— След като ми се обади — каза Сет, — аз се замислих за разговора, който щяхме да проведем. Опитах се да разсъждавам като теб. Нали разбираш, като полицейски детектив. Моля те, освободи се от всякаква мисъл, че може да имам нещо общо с изчезването на Нейоми. Не си хаби времето за това.
Хвърлих поглед към Сет Самюъл. Той се беше прегърбил, главата му бе оборена на гърдите. Дори в тъмнината можех да забележа, че очите му лъщят от сълзи. Мъката му беше физически осезаема. Искаше ми се да му кажа, че ще я намерим и всичко ще се оправи, но не знаех дали ще стане така.
Най-накрая се прегърнахме. И двамата чувствахме липсата на Нейоми по свой собствен начин, тъгувайки заедно на тъмния покрив.
31
Тази нощ мой приятел от ФБР най-сетне отговори на обаждането ми. Бях се зачел, когато той позвъни, в „Годишник за диагностика и статистика на психическите разстройства“. Работех върху профила на Казанова, но не бях напреднал много.
За първи път срещнах специалния агент Кайл Крейг по време на дългото трудно преследване на Гари Сонеджи — сериен убиец, отвличащ деца. Кайл винаги е държал на думата си. За разлика от другите агенти на ФБР, които познавам, той не се придържаше към разбирането, че Бюрото е над всичко и обикновените полицаи нищо не разбират, та не се съобразяваше много-много с нормите на Бюрото. Понякога ми се струваше, че мястото му не е във ФБР. В него имаше прекалено много човещина.
— Благодаря, че най-сетне отговори на позвъняването ми, приятел — казах аз по телефона. — Къде те водят делата тия дни?
Кайл ме изненада с отговора си.
— Аз съм тук в Дърам, Алекс. За да бъда малко по-точен, намирам се във фоайето на твоя хотел. Слез долу да пийнем в печално известния „Бул Дърам Рум“. Трябва да говоря с теб. Нося ти специално съобщение от самия Хувър.
— Идвам веднага. Тъкмо се чудех какво ли е намислил, след като успя да излъже всички ни, че е умрял.
Кайл седеше на маса за двама до голям еркерен прозорец, който гледаше право към университетското игрище за голф. Върлинест мъж с вид на гимназист показваше на една колежанка как да вкарва топката в ямките на тъмно. Спортягата беше застанал зад младата дама и й показваше как се прави това.
Кайл наблюдаваше урока и видимо се забавляваше. Аз наблюдавах Кайл и видимо се забавлявах. Той се обърна, сякаш беше усетил присъствието ми.
— Хей, човече, винаги надушваш големите бели — каза ми вместо поздрав. — Чух, че племенницата ти е изчезнала. Наистина съжалявам. Хубаво е да те видя независимо от лайнените обстоятелства.
Седнах срещу агента и започнахме да говорим на професионални теми. Както винаги той беше изключително оптимистично и позитивно настроен, без да звучи наивно. Имаше дарба за това. Някои хора са на мнение, че Кайл би могъл да се издигне до върха на Бюрото и това би било най-хубавото нещо, което някога се е случвало.
— Най-напред уважаемият Роналд Бърнс се появява в Дърам. Сега цъфваш ти. Какво означава това? — попитах Кайл.
— Кажи ми първо с какво разполагаш ти засега — каза той. — Ще се опитам да ти върна със същата монета, доколкото е по силите ми.
— Правя психопрофили на убитите жени — казах на Кайл.
— Тъй наречените „бракувани“ — жените, които е изхвърлил. В два от случаите са били много силни личности. Вероятно са му създавали проблеми. Може и да ги е убил по тази причина — за да се отърве от тях. Изключението се нарича Бет Ан Райърсън. Тя е майка, посещавала е психиатър и може да не са й издържали нервите.
Кайл разтърка черепа си с едната ръка. Освен това непрекъснато клатеше глава.
— Не ми даваш никаква информация, никаква помощ, абсолютно никаква. Но — усмихна се той — ти все пак си на половин крачка пред нашите хора. Не съм чувал тази теория за „бракуваните“. Не е лоша, Алекс, особено ако е от онези психари, които обичат да контролират, да подчиняват жените на волята си.
— За мен няма съмнение в това. Трябва да има дяволски сериозна причина, за да се отърве от тези три жени. А сега, мисля, че ти ще ми кажеш някои неща, които аз не зная.
— Може и да ти кажа, ако минеш още няколко прости теста. Какво друго показват твоите сметки?
Хвърлих му кръвнишки поглед, докато бавно отпих от бирата си.
— Смятах, че си нормален, но всъщност си поредната феберейска гадина.
— Аз съм програмиран в Куонтико10 — произнесе Кайл с нелош компютърен тембър. — Правил ли си психопрофил на Казанова?
— Работя върху него. Доколкото ми е по силите, след като на практика разполагам с нулева информация. Трябва да е някой, който идеално се слива с обкръжението си — казах. — Вероятно се ръководи от същите натрапчив и сексуални фантазии, които е имал като момче. Може да е бил жертва на насилие, да речем, кръвосмешение. Може да е бил воайор, обикновен изнасилвач или романтичен изнасилвач, който определя срещи на жертвите си. Сега е много странен колекционер на красиви жени; изглежда, си избира наистина само изключителни жени. Той ги проучва, Кайл. Почти сигурен съм. Самотен е. Може би копнее за идеалната жена.
Кайл поклати глава.
— Ти си луд, човече. Мислиш като него!
— Няма нищо смешно — сграбчих брадичката на Кайл с палеца и показалеца си. — А сега ти ми кажи нещо, което аз да не знам.
Кайл издърпа от брадичката си от хватката ми.
— Дай да сключим сделка, Алекс. Сделката е добра, така че не се дръж цинично.
Вдигнах ръка, за да извикам сервитьорката.
— Сметката! Отделни сметки, ако обичате.
— Не, не. Почакай. Това наистина е добра сделка, Алекс. Мразя да казвам: „Имай ми доверие“, но моля те, имай ми доверие. Не мога да ти кажа всичко още сега, само и само за да ти докажа, че играя честно. Признавам, че случаят е значително по-мащабен от всичко, което си виждал до този момент. Прав си за Бърнс. Заместник-директорът неслучайно беше тук.
— Досетих се, че не е дошъл да гледа азалиите. — Усетих се, че крещя на Кайл в тихия хотелски бар. — Добре, кажи ми поне едно нещо, което все още да не знам.
— Не мога да ти кажа нищо повече от това, което вече ти казах.
— Мътните да те вземат, Кайл. Не си ми казал абсолютно нищо — повиших глас. — Каква сделка ми предлагаш?
Той вдигна ръка. Искаше да се успокоя.
— Слушай. Както знаеш или подозираш, това е един кошмар с четири звезди, в който вече участват много институции, а все още не е загрял истински. Така е, повярвай ми. Никой не е получил никакъв резултат, Алекс. Ето над това бих искал да помислиш.
Подбелих очи.
— За мен е чест да се занимавам с този случай — казах.
— За човек в твоето положение предложението е изключително изгодно. След като така и така си извън бъркотията с всички тези различни юрисдикции, защо не продължиш по същия начин. Стой настрана и работи директно с мен.
— Да работя с федералното бюро? — задавих се аз с бирата си. — Да си сътруднича с феберейци?
— Мога да ти осигуря достъп до цялата информация, до която се доберем, в момента, в който се доберем. Ще ти предоставя всичко, от което се нуждаеш, що се отнася до информация и всякакви текущи данни.
— А ти няма да споделяш с местната и щатската полиция онова, до което се добера? — попитах аз.
Кайл отново си беше възвърнал обичайния напрегнат вид.
— Виж, Алекс, това разследване е мащабно и скъпо, но не води доникъде. Десетки полицаи си скъсват задника от бачкане, докато из целия Юг направо под носовете ни изчезват жени, включително и твоята
