— Е, да, така е. Те са моите малки приятели.
Кейт отново се засмя. Обичах да я карам да се смее. Мислех си за горчиво-сладките истории, които ми бе разказала за сестрите си и особено за своята близначка Кристин. Смехът е добро лекарство.
Черното беемве просто си стоеше там, обляно в яркия си и скъп блясък под калифорнийското слънце. „Полицейското наблюдение изцежда — помислих си аз — независимо къде се провежда. Дори в слънчевия Лос Анджелис.“
Кайл Крейг ми беше дал голяма свобода. Много повече, отколкото имах на юг. Беше дал свобода и на Кейт. Старото правило — услуга за услуга. Кайл искаше аз да разпитам Джентълмена, когато го заловим, и очакваше да му докладвам за всичко. Подозирах, че се надява сам да спипа Казанова.
— Наистина ли мислиш, че е възможно да се състезават? — попита Кейт след малко.
— От психологическа гледна точка имам известни основания — казах аз. — Може би всеки от тях изпитва необходимост да води с една точка пред другия. Може би дневниците на Джентълмена са неговият начин да каже: „Ето, виждаш ли, аз съм по-добър от теб. Аз съм по-известен.“ Но още не съм сигурен. Все пак споделянето на техните подвизи може да има за цел по-скоро обществената сензация, отколкото интимно съперничество. И двамата обичат светлините на рампата.
Кейт се взря в очите ми.
— Алекс, не ти ли става дяволски гадно, като се опитваш да си представиш всичко това?
Аз се усмихнах.
— Нали затова искам да ги заловя. Така гадостта ще си отиде завинаги.
Двамата с нея чакахме пред болницата, докато Рудолф най-накрая се появи отново. Беше почти два часът следобед. Потегли направо към офиса си в Северен Бедфорд, на запад от прочутата улица със скъпи магазини Родео Драйв. Рудолф приемаше пациентите си там. Най-вече пациентки. Доктор Рудолф беше пластичен хирург. Като такъв можеше
Проследихме го до дома му към седем часа. Пет-шестстотин хиляди годишно, мислех си аз. Това беше повече, отколкото аз можех да изкарам за десет години. Това ли бяха парите, от които той имаше нужда, за да бъде Джентълмен? И Казанова ли беше богат? И той ли беше лекар? Това ли им позволяваше да извършват своите съвършени престъпления?
Такива въпроси се рояха в главата ми.
Напипах едно картонче в джоба на панталоните си. Бях почнал да съставям списък с най-важното, което ми беше известно за Казанова и Джентълмена. Непрекъснато добавях или изключвах чертите, които ми се струваха определящи за психологическия им профил. Носех картончето със себе си през цялото време.
| КАЗАНОВА | ДЖЕНТЪЛМЕНА |
|---|---|
| колекционер | раздава цветя — сексуален смисъл? |
| харем | изключително жесток и опасен |
| артистичен, организиран | отвлича красиви млади жени от всички типове |
| различни маски… за изразяване на настроения или личности? | подчертано организиран; липса на артистичност в убийствата |
| лекар? | лекар |
| твърди, че „обича“ жертвите | студен и безличен като касапин |
| вкус към насилие | жадува за признание и слава |
| знае за мен | вероятно богат — апартамент на покрива на небостъргач |
| Дали не се състезава с Гари Сонеджи? | завършил медицинския колеж на „Дюк“ през 1986 г. |
| Или с Джентълмена от Лос Анджелис? | израснал в Северна Каролина |
Докато двамата с Кейт си клатехме краката пред небостъргача, в който живееше, аз продължих да размишлявам върху връзката между Рудолф и Казанова. Дойде ми на ум за едно психологическо състояние, което пасваше на техния случай. Нарича се близначно сдвояване и можеше да се окаже търсеният ключ. Близначното сдвояване направо можеше да обясни странната връзка между чудовищата. То се предизвиква от необходимостта да влезеш във връзка с някого и обикновено се среща при самотни хора. След като веднъж се „сдвоят“, близнаците се превръщат в „едно цяло“, стават зависими един от друг, а често пъти и маниакално привързани. Понякога развиват остра форма на съперничество.
Близначното сдвояване е нещо като пристрастяване към естественото общуване по двойки. Нещо като членство в таен клуб. Само двама души и никакви тайни пароли. В негативната си форма това е образуване на сплав от двама души в името на техните индивидуални потребности, които са ненормални и при единия, и при другия.
Изложих теорията си пред Кейт. Тя също беше близначка.
— Много често в тези близначни взаимоотношения едната фигура доминира — казах аз. — Така ли беше между теб и сестра ти?
— Като че ли аз доминирах над Кристин — отговори Кейт.
— Аз получавах добри оценки в училище. Бях нахална понякога. Тя дори ме наричаше „нахалитет“ в гимназията. Че и с по-лоши имена от това.
— Доминиращият близнак може да действа според поведенческия модел на мъжката роля — казах аз. Сега и двамата говорехме като лекари. — Но доминиращата фигура може и да не е по-умелият манипулатор от двамата.
— Както вероятно допускаш, аз съм чела това-онова по този въпрос — каза Кейт и се усмихна. — Близначното сдвояване създава изключително здрава структура, в рамките на която двойката може да действа по сложни начини. Нали така?
— Напълно сте права, доктор Мактиърнън. В случая с Казанова и Джентълмена всеки от тях може да разчита на личност, която му е едновременно закрилник и поддръжник. Може би точно това е причината, поради която постигат толкова добри резултати. Всеки разполага със своя собствена, неотменима и много ефективна система за емоционална подкрепа.
Имаше обаче още един въпрос, който отекваше високо в главата ми. Как са се запознали? Дали е било в „Дюк“? Дали и Казанова е следвал там? Имаше логика. Освен това ми напомняше за случая Лепълд-Луб14 в Чикаго. Две много умни момчета, особени момчета, които играят заедно забранени игри. Споделят сатанински мисли и мръсни тайни, защото са самотни и няма с кого другиго да си говорят… близначно сдвояване в неговата най-разрушителна форма.
Не беше ли това първата стъпка към разрешаването на загадката? Бяха ли Казанова и Джентълмена близначно сдвоени? Заедно ли работеха? За какво им беше тази гнусна игричка? И що за игра е това?
— Дай да потрошим баровските му прозорци с крика на колата — предложи Кейт. Тя се чувстваше по същия начин.
Искаше ни се да видим сметката на тези пораснали Лепълд и Луб.
65
Стрелката на часовника стигна и отмина осем часа. Може би доктор Уил Рудолф не беше Джентълмена. Репортерката на „Лос Анджелис Таймс“ Бет Либерман може би беше сгрешила. Сега вече нямаше как да я попитаме.
Двамата с Кейт дърдорехме за „Лейкърс“ без Меджик Джонсън и Карим, за последния албум на Арон Невил, за съвместния живот на Хилари и Бил Клинтън, за предимствата на „Джонс Хопкинс“ пред медицинския колеж в университета на Северна Каролина.
Помежду ни все още прелитаха странни искри. Бях направил няколко неофициални терапевтични сеанса с Кейт и веднъж я бях хипнотизирал. Освен това се боях от лумването на какъвто и да било огън между нас. Какво ми ставаше? Време беше да започна живота си отначало, да преодолея загубата на Мария. Бях си помислил, че съм открил нещо прекрасно в една жена на име Джези Фланаган, но тя остави в мен празнота, която едва ли щях да запълня.
Най-сетне се разговорихме с Кейт на теми, по-близки до сърцето. Тя ме попита защо така се притеснявам от нови връзки (защото жена ми почина; защото последната ми връзка се оказа пълен провал; заради двете ми деца). Аз я попитах защо се опасява от стабилни връзки (страхувала се, че ще умре от рак на яйчниците или белия дроб като сестрите си, че любовникът й може да умре или да я изостави, тоест, че тя ще продължи да губи близки хора).
