грееше ореол от самоувереност и компетентност, който той щеше да разбие и да срине в прахта. О, Господи, желаеше я до болка.
61
— Е, момчета, започва се. Излиза от „Нативити“ с русото момиче. Сега са на Мелроуз Авеню.
Използвахме бинокли, за да наблюдаваме невероятната среща през декоративната витрина на „Нативити“. Освен това ФБР имаше микрофони за дистанционно подслушване, насочени както към доктор Уил Рудолф, така и към русата жена в модния магазин.
Акцията беше само на ФБР. Не бяха съобщили дори на полицията в Лос Анджелис. Нито дума. Типична тактика на Федералното бюро, само че този път аз бях на тяхна страна благодарение на Кайл Крейг. От ФБР бяха пожелали да разговарят с Кейт в Лос Анджелис. Кайл уреди и аз да замина, след като настоятелно му припомних за сделката, която бяхме сключили, както и за възможността това да се окаже най-важният пробив в разследването.
Тъкмо минаваше пет и половина — шумен, хаотичен час пик в един вълшебен, слънчев калифорнийски ден. Температура около двайсет и пет градуса. Пулс, покачващ се поне до хиляда удара в минута в нашата кола.
Най-сетне се приближавахме до едно от чудовищата, или поне така се надявахме. Доктор Уил Рудолф ми приличаше на съвременен вампир. Той прекара следобеда в безцелно шляене из модните магазини: „Екрю“, „Гро“, „Марк Фокс“. Дори момичетата, които се мотаеха пред заведението за бургери в стила на 50- те години „Джони Рокет“, бяха потенциална мишена за него. Днес той определено бе тръгнал на лов. Оглеждаше се за момичета. Но дали наистина беше Джентълмена?
Аз работех в екип с двама старши агенти на ФБР. Бяхме паркирали анонимния на вид минифургон в една пряка на Мелроуз. Радиостанцията ни беше прикачена към микрофоните за дистанционно подслушване по последна дума на техниката, които се намираха в две от петте други коли, следящи човека, смятан за Джентълмена. Беше време шоуто да започва.
— Да, май че и аз намерих, каквото търсех — чухме да казва русата жена. Тя ми напомняше за красивите студентки, които Казанова бе отвлякъл на юг. Възможно ли бе да става дума за едно и също чудовище? Убиец с периметър на действие от едното крайбрежие до другото? Може би раздвоена личност?
Експертите на ФБР тук на Западното крайбрежие смятаха, че са намерили отговора. По тяхно мнение един и същ мръсник бе извършил „съвършените“ престъпления и на двата бряга. Нямаше жертви, отвлечени или убити в един и същи ден. За жалост съществуваха най-малко десет теории за Джентълмена и Казанова, с които се бях запознал. Засега нито една от тях не бе успяла да ме убеди.
— Откога сте в Холивуд? — чухме русата жена да пита Рудолф. Гласът й звучеше омайващо секси. Тя очевидно флиртуваше с него.
— Достатъчно отдавна, за да ви срещна.
Засега той говореше меко и учтиво. С дясната си ръка леко я бе подхванал под левия лакът. Съвършеният джентълмен.
Той не приличаше на убиец, но приличаше на онзи Казанова, когото Кейт беше описала. Беше силен физически, очевидно привлекателен за жените и лекар. Очите му бяха сини — цвета, който Кейт беше видяла зад маската.
— Копелето изглежда така, сякаш може да има всяка жена, която си пожелае — обърна се един от агентите на ФБР към мен.
— Но не и да прави с нея всичко, каквото пожелае.
— Тук си прав.
Агентът, Джон Асаро, беше с мексикански произход. Започваше да оплешивява, та за компенсация си бе пуснал буйни мустаци. Сигурно беше към петдесетгодишен. Другият агент беше Реймънд Косгроув. И двамата бяха печени професионалисти с високи постове в Бюрото. Засега Кайл Крейг се грижеше добре за мен.
Не можех да откъсна очи от Рудолф и русата жена. Тя сочеше към един лъскав черен мерцедес, чийто жълтеникав покрив беше дръпнат назад. В дъното се виждаха още скъпи магазини. Още крещящи неонови надписи, триметрови каубойски ботуши, които служеха като рамка за дългата й руса коса.
— Това там е моята кола, спортният модел. Червенокосата дама на предната седалка е моето гадже. Наистина ли си въобразявахте, че можете да ме забършете просто така? — Русокосата жена щракна с пръсти и разноцветните гривни на ръката й звъннаха в лицето на Рудолф. — Разкарай се, доктор Охболи.
Джон Асаро изохка високо.
— Исусе Христе, тя го застреля! Тя му разказа играта. Не е ли страхотно! Това може да се случи само в този шибан град.
Реймънд Косгроув удари таблото с якия си юмрук.
— Копеле недно! Тя си отива. Върни се при него, миличка! Кажи му, че само си се пошегувала!
Бяхме го пипнали, или почти. Самата мисъл, че той ще се изплъзне, ми причини физическа болка. Трябваше да го уличим в нещо, иначе нямаше как да го арестуваме.
Русата жена прекоси Мелроуз и се мушна в лъскавия мерцедес. Нейната приятелка имаше къса червена коса и висящите й сребърни обици ловяха късните слънчеви лъчи. Жената се наведе и я целуна.
Докато ги наблюдаваше, доктор Уил Рудолф не изглеждаше ни най-малко развълнуван. Той стоеше на тротоара, пъхнал ръце в джобовете на бялото си сако и гледаше студено и спокойно. Неутрално. Като че ли нищо не се беше случило. Дали пред нас не беше маската на Джентълмена?
Двете любовници в откритата кола му махнаха, когато мерцедесът избръмча покрай него и той им се усмихна, сви рамене и студено поклати глава.
Микрофоните ни позволиха да го чуем как изсъска:
— Чао, момичета. Бих искал да ви накълцам и двете на парчета и да нахраня с вас чайките на плажа. И запомних номера на колата ви, гъски такива.
62
Проследихме доктор Уил Рудолф до луксозния му апартамент на покрива на един небостъргач в Бевърли Комсток. ФБР не бе споделило дори тази информация с полицейския отдел на Лос Анджелис. В колата цареше тежка атмосфера на напрежение и разочарование. ФБР играеше опасна игра, която целеше отстраняване на конкуренцията в лицето на местната полиция.
Напуснах акцията към единайсет часа. Рудолф се беше прибрал преди повече от четири часа. Силното неидентифицирано бръмчене в главата не ми минаваше. Все още се движех по източно време. За мен беше два часът през нощта и имах нужда от сън.
Агентите на ФБР обещаха да ми се обадят веднага, ако има някакъв пробив или доктор Рудолф излезе отново на лов през нощта. Сцената на Мелроуз Авеню трябва да е била ужасна за него и според мен не беше изключено скоро да си потърси друга жертва.
Ако той действително беше Джентълмена.
Откараха ме в „Холидей Ин“ на ъгъла на Сънсет Булевард и Сепулведа. Кейт Мактиърнън беше в същия хотел. ФБР бяха настояли и тя да дойде в Калифорния, защото знаеше за Казанова повече от всички други. Тя бе отвлечена от мръсника и бе оцеляла. Кейт можеше да идентифицира убиеца, ако той и Казанова бяха едно и също лице. Беше прекарала по-голямата част от деня в офисите на ФБР в центъра на Лос Анджелис, където я бяха разпитвали.
Стаята й беше през няколко врати от моята. Почуках само веднъж и тя веднага отвори бялата врата с черно номерче 26 на чукчето.
— Не можах да заспя. Чаках те — каза. — Какво стана? Разкажи ми всичко.
Честно казано, не бях в настроение след провала на акцията.
— За жалост нищо не стана.
Предадох й последните думи, които го бяхме чули да изрича.
Кейт поклати глава в очакване на още. Беше облечена в светлосиня тениска без ръкави, шорти и жълти
