна ръка и без да бърза прекръсти трикратно челото на Ригън, продължавайки да чете текста от книгата:

— … Който изпрати Своя Единороден Син, за да смаже ревящия лъв…

Съскането престана и от разпънатата до скъсване уста на Ригън излетя страховит рев на бик.

— … избави от погибел и от ноктите на Сатаната това човешко създание, сътворено по Твой образ и подобие…

Ревът се усилваше, пронизваше плътта и разтърсваше костите.

— Боже, Създателю наш… — Мерин спокойно вдигна ръка и притисна края на епитрахила си към шията на Ригън, продължавайки да се моли. — … от чиято мощ Сатана рухна като мълния от небето, всей ужас в звяра, който съсипва лозето Ти…

Ревът спря и изпървом настана звънтяща тишина, после гъста и зловонна зеленикава каша бликна на тласъци от устата на Ригън и плъзна надолу по ръката на Мерин. Но той не я отдръпна.

— Нека прокуди могъщата Ти десница този зъл демон от Ригън Тереза Макнийл, която…

Карас смътно чу как вратата се отвори отново и Крис изскочи от стаята.

— Прогони този преследвач на невинните…

Леглото се разлюля лениво, после се наклони, заподскача, а зловонният поток продължаваше да блика от гърлото на Ригън, но Мерин спокойно следваше тези движения и продължаваше да притиска епитрахила към шията й.

— Влей смелост в слугите Си да се изправят срещу нечестивия змей, та да не изкушава ония, що уповават в Теб…

Изведнъж движението спря; пред очите на вцепенения Карас леглото се спусна плавно като перце и глухо тупна върху килима.

— Господи, дай ни сила…

Карас замаяно завъртя поглед към ръката на Мерин. Не я виждаше под купчината димящ бълвоч.

— Деймиън?

Карас вдигна очи.

— Господи, чуй молитвата ми — тихо изрече Мерин.

Карас се обърна.

— И викът ми нека стигне до Теб.

Мерин вдигна епитрахила, направи крачка назад, и стаята се разтресе от силата на повелителния му глас:

— Прокуждам теб, нечестив дух, както и всяка власт сатанинска! Всеки призрак от ада! Всички бесове около теб! — От ръката му капеше зловонна слуз върху килима. — Иисус ти повелява, чиято дума опитомяваше вятъра и морето! Които…

Ригън спря да повръща. Тя седеше тихо и неподвижно, само бялото на очите й лъщеше зловещо срещу Мерин. Застанал до леглото откъм краката й, Карас я гледаше втренчено. Потресението и възбудата почваха да отслабват, но умът му неканен почна трескаво да оспорва, да възразява, да призовава логиката на помощ на съмнението: полтъргайст; телекинеза; стрес при юношите и силата на мисълта. После той си спомни нещо и се намръщи. Мина отстрани на леглото, хвана Ригън за китката и откри онова, от което се боеше. Също като при онзи сибирски шаман, пулсът на Ригън препускаше с невероятна скорост. Пред очите му причерня и като погледна часовника си, той започна да отброява отчаяно ударите, сякаш от това зависеше животът му.

— Повелява ти Онзи, който те низвергна от небесните висини!

Мощното заклинание на Мерин кънтеше нейде настрани от съзнанието на Карас, а пулсът на Ригън неумолимо продължаваше да се ускорява. Сърцето биеше все по-бързо и по-бързо. Карас погледна Ригън. Все тъй безмълвна. Неподвижна. Тънки струйки пара се надигаха в ледения въздух над повърнатото като зловонно жертвоприношение. И тогава косата на Карас настръхна: кошмарно бавно, сантиметър по сантиметър, скърцайки като ръждясал стар механизъм, главата на Ригън започна да се извърта, докато накрая в него се втренчиха страшните бели очи.

— И затова трепери от страх, Сатана…

Главата бавно се извъртя отново към Мерин.

— … Ти, поругателю на правдата! Ти, приносителю на погибел! Ти, предателю на народите! Ти, грабителю на живота! Ти…

Карас се озърна плахо. Светлината на лампите запримигва, помръкна до зловещо кехлибарено трептене. Карас изтръпна.

В стаята ставаше все по- студено.

— … Ти, повелителю на убийците! Ти, покровителю на всичко скверно! Ти, враг на рода человечески. Ти…

Глух удар разтърси стаята. След това още един. После упорит, отмерен трепет плъзна из стените, из пода и тавана, туптейки с бесен ритъм като удари на огромно болно сърце.