Двойна заплаха

ситуации“. Очевидно нито ВПУ.

Внезапно Дейвис ни слиса с усмивката си.

— Сега разбрахте ли защо я харесвам? — обърна се към двама ни със Сампсън.

Да, бях напълно сигурен, че разбирам.

54.

За днес ВПУ нямаше нова роля, в която да се въплъти, нито планирано страховито убийство. Така че убиецът беше просто самият себе си. Реши преди вечеря отново да влезе онлайн в мрежата, не можеше да устои да чуе новините за себе си. И не остана разочарован.

Всички форуми в Интернет гъмжаха от коментари за ВПУ! В интерес на истината, повечето бяха в таблоиден стил или измислици, но това нямаше значение. Важното беше, че те говореха.

В сайта SerialTimes.net нямаше нищо ново. Нито в Sick- net или в Skcentral. Напълно логично. Феновете очакваха следващия му ход.

Сетне кликна върху няколко чата. Беше добре да е сред „хората си“ в края на дългия ден. Дори използва първото си име като „подарък“ към тях. Не че някой щеше да знае, че го е направил, но така контактът беше по-личен. Освен това трябваше да „пусне“ няколко улики.

В негова чест, естествено.

Арън-Арън: Какво става, почитатели на ВПУ?

Джинсоук: Имитация, а? Къде беше?

Арън-Арън: Без майтап. Какво друго? Някой? Нещо?

Редръмс: Покрил се е. Зает уикенд. Той заслужава малко почивка, нали? Обзалагам се, че ни очакват новини.

Гледайте пушека му!

ВПУ-фен: Откъде знаеш толкова много?

Редръмс: Не зная. Само моя теория. Просто мнение. Доволен ли си?

Арън-Арън: Може би днес вече е бил много зает.

ВПУ-фен: Зает с какво?

Убиецът отпи от бялото вино, което си бе налял — отлично „Шардоне“. Заслужи си го. Не искаше да се хвали, но пък и в крайна сметка не беше хвалба. По-скоро като излизане на светло. Или на бис след отлично представление.

Арън-Арън: Добре, ами ако той имитира себе си? Помисли малко за това.

Джинсоук: Искаш да кажеш, че той е извършил онова на магистралата и на стадиона, а после казва, че не е?

Арън-Арън: Да, точно. Какво, ако е така?

Джинсоук: Мамка му, брилянтно е.

АдамЕва: И аз тъй мисля.

Редръмс: Няма начин. Четохте ли публикуваното му съобщение? Някой от вас?

Арън-Арън: И какво от това? От него всичко може да се очаква. Този пич е абсолютно непредсказуем. Сигурен съм, че никой от нас не може да отгатне какво ще последва. Хей, между другото, какво мислите за онзи пич Кайл Крейг, който пак е в действие?

ВПУ-фен: К. К. е минало, човече. На кого му пука за него?

Убиецът отклони поглед от компютъра си. Викаха го.

— Вечерята е готова! Идвай да я вземеш, иначе ще я изхвърля!

55.

Пресконференцията, насрочена за този следобед, беше първа за Бри като водещ следовател по случай с убийство от подобна величина. Досега тя бе говорила с репортерите много пъти, но не се бе изправяла в зала, пълна с всякакви представители на медиите от града и страната, каквито очаквахме днес. И това бе най-малкото.

— Ще се качиш ли на трибуната с мен? — попита тя. Работехме върху подготовката на изявлението й в офиса й. — Пресата те познава, а и публиката вече те е виждала. Мисля, че това ще е добър знак и всичко ще мине по-покойно.

Вдигнах глава от черновата пред мен.

— Да, разбира се. Ако това искаш.

— Да, искам. Е, добре, нервна съм — заяви Бри и ме изненада с признанието си.

— Ще се справиш чудесно — уверих я, защото вярвах в думите си. — Представи ме в началото и така след това лесно ще можеш да ми прехвърлиш топката по всяко време. Ще бъда там, за да ти пазя гърба.

Тя най-после се усмихна.

— Благодаря. Ти си най-добрият.

Правилно, но нима тъкмо това не ме забърка в тази каша?

Ала в този миг тя ме прегърна и прошепна:

— Обичам те. И с нетърпение очаквам момента, когато ще ти се издължа за услугата. Наистина нямам търпение.

В четири и половина влязохме в импровизираната зала за пресконференцията. Имаше достатъчно време, за да се класираме за новините в шест, което беше и основната цел на заниманието. Всички места вече бяха заети, а освен това отстрани, покрай двете редици столове, имаше правостоящи репортери и оператори с камери.

— Доктор Крос! Детектив Стоун! — извикаха фотографите, опитвайки да ни направят по-добра снимка.

— Никога не им позволявай да видят, че се потиш — посъветвах Бри.

— Малко е късно за това.

Тя излезе на подиума, представи ме и започна изявлението си, без да гледа в бележките. „Говори гладко, наистина е добра — помислих си аз, — уверена и спокойна“. Пресата също я хареса. Веднага го усетих.

Когато въпросите започнаха, стоях отстрани, достатъчно близко за да ме вижда с периферното си зрение.

Първите запитвания бяха „леки топки“ и тя се справи лесно. Без запъване, без притеснение, без грешки.

Тим Пулман от „Канал 4“ зададе първия труден въпрос.

— Детектив, ще потвърдите ли съществуването на убиец имитатор? Или това е просто предположение?

Въпросът ме накара да се запитам дали той въобще бе слушал първоначалното й изявление, но Бри започна търпеливо:

— Тим, доказателствата сочат към тази хипотеза — наличието на имитатор, — но ние не сме в позицията да го твърдим или отхвърлим, тъй като продължаваме да разследваме полученото съобщение. ФБР също участва. Всички работят извънредно, повярвай ми.

— Когато казахте съобщение, имахте ли предвид публикуваното на сайта SerialTimes.net? — извика някой отзад.

— Точно така, Карл. Казах го преди минута. Не слушаше ли?

Същият репортер продължи, без да се смути от саркастичния тон на Бри. Той беше нисък, червенокос