мина и може би ще успее да го взриви. Той би могъл да си позволи това по-безболезнено от някои други — например от дребната мисис Дейвид, която вече бе приела непознатия в дома си и му беше разкрила, че нейният съпруг е членувал в най-революционния от всички миньорски профсъюзи — Южноуелската федерация на миньорите.
И така следващата неделя Хал покани непознатия на нова разходка. Той прие поканата едва когато Хал му каза, че иска да поговори с него. Докато се изкачваха по каньона, Хал подхвана:
— Мислех си за това, което ми каза за условията в тези мини и стигнах до заключението, че няма да е зле да се поразмърдаме малко тук в Норт Вали.
— Така ли?
— Когато пристигнах тук, отначало мислех, че хората недоволствуват просто ей така. Но както сам имах случай да се убедя, тук с никого не се отнасят честно. Например на никого не заплащат действително изработеното, освен ако не е любимец на надзирателя. Сигурен съм в това, защото правихме какви ли не опити с моя майстор. Натоварим една вагонетка съвсем леко, претеглят я — хиляда и осемстотин; натъпкваме друга така, че сме сигурни, че има два пъти повече въглища — но никога не ни пишат повече от две и двеста или две и триста. Просто няма начин да минеш тези цифри… А всички знаят, че тези големи вагонетки могат да поберат два до три тона.
— Сигурно могат — рече другият.
— А натовариш ли някое камъче заедно с въглищата, пишат ти просто една голяма нула. Понякога ти казват, че има камъни дори и да няма никакви. Няма закон, който да ги застави да доказват твърденията си.
— Сигурно няма.
— Всичко се свежда просто до следното: твърдят, че ни плащат по петдесет и пет на тон, но с тези тайни хитрости ни подбиват до трийсет и пет на тон. А вчера в магазина на компанията платих долар и половина за един син работен комбинезон, който в Педро струва, шейсет цента.
— Да, но нали компанията транспортира стоката чак дотук — подхвърли другият.
Така от дума на дума. Хал разбра, че ролите са разменени, сега тайнственият непознат беше този, който го държеше на разстояние от себе си! По някакви причини неочакваният интерес на Хал към справедливостта не му направи никакво впечатление.
По този начин детективската кариера на Хал завърши безславно.
— Слушай, момко — възкликна той. — Какви номера ми играеш, а?
— Номера? — попита другият спокойно. — Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа защо си дошъл тук?
— За да печеля по два долара на ден — за същото, за което и ти си тук, струва ми се.
Хал се разсмя:
— Ние с тебе сме като две подводници, които се търсят под водата. Май ще е по-добре да изплаваме и там да се бием.
Другият претегли сравнението и изглежда го хареса.
— Изплавай пръв — рече той. Но не се усмихна. Спокойните му сини очи фиксираха Хал с необикновена сериозност.
— Добре — рече Хал. — Моята история не е много сензационна. Не съм избягал затворник, не съм и шпионин на компанията, както може би си мислиш. Не съм и миньор „по рождение“. Просто у дома имам брат и няколко приятели, които си мислят, че знаят всичко за каменовъглената индустрия, това ме ядоса и дойдох да видя сам как стоят нещата. Това е кажи-речи всичко, а пък и нещата тук са интересни и искам да остана известно време. Та надявам се, че не си „кука“.
Другият повървя мълчаливо, като преценяваше разказаното от Хал.
— Човек не може да нарече историята ти съвсем обикновена — отбеляза той накрая.
— Зная. Мога само да кажа това, че е истинска.
— Добре — рече непознатия. — Ще рискувам. Трябва да се доверя някому, ако искам да постигна нещо. Избрах те, защото лицето ти ми хареса. — Загледа Хал изпитателно, докато вървяха. — Усмивката ти не е усмивка на измамник. Но си млад… затова нека ти напомня колко важно е човек да пази тайна в тези работи.
— Ще си трая — рече Хал.
Непознатият бръкна в един вътрешен джоб на ризата си и извади писмо, което удостоверяваше, че той е Томас Олсън, активист на „Обединените минни работници“ — Националният профсъюз на миньорите.
27
Хал бе толкова слисан от това, че спря и втренчи поглед в момъка. Чувал бе доста работи за „размирниците“ в каменовъглените райони, но досега беше виждал само такива, които биваха наети от компанията да създават бели на работниците. А този тук беше истински профсъюзен организатор! Джери беше предположил нещо подобно, но Хал тогава не обърна сериозно внимание на тази възможност; активистът за него беше митологична личност, за която миньорите говореха, шепнешком, а компанията, нейните служители и приятелите на Хал у дома я проклинаха. Подстрекател, луда глава, креслив и безотговорен човек, който подклажда необмислени и опасни страсти! Свикнал на подобни приказки през целия си живот, Хал в първия момент почувствува недоверие. Изведнъж се видя на мястото на стария еднокрак стрелочник, който го беше приютил след побоя в Пайн крийк и който му беше казал: „Да не говориш за никакви профсъюзни работи с мен!“.
Като забеляза вълнението на Хал, активистът се разсмя неловко:
— Както ти се надяваш, че аз не съм „кука“, можеш да предположиш, че и аз се надявам на същото за теб.
Отговорът на Хал беше на място:
— И мен веднъж ме взеха за организатор. — Ръцете му неволно заопипваха зарасналите рани.
Другият се разсмя:
— Отървал си се само с бой? Имал си късмет. Не много отдавна в Алабама един от нашите беше овъргалян в катран и пера.
Хал удължи лице, но след миг и той се разсмя:
— Току-що си помислих за брат ми и неговите приятели — какво ли биха казали, ако се бях върнал у дома от Пайн крийк в мантия от катран и перушина.
— Сигурно биха казали, че си получил заслуженото.
— Да, май такова е тяхното становище. С тази мярка мерят целия свят — ако изпаднеш в беда, сигурно сам си си виновен. Та нали това е страната на равните възможности.
— И забележи — подхвърли активистът, — че колкото по-привилегировани са хората, толкова по- безочливо поддържат това становище.
Хал заизпитва приятелско чувство към този непознат, който умееше да вникне в семейните проблеми, на другите. Отдавна Хал не беше разговарял с човек от външния свят и разбра, че този разговор го облекчи. Припомни си как след побоя лежеше под дъжда и се радваше, че не беше такъв, за какъвто го взеха пазачите. Сега беше любопитен да разбере психиката на организатора. Човек сигурно трябва да има много дълбоки убеждения, за да се отдаде на тази професия.
Хал изказа гласно тази мисъл, а другият отбеляза.
— Можеш да получиш заплатата ми, щом поемеш моята работа. Но нека ти кажа и друго: не е най- лошото това, че те бият и изхвърлят от мината; не са най-страшни минният шериф, шпионите или черният списък — най-страшното е в главите на онези, на които се мъчиш да помогнеш! Помислил ли си някога какво значи да се мъчиш да обясняваш нещо на хора, които говорят на двайсетина различни езици?
— Да, разбира се — рече Хал. — Чудя се как изобщо, можеш да започнеш нещо.
— Да речем, търсиш преводач, а той може да се окаже шпионин на компанията. А може би първият, с когото заговориш, ще те обади на надзирателя. Защото, естествено, някои от хората са страхливци, други пък са мошеници, има такива, които ще продадат другаря си за по-добро „място“, та ако щеш и за чаша бира.
— Подобни неща сигурно отслабват убежденията — предположи Хал.
