Лекото фъфлене продължи, но доктор Мактиърнън беше концентрирана, дори плашещо концентрирана.
— Изчакайте за момент. Аз самата съм лекар. Нека първо си сверя часовника, преди да поканим гости. Просто ме оставете да си събера мислите. Значи сте полицай?
Кимнах. Искаше ми се да направя този момент възможно най-лесен за нея. Идеше ми да я прегърна, да подържа ръката й, да направя нещо ободряващо, но все пак не заплашително, след всичко, през което бе минала през последните няколко дни. Искаше ми се също така да й задам стотици важни въпроси.
Кейт Мактиърнън отвърна поглед от мен.
— Мисля, че той ме дрогираше. Или може би всичко е било сън?
— Не, не е било сън. Използвал е силен опиат, наречен маринол — казах й аз това, което знаехме до този момент. Много внимавах да не тласна Кейт по погрешен път.
— Добре съм си похвърчала.
Тя се опита да подсвирне и издаде смешен звук. Можех да видя къде липсва зъбът. Вероятно устата й беше суха. Устните й бяха подпухнали, особено горната.
Колкото и да е странно, аз усетих, че се усмихвам.
— Били сте за известно време на планетата Изчанченост. Хубаво е, че се завърнахте.
— Наистина е хубаво да се завърнеш — прошепна тя. Очите й се напълниха със сълзи. — Съжалявам — каза. — Толкова силно се съпротивлявах на сълзите на онова ужасно място. Не исках той да забележи някаква слабост, която би могъл да използва. Сега искам да плача.
— Поплачете си на воля — прошепнах аз. С мъка говорех и едва си сдържах сълзите. Сърцето ми се сви. Отидох до леглото и леко стиснах ръката на хлипащата Кейт.
— Не звучите като южняк — проговори тя най-сетне. Възвръщаше си самоконтрола. Бях поразен, че е способна да го направи.
— Всъщност съм от Вашингтон. Племенницата ми изчезна от юридическия колеж на „Дюк“ преди десет дена. Затова съм тук в Северна Каролина. Аз съм детектив.
Тя ме погледна така, сякаш ме вижда за първи път. Освен това като че ли си спомняше нещо важно.
— В къщата, където бях затворена, имаше и други жени. Той не ни разрешаваше да говорим помежду си. Всякакъв вид общуване бе строго забранено, но аз наруших правилата. Говорих с една жена на име Нейоми…
Прекъснах я на това място.
— Моята племенница се казва Нейоми Крос — казах. — Жива ли е? Добре ли е? — Имах чувството, че сърцето ми всеки момент ще се пръсне. — Кажете ми каквото си спомняте, Кейт. Моля ви.
Кейт Мактиърнън се напрегна още повече.
— Говорих с Нейоми. Не помня фамилното й име. Освен това говорих с Кристин. Опиатите. О, Господи, нима това е била вашата племенница? Всичко е толкова объркано и мъгляво. Съжалявам…
Гласът й секна, сякаш някой й беше изкарал въздуха.
Внимателно стиснах ръката й.
— Не, не. Току-що ми дадохте повече надежда, отколкото таях в себе си през цялото време, откакто съм на юг.
Очите на Кейт Мактиърнън бяха съсредоточени и сериозни, вперени в моите. Тя сякаш гледаше назад към нещо кошмарно, което искаше да забрави.
— Точно сега не си спомням много. Струва ми се, че маринолът има този страничен ефект… Спомням си, че той се канеше да ми сложи още една инжекция. Аз го изритах, нараних го достатъчно, за да избягам. Поне си мисля, че това именно се случи… Имаше дебели, много дебели дървета. Борове, мъх навсякъде… Спомням си, кълна се в Бога… къщата… където ни държеше, тя изчезна. Къщата, където бяхме затворени, просто изчезна.
Кейт Мактиърнън бавно поклати дългокосата си глава. Очите й се бяха разширили. Изглеждаше поразена от собствената си история.
— Това е, което си спомням. Как е възможно? Как може една къща да изчезне?
Виждах, че преживява наново своето съвсем непосредствено и страшно минало. Потопих се в това минало заедно с нея. Бях първият човек, който чува историята на нейното бягство — единственият досега, чул нашата свидетелка да говори.
51
Казанова беше все още разстроен и много развълнуван от загубата на доктор Кейт Мактиърнън. Беше неспокоен и не можеше да мигне от часове. Въртеше се в леглото. Това беше опасно. Той бе допуснал първата си грешка.
След това някой прошепна в мрака:
— Добре ли си? Какво има?
Първоначално женският глас го стресна. Преди малко той беше Казанова. Сега плавно превключи на другата си личност — добрия съпруг.
Протегна се и нежно погали голото рамо на жена си.
— Добре съм. Нищо ми няма. Просто имам малък проблем със заспиването тази нощ.
— Забелязах. Нямаше как да не забележа. Въртиш се като шиш на скара.
В сънения й глас имаше усмивка. Тя беше добър човек и го обичаше.
— Съжалявам — прошепна Казанова и целуна рамото на жена си. Погали косата й, мислейки си за Кейт Мактиърнън. Кейт имаше много по-дълга кестенява коса.
Продължи да гали косата на жена си, но отново се унесе в измъчените си мисли. Нямаше с кого да си поговори. Вече не. Или поне в Северна Каролина.
Най-накрая се измъкна от леглото и уморено слезе по стълбите. Шмугна се в кабинета си, тихо затвори вратата и я заключи.
Погледна часовника си. Беше три часът. Това означаваше, че в Лос Анджелис е полунощ. Набра телефонния номер.
Всъщност Казанова имаше с кого да си говори. Един-единствен човек на света.
— Аз съм — каза той, когато чу познатия глас от другата страна на линията. — Чувствам се малко шантаво тази нощ. Сетих се за теб, разбира се.
— Да не би да намекваш, че водя разпътен живот? — попита Джентълмена със сподавен смях.
— Това се разбира от само себе си.
Казанова вече се чувстваше по-добре. Имаше някого, с когото можеше да сподели тайните си.
— Хванах още една вчера. Нека ти разкажа за Ана Милър. Тя е нещо изключително, приятелю.
52
Казанова отново нанесе удар.
Още една студентка, красива жена на име Ана Милър, бе отвлечена от апартамента, в който живееше с приятеля си близо до Университета на Северна Каролина в Роли. Приятелят й беше убит в леглото им, което бе нова черта в почерка на Казанова. Той не беше оставил бележка или каквито и да било други следи на местопрестъплението. След грешката отново ни доказваше, че е безупречен до съвършенство.
Прекарах няколко часа с Кейт Мактиърнън в Университетската болница. Тя се справяше добре; чувствах, че ставаме приятели. Искаше да ми помогне при съставянето на психологическия профил на Казанова. Разказваше ми всичко, което знаеше за него и пленничките му.
Доколкото е била в състояние да прецени, имало е общо шест жени заложнички, като брои и себе си. Възможно било да са повече.
Според Кейт Казанова е изключително добре организиран. Способен да планира действията си седмици напред, да проучва жертвата си до най-малки подробности.
Изглежда, е построил сам къщата на ужасите. Прокарал канализация, звукоизолация и климатична
