Докосваше ту някое голо рамо, ту буза, ту нечия дълга руса коса.
Всички жени изглеждаха ослепително. Бяха облекли собствените си прекрасни дрехи и се бяха гримирали грижливо. Ароматът на парфюмите им изпълваше стаята. Само да можеха да се нахвърлят вкупом върху него, помисли си Нейоми. Трябваше да има начин да повалят Казанова.
— Както някои от вас вероятно са се досетили вече — повиши глас той, — очаква ни приятна изненада. Малка нощна музика.
Той посочи Нейоми и я повика с пръст към себе си. Винаги бе внимателен, когато ги събираше всички заедно. Електрическият пистолет беше в ръката му, но го държеше нехайно.
— Моля те, изсвири ни нещо — каза на Нейоми. — Каквото искаш. Нейоми свири на цигулка, и то прекрасно. Не се стеснявай, скъпа.
Нейоми не можеше да свали очи от Казанова. Робата му бе разтворена и те можеха да виждат голото му тяло. Понякога караше някоя жена да свири, да пее, да чете стихове или просто да разказва за живота си преди ада. Тази нощ бе ред на Нейоми.
Тя знаеше, че няма избор. Беше длъжна да бъде смела, да изглежда самоуверена.
Взе цигулката, нейния скъпоценен инструмент, и стотици болезнени спомени я заляха. Като всяка чернокожа жена, тя се бе научила да пази самообладание. Сега то й бе необходимо повече от всякога.
— Ще се опитам да изсвиря Соната номер едно от Бах — обяви тихо тя. — Това е адажиото, началното темпо. Много е хубаво. Надявам се, че ще мога да го предам както заслужава.
Тя затвори очи и вдигна цигулката към рамото си. Отвори ги отново, когато постави лъка върху струните, и бавно започна да настройва инструмента.
След това засвири. Беше далеч от съвършенството, но идваше от сърцето й. Стилът на Нейоми винаги е бил личен. Тя се съсредоточаваше много повече върху правенето на музика, отколкото върху техниката си. Искаше й се да плаче, но тя сдържаше сълзите си, сдържаше всичко вътре в себе си. Чувствата й се изляха в музиката, в прекрасната соната на Бах.
— Браво! Браво! — извика Казанова, когато тя свърши.
Жените изръкопляскаха. Това беше позволено от Казанова. Нейоми се взря в красивите им лица. Можеше да усети споделената болка в тях. Щеше й се да може да си поговори с тях. Но той ги събираше заедно само за да демонстрира своята сила, абсолютния си контрол над тях.
Ръката на Казанова се протегна и леко докосна ръката на Нейоми. Тя беше топла и на момичето му се стори, че го опари.
— Ти ще останеш с мен тази нощ — каза той с много нежен глас. — Толкова си красива, Нейоми, най- красивата тук. Знаеш ли това, сърце мое? Разбира се, че го знаеш.
59
Двамата с Кейт работехме в нейния апартамент в Чапъл Хил. Отново разговаряхме за изчезващата къща, все още се опитвахме да разгадаем тази умонепроницаема мистерия. Малко след осем часа на вратата се звънна. Кейт отиде да види кой е.
Видях, че разговаря с някого. Ръката ми се плъзна към пистолета, докосна дръжката. Тя покани посетителя да влезе.
Беше Кайл Крейг. Първото, което ме порази, беше затвореният и мрачен израз на лицето му. Явно нещо се беше случило.
— Кайл казва, че има нещо, което ще искаш да видиш — заяви Кейт и пусна човека от ФБР в хола.
— Проследих те, Алекс. Не беше трудно — каза Кайл. Отпусна се на облегалката на креслото ми. Изглежда, имаше нужда да поседне.
— Съобщих на рецепцията на хотела къде ще бъда до към девет часа.
— Както вече казах, не беше трудно. Обърни внимание върху израза на лицето му, Кейт. Сега можеш да разбереш защо все още е детектив. Иска да разреши всички големи загадки и дори не чак толкоз големите.
Усмихнах се и поклатих глава. В известна степен Кайл беше прав.
— Обичам работата си най-вече защото ми дава възможност да си прекарвам времето с такива изискани и високоинтелигентни люде като теб. Какво се е случило, Кайл? Казвай направо.
— Джентълмена е направил лично посещение на Бет Либерман. Тя е мъртва. Отрязал й пръстите, Алекс. След като я е убил, запалил апартамента й в Западен Лос Анджелис. Опожарил половината блок.
Не бих казал, че бях запленен от Бет Либерман, но вестта за убийството й ме шокира и натъжи. Бях приел на доверие думите на Кайл, че при нея няма нищо, за което да си струва да бия път до Лос Анджелис.
— Може би е знаел, че в апартамента й има нещо, което трябва да бъде унищожено. Може би в действителност е разполагала с нещо важно.
Кайл отново хвърли поглед към Кейт.
— Виждаш ли колко го бива? Той е машина. Да, тя наистина е разполагала с нещо уличаващо. Само че го е пазела в компютъра си в „Таймс“. Така че сега е наше.
Кайл ми подаде дълъг, навит на руло факс. Посочи към края на страницата, факсът беше от офиса на ФБР в Лос Анджелис.
Погледнах към страницата и прочетох подчертания пасаж.
Възможен Казанова — пишеше там. — Твърде възможен заподозрян.
Д-р Уилям Рудолф. Първокласен мръсник.
Домашен адрес: Бевърли Комсток. Служебен адрес: Медицински център „Седърс-Синай“.
Лос Анджелис
— Най-сетне пробив. Така или иначе, това е първокласна следа — каза Кайл. — Възможно е този лекар да е Джентълмена. Мръсникът, както го нарича тя.
Кейт погледна първо мен, после Кайл. Тя беше казала и на двама ни, че Казанова може да е лекар.
— Има ли нещо друго в записките на Либерман? — попитах Кайл.
— Засега не сме открили нищо — отвърна Кайл. — За жалост не можем да питаме госпожица Либерман за доктор Уилям Рудолф, както и защо е оставила тази бележка в компютъра. Нека те запозная с две нови теории, които циркулират между нашите психоаналитици на Западния бряг. Готов ли си за едно малко въображаемо пътуване из нечовешкото, приятелю? Една-две психоаналитични хипотези?
— Готов съм. Да чуем последните и най-велики теории на „ФБР — Запад“.
— Първата теория е, че той изпраща частите от дневника до самия себе си. Той е Казанова и Джентълмена. Той може да е и двамата убийци едновременно, Алекс. Всеки от тях се е специализирал в „съвършени“ престъпления. Има и други прилики. Може би има раздвоена личност. Хората от „ФБР — Запад“, както го наричаш ти, биха желали доктор Мактиърнън незабавно да отлети за Лос Анджелис. Искат да говорят с нея.
Първата теория от Западното крайбрежие не ми допадна особено, но не можех и да я отхвърля напълно.
— Каква е другата теория от супердивия Запад? — попитах Кайл.
— Другата теория — отговори той — е, че става дума за двама мъже. Но те не просто общуват помежду си, а се състезават. Това може да е едно страховито състезание, на което сме поканени.
Част трета
Джентълмена
