инсталация, очевидно за удобство на пленничките си. Но все пак Кейт беше виждала къщата само в дрогирано състояние и не можеше да я опише добре.
Казанова можеше да се окаже откачен на тема контрол — жестоко ревнив и с изключително чувство за собственост. Сексуално активен и способен на няколко ерекции за една нощ. Изцяло обладан от секса и мъжкия сексуален нагон.
Можел да се съобразява с жертвите си по свой собствен начин. Можел да бъде и „романтичен“ според собствения му израз. Обичал да се гуши, да целува и да говори на жените в течение на часове. Твърдял, че ги обича.
В средата на седмицата ФБР и дърамската полиция най-сетне намериха безопасно място в болницата и се съгласиха Кейт да се срещне с пресата за първи път. Пресконференцията се проведе в широкия коридор на етажа, където беше стаята на Кейт.
Снежнобелият коридор беше претъпкан с репортери, стискащи бележници, и телевизионни екипи с миникамери на раменете. Имаше и полицаи с автоматични оръжия. За всеки случай. Детективите Ник Ръскин и Дейви Сайкс стояха до Кейт по време на телевизионния запис.
Кейт Мактиърнън беше на път да се превърне във фигура от национален мащаб. Всеки миг широката публика щеше да се срещне с жената, избягала от къщата на ужасите. Бях убеден, че Казанова също ще гледа. Надявах се, че не е тук, в болницата, сред всички нас.
Един санитар — очевидно културист — буташе количката на Кейт и я вкара в шумния, претъпкан коридор. Лекарите настояха тя да остане на количка. Беше облечена в торбесто долнище на анцуг с емблемата на Университета на Северна Каролина и обикновена бяла тениска. Дългата й кестенява коса беше бухнала, гъста и лъскава. Синините и отоците по лицето й бяха почти изчезнали.
— Още малко и ще заприличам на себе си — беше ми казала тя. — Но не се чувствам като старото ми „аз“, Алекс.
Когато санитарят избута тромавата количка почти до микрофоните, Кейт изненада всички. Тя бавно се надигна и измина сама остатъка от пътя.
— Здравейте, аз съм Кейт Мактиърнън — каза тя на насъбралите се репортери, които сега се блъскаха все по-близо до най-важната свидетелка. — Първо ще направя едно кратко изявление, след което няма да ви досаждам повече.
Гласът й беше силен и вибриращ. Тя се владееше много добре, или поне така ни се струваше на всички, които я гледахме и слушахме.
Един-двама от репортерите се опитаха да й зададат въпроси, но шумът бе нараснал и почти нищо не се чуваше. Камерите святкаха и бръмчаха из претъпкания коридор.
Кейт спря да говори и отново се възцари относителна тишина. Отначало всички помислиха, че пресконференцията се е оказала прекалено голямо изпитание за нея. Стоящият наблизо лекар пристъпи напред, но тя му махна с ръка.
— Добре съм. Ако ми прималее или нещо друго, веднага ще седна в количката. Обещавам. Няма да демонстрирам излишна храброст.
Тя действително се контролираше в този момент. Беше по-възрастна от повечето студенти по медицина или стажанти и направо си изглеждаше като лекар.
Плъзна поглед из помещението — сякаш изпитваше любопитство. Може би беше и малко изненадана. Накрая се извини за моментното отклонение.
— Просто си събирах мислите… Бих искала да ви разкажа каквото мога за онова, което се случи с мен, и аз наистина ще ви кажа всичко, каквото мога. Но това ще бъде всичко за днес. Няма да отговарям на никакви въпроси. Бих искала да се съобразите с моето желание.
Беше уравновесена пред телевизионните камери, изненадващо освободена от напрежение. Открих, че е в състояние да бъде много самоуверена и спокойна, когато се налага. В други случаи можеше да бъде ранима и изплашена като всички останали.
— Най-напред бих искала да се обърна към всички семейства и приятели, който са загубили близък човек. Моля ви, не губете надежда. Мъжът, известен като Казанова, нанася удар при неподчинение на изричните му заповеди. Аз наруших правилата и той ми нанесе побой. Но аз успях да избягам. Там, където бях пленена, имаше и други жени. Моите мисли са с тях по начин, който вие не можете да си представите. Дълбоко в сърцето си вярвам, че те все още са живи и здрави.
Репортерите се притискаха все по-близо до Кейт Мактиърнън. Дори в това изтерзано състояние тя беше магнетична, силата й сияеше като аура. Телевизионните камери я харесваха. Същото се отнасяше и за публиката, чувствах го.
В следващите няколко минути тя направи всичко, което й бе по силите, за да разсее страховете на семействата на изчезналите жени. Отново подчерта, че е била наранена само защото е нарушила правилата на къщата, наложени от Казанова. Помислих си, че заедно с това тя изпраща съобщение на самия Казанова.
Докато гледах Кейт, самият аз си зададох някои въпроси. Дали той отвлича само изключителни жени? Не просто красавици, а жени, които не приличат на другите във всяко едно отношение? Какво означаваше това? Какво целеше да постигне? Каква игра играеше?
Моята хипотеза беше, че убиецът е маниакално пристрастен към физическата красота, но не може да понася компанията на жени, които не са умни като него самия. Чувствах, че той също така страстно жадува за интимна близост.
Накрая Кейт спря да говори. В очите й блестяха сълзи.
— Това е всичко засега — каза с тих глас. — Благодаря ви, че ще предадете моето послание на семействата на изчезналите жени. Надявам се, че това ще им помогне поне малко. Моля ви, не ми задавайте въпроси. Все още не мога да си спомня всичко, което ми се случи. Казах ви каквото мога.
Първоначално се възцари неестествена тишина. Нямаше нито един въпрос. Тя ги бе предупредила недвусмислено. След това репортерите и болничният персонал започнаха да ръкопляскат. Те разбраха онова, което и Казанова бе установил — че Кейт Мактиърнън е изключителна жена.
Страхувах се само от едно. Дали и Казанова не ръкопляскаше заедно с нас в този момент?
53
В четири часа през нощта Казанова сложи в чисто новата си сиво-зелена раница храна и всичко, което щеше да му е необходимо. Отправи се към своето скривалище, за да прекара една сутрин на дългоочаквани удоволствия. Той дори имаше любим девиз за своите забранени игри: целуни момичетата.
През цялото време, докато шофираше, и после, докато крачеше сред дебелите дървета, той се губеше във фантазии за Ана Милър, новата му пленница. Отново и отново извикваше в съзнанието си представите за онова, което щеше да прави с Ана днес. Припомни си един хубав и подходящ цитат от Скот Фицджералд: „Целувката е възникнала, когато първото мъжко влечуго облизало първото женско, намеквайки под формата на комплимент, че тя е сочна и вкусна като малкото влечуго, с което е вечерял снощи.“ Всичко беше биология. Тик-пат.
Когато най-сетне пристигна, наду докрай плочата на „Ролинг Стоунс“. Несравнимият албум „Просяшки банкет“. Днес имаше нужда от силен антисоциален рок. Мик Джагър беше на петдесет, нали така? Е, той беше само на трийсет и шест. Това беше неговото време.
Застана гол пред огледалото и се възхити на стройната си мускулеста физика. Среса косата си. След това метна върху себе си една блестяща, ръчно оцветена копринена роба, която си беше купил много отдавна в Банкок. Остави я отворена, за да се вижда тялото му.
Избра различна маска — прекрасна венецианска изработка, закупена именно за такъв специален случай. Миг на тайнственост и любов. Най-сетне беше готов да се види с Ана Милър.
Тя беше тъй високомерна. Абсолютно недостъпна, физически изтънчена. Трябваше да я пречупи незабавно.
Нищо не може да се сравни с това физическо и емоционално усещане: приливът на адреналин, силното биене на сърцето, тоталната възбуда във всяка част на тялото. Наля топло мляко в стъклена кана. Взе и една малка плетена кошница със специална изненада за Ана.
