Двойна заплаха

48.

Когато слезе на долния етаж, за да се сбогува с майка си, бе захвърлил гумената маска. Беше я носил по целия път от Флорънс до Аспен, но навярно не биваше повече да насилва късмета си. Същото можеше да се каже и за идването му в къщата. Макар че малцина знаеха, че майка му живее тук, а и той се нуждаеше от пари за плана си, за да сбъдне всичките си кошмари.

Промъкна се безшумно към Мириам, която бе оставил здраво завързана, с омотани ръце и крака за старото кресло в семейната дневна. Точно пред четириметровата камина. Господи, с колко спомени бе изпълнено това място — баща му крещи, докато вените по челото му се издуят така, сякаш всеки миг ще се спукат. Генералът, който го бе удрял толкова много пъти, че вече им бе изгубил броя. И Мириам — никога не промълви и дума, преструвайки се, че не знае за побоищата, за годините на постоянно малтретиране, за вечните крясъци и обидите.

— У-у-у, мами! — извика Кайл иззад гърба на старото момиче. Питаше се дали тя си спомня как обичаше да го прави, когато той бе хлапе на пет или шест години. — У-у-у, мами! Моля те, обърни ми внимание! Тъй, свърших най-важната част от работата си тук, в Колорадо. Аз съм издирван човек, знаеш ли, така че е най-добре да си поемам по пътя. О, Боже, та ти трепериш като листо! Слушай, скъпа, ти си в пълна безопасност в тази къща, в твоята крепост. Навсякъде е пълно с аларми. Дори на алеята отпред има система за топене на сняг.

Наведе се по-близо към нея. Усети уханието на лавандула, което съживи кошмарите от отминали неща, объркали ужасно живота му.

— Няма да те убия, за Бога. Това ли си мислиш? Не! Не! Не! Искам да видиш какво ще направя отсега нататък. За мен ти си много важен свидетел. Всичко, което правя, е в твоя чест и в чест на татко. Като заговорихме за него, кажи ми едно нещо — ти знаеше ли, че той ме удряше почти всеки ден, когато бях момче? Знаеше ли това? Кажи ми истината. Ще си остане само между двама ни. Няма да го разкажа в шоуто на Опра. Няма да споделям спомените си. Аз не съм Джеймс Фрей14 или Огъстен Бъроус15.

Беше й нужна близо минута, преди да изрече думите:

— Кайл… Аз не знаех, не знаех. За какво изобщо говориш? Ти винаги си измисляш разни неща.

Той й се усмихна.

— Ах, какво облекчение!

Сетне извади беретата си, едно от оръжията, които Мейсън Уейнрайт бе оставил за него в колата.

— Размислих, мамо. Отдавна исках да го направя. Копнеех да го сторя. А сега гледай. Гледай малката черна дупка в края на дулото. Виждаш ли я? Малката, безкрайна бездна. Гледай дупката, гледай дупката, гледай бездната и…

Бум!

Той застреля майка си точно между очите. Простреля я няколко пъти за всеки случай. Остави улики за следователите, които най-после щяха да довтасат в къщата.

Улика 1: В кухнята — наполовина пълно шише със сос за барбекю.

Улика 2: Подпряна на скрина в спалнята — неподписана поздравителна картичка.

Не бяха лесни за отгатване, но все пак си бяха улики. Следи, по които да поемат ловците.

Ако бяха добри в работата си.

Ако Алекс Крос е един от тези, които ще тръгнат по горещата следа.

— Хвани ме, ако можеш, детектив доктор Крос! Разгадай гатанката и убийствата ще спрат. Ала се съмнявам, че това ще стане. Може и да греша, но не мисля, че някой може да ме залови още веднъж.

49.

Когато Бри Стоун пристигна на работа в понеделник сутринта, телефонът на бюрото й вече звънеше. Остави празната чаша с кафе с нискомаслено мляко — беше го изпила на път към кабинета — и грабна слушалката. Мислеше за Алекс, но сега приятните мисли отлетяха набързо.

— Бри, обажда се Брайън Кицмилър. Слушай, имам да ти покажа нещо жестоко.

— Нещо жестоко ли, Киц? Някоя нова компютърна игра ли? Ама и ти си голяма работа, знаеш ли?

Преметна чантата си през рамо.

— Мога да дойда при теб след пет минути.

— Не е необходимо. Стой там, където си. Случайно да си близо до компютър?

— Разбира се. Кой в днешно време не е?

Веднага щом се включи в Интернет, Киц й изпрати линка към сайт, наречен SerialTimes.net. Бри ококори очи, щом го видя. Сега пък какво? Началната страница беше претрупана с множество миниатюрни изображения, „неофициални“ обновявания и действителни новини. Наистина мръсни и извратени неща. Най-отвратителните, които бе виждала.

Последното съобщение беше със заглавие:

Ексклузивно! Не пропускайте!

Съобщение от ВПУ!16

Кликнете тук.

— И трябва да вярвам, че това е истинско? — попита Бри, сетне додаде: — Такова ли е, Киц?

— Отвори го. После ще говорим.

Следващият прозорец представляваше черен фон с късо съобщение, написано със същия бял шрифт, както оригиналния блог на убиеца — една от стотиците нишки, която бе проследила и не я бе довела доникъде.

Но не познатият стил на сайта отговори на въпроса на Бри. А двете изображения, поставени най-горе на екрана: малкото знаме на Ирак и яркозеленият надпис Досиета X — символи на първите две убийства.

„Да — сякаш казваха те, — това съм аз“.

— Тези две неща не са били публично достояние, нали? — попита Кицмилър. — Прав ли съм?

Бри поклати глава, сякаш можеше да я види, сетне промърмори:

— Не, не са, Киц. Не сме ги разгласявали. — Вече четеше съобщението отдолу. Последният разтърсващ шок.

Имитирането е най-искреното ласкателство.

Чарлс Калеб Колтън

Изпращам доклад от първоизточника за тези, които се интересуват или би трябвало да се интересуват от тия неща. Онази жалка работа на „Джордж Вашингтон Мемориъл Паркуей“? Някой друг го е направил, не аз. Ще го приема като ласкателство, но не се опитвайте да го причислите тук, защото не желая. Имам предвид, че „Никсън“ само е имитирал това, което направих в „Ривъруолк“! Дори не смейте да показвате лицето му тук. Освен това изпълнението беше аматьорско. Не е достойно за мен или за онези, от които съм се учил.

„Федекс фийлд“ — това е истинско майсторство. Изисква се известен кураж да отидеш, да го направиш и да се измъкнеш. Представете си само: да извършиш убийство на такова публично място.

Не се заблуждавайте. Има само един ВПУ. И когато действам аз, вие първи ще го узнаете. Ще го