тайни. Исках да изпита същите чувства на напрежение, стрес и страх, на които бяхме подложени всички ние. Исках да нараня доктор Уик Сакс. Мразех го със страст, която отиваше отвъд всичко, което можех да си представя.
На бюрото имаше брошура на един разпространител на еротични книги и списания:
Сакс или някой друг беше отбелязал няколко заглавия от брошурата. Прелистих я бързо, наострил уши, дебнейки за звук на кола откъм улицата. Сега вече нямах време.
„Орденът на св. Тереза“. Не пропускайте! Тази препечатка от изключително рядкото оригинално издание е направена през 1880 г. Съдържа документални спомени за специфичната употреба на пръчките за бой в женските манастири край Мадрид.
„Виртуозният любовник“. Напрегнатите сексуални авантюри на един танцьор в Берлин; различните сексманиаци, на които попада. За всеки сериозен колекционер!
„Освобождаване“. Пръв по рода си роман-тълкувание, основан върху действителни и измислени случки от живота на френския сериен убиец Жил дьо Ре18.
Хвърлих едно око върху лавиците зад работното бюро. Колко дълго можех да поставям на изпитание късмета си в тази къща? Ставаше късно и семейство Сакс щяха да се приберат всеки момент. Спрях се пред една лавица точно зад стола му.
Сърцето ми се сви, когато видях няколко книги за Казанова! Прочетох заглавията със затаен дъх.
„Спомените на Казанова“.
„Казанова. 102 еротични гравюри“.
„Най-невероятните нощи от любовта на Казанова“. Помислих си за двете малки деца, които живееха в къщата — Нейтън и Фей Ан, — и ми стана мъчно за тях. Техният баща доктор Уик Сакс се отдаваше на своите налудничави сатанински фантазии в тази стая. Стимулиран от мръсните си книжлета, от еротичната си колекция, той решаваше коя фантазия да превъплъти в реалност. Можех да усетя присъствието на Сакс в стаята. Най-сетне започвах да го опознавам.
Възможно ли бе да държи жените някъде наблизо? Някъде в града, където ние никога няма да се сетим да търсим? Това ли беше причината, поради която нито една от акциите не бе открила къщата на ужасите? Дали тя не се намираше точно в предградията, в най-престижната част на Дърам?
Дали Нейоми не беше наблизо, очаквайки някой да я открие? Колкото по-дълго я държеше затворена, толкова по-опасно ставаше за нея.
Дочух шум от горния етаж и се заслушах, но звукът не се повтори. Сигурно някой електрически уред или вятърът, или пък свободно кръжаща молекула в мозъка ми.
Отдавна беше време да се махам оттук. Втурнах се нагоре по стълбите и претичах през вътрешното дворче. Много ми се искаше да нарисувам кръстче19 в брошурата върху бюрото на Сакс, да оставя собствения си знак, но устоях на импулса. Той знаеше кой съм. Беше се свързал с мен още щом пристигнах в Дърам. Сега обаче аз бях този, който не можеше да си удържи нервите!
Прибрах се в хотелската стая малко след полунощ. Чувствах се празен и вцепенен. Адреналинът пулсираше в тялото ми с бесен ритъм.
Телефонът иззвъня в момента, в който прекрачих прага. Противен, настойчив звън на хотелски телефон, който настояваше да вдигна слушалката.
— Кой е, по дяволите? — изръмжах аз.
Беше Кайл Крейг.
— Е? — започна той. — Какво откри?
81
Отново настъпи утро. Нищо съществено не се беше променило в това вампирско разследване. Кейт все още ми беше партньор. Това си беше неин избор, но аз го одобрих. Тя познаваше Казанова по-добре от всички нас, взети заедно.
Двамата шпионирахме къщата на Сакс, прикрити зад триъгълник от дебели ели край Олд Чапъл Хил Роуд. Днес вече бяхме видели Уик Сакс веднъж. Късметлийски ден.
Чудовището бе станало рано и изглеждаше в отлична форма. Беше висок, с интелигентен вид, пясъчноруса коса, сресана назад, и очила с рогови рамки. Стори ми се изключително добре сложен.
Към седем часа той се осмели да си подаде носа на верандата, за да си прибере сутрешния вестник. Уводното заглавие гласеше: „Дебненето на Казанова продължава“. Издателите на местния вестник нямаха никаква представа колко точно отговарят на истината тези думи.
Сакс хвърли поглед на първата страница, след което с привичен жест сгъна вестника. Нищо интересно за него в днешния брой. Още един банален ден в офиса на серийния убиец.
Малко преди осем часа той излезе, следван от децата си. На лицето му бе цъфнала стокаратова усмивка. Добрият татко води дечицата си на училище.
Момченцето и сестричката му бяха издокарани като манекени на витрината на баровски магазин. Приличаха на малки сладки куклички. ФБР щеше са проследи Сакс и децата до училището.
— Не е ли малко странно, Алекс? За втори път едно след друго участваме в такова следене — каза Кейт. Тя беше аналитична натура и мозъкът й не спираше да разглежда ситуацията от всички ъгли. Беше изцяло погълната от случая, както и аз. Тази сутрин бе облечена в обичайния си стил. Евтини дънки, морскосиня тениска, маратонки. Но въпреки това красотата й грееше. Тя не можеше да я скрие.
— Разследванията на серийни убийци почти винаги са странни. А този е по-странен от обикновено — признах аз. Отново повдигнах въпроса за близначното сдвояване. Двама мъже с изкривени психики, които няма с кого да общуват истински, няма с кого да споделят. Нямало е кой да ги разбере, докато не са се срещнали. И тогава се поражда силната връзка между двамата убийци. Кейт също беше близначка, но тя бе изпитала благоприятната форма на близначно сдвояване. С Казанова и Джентълмена се бе случило нещо друго.
Уик Сакс се прибра направо след като остави децата в училището. Чухме го да си тананика весело, крачейки към съвършената си къща. Двамата с Кейт вече бяхме обсъдили факта, че в края на краищата той е доктор, макар и на философските науки.
През следващите няколко часа не се случи нищо особено. Никакъв признак на живот нито от Сакс, нито от жена му, прекрасната госпожа Казанова.
В единайсет часа Уик Сакс отново напусна къщата на хълма. Беше зарязал лекциите си за днес. Вече бе пропуснал приемния си час в десет часа, ако се вярваше на разписанието, което бях получил от декана Лоуел. Защо? Каква игра беше намислил?
На дъговидната пътека имаше две коли. Той избра тъмночервения открит джагуар с кафяво платнище и дванайсетцилиндров двигател. Другата кола беше черен мерцедес. Не беше зле за преподавателска заплата.
Той излизаше нанякъде. Дали не отиваше да посети своите момичета?
82
Проследихме спортния джагуар на Уик Сакс по улица Чапъл Хил Роуд. Намалихме скоростта, докато карахме през Хоуп Вали и минавахме покрай солидни къщи, строени през двайсетте и трийсетте години. Сакс, изглежда, не бързаше.
Сега-засега той водеше играта. Ние не разбирахме нито правилата, нито дори каква е тази игра.
Кайл Крейг все още проучваше финансовото му положение с помощта на данъчната служба. Освен това беше пуснал половин дузина агенти да разчовъркат всички нишки, които биха могли да свържат Сакс и Уил Рудолф в миналото. Те несъмнено са били колеги в „Дюк“. Отлични студенти. Членували са в един и същ елитен студентски клуб. Познавали са се, но не са били близки приятели в колежа, или поне така е изглеждало. Всъщност и Кайл е учил по това време в „Дюк“ — в юридическия колеж. И също е бил член на
