Другият се усмихна:
— Пак ще трябва да имаме профсъюз, който да подкрепи нашето искане. Така че каква е разликата?
— Трябва да се държи сметка за предразсъдъците — упорствуваше Хал. — На някои не се харесва идеята за създаване на профсъюз, за тях това означава тирания и насилие…
Активистът се разсмя:
— Не си уверен, че и сам не мислиш това, нали? Добре, мога само да ти кажа, че няма да ти преча, ако искаш да се заловиш с тази работа за контрольора!
Ето това беше идея, истинска идея! Животът стана скучен за Хал, откакто заработи като помощник във високата пет стъпки галерия. Тази идея обещаваше по-добри времена!
Но желаеше ли да върши подобно нещо? Досега само наблюдаваше безучастно условията в този каменовъглен район. Беше се убедил, че тези условия са жестоки и беше повече от убеден, че тази жестокост е ненужна и преднамерена. Но сега, когато стана дума да се мине към действия, той се поколеба и в него се пробудиха старите предразсъдъци и страхове. Учеха го, че работниците са „размирни“ и „мързеливи“, че трябва да бъдат управлявани с твърда ръка; склонен ли беше той да отслаби тази твърда ръка, сам да се съюзи с онези, които „подклаждат работническите вълнения“?
Не, това няма да бъде същото, си каза Хал. Идеята на Олсън не беше още истинска профсъюзна дейност, която можеше да се окаже деморализираща сила, подтикваща работниците от едно искане към друго, докато накрая поискат да завладеят цялата индустрия. Това ще бъде просто позоваване на закона, проверка на честността и справедливото отношение, за които компанията претендираше наляво и надясно. Ако работниците бяха под закрилата на закона за контрольора, както твърдят господарите, ако липсата на контрольор се обясняваше само с това, че работниците не са поискали такъв, както се твърдеше пред външния свят, тогава не би се получило нищо лошо. Ако, от друга страна, надзирателите схванат като бунт срещу компанията това искане, което е не само законно, но и морално право, тогава Хал би разбрал по- добре „размирния дух“ на работниците! А ако надзирателите, както твърдяха старият Майк, Йохансон и останалите, целят да превърнат живота на някого в „истински ад“, докато го принудят да напусне, то и Хал е готов да поднесе на надзирателите някое и друго „приятно преживяване“.
— Виж, това би било приключение! — възкликна Хал.
Другият се разсмя:
— И още как!
— Мислиш, че ще ми се случи нещо като в „Пайн крийк“ — рече Хал. — Може и така да е, но трябва да разбера сам как стоят нещата. Виждаш ли, у дома имам брат, с когото водя въображаеми спорове, когато ме обземат революционни мисли. Ще ми се да мога да му кажа: „Не съм се повеждал по ничии теории, изпитах го на гърба си и ето какво се получи“.
— Добре — каза активистът, — да кажем, че е така. Но не забравяй, че докато търсиш социалния опит за себе си и за брат си, аз вече го имам. Аз зная какво става с работниците, когато искат контрольор, и не мога да си позволя да се жертвувам, само за да го доказвам отново.
— Не съм искал да се жертвуваш — разсмя се Хал. — Щом аз не искам да вляза в профсъюза, не мога да очаквам от теб да се присъединиш към нашето движение. Но ако мога да намеря няколко души, които биха рискували да поискат контрольор, това не би попречило на твоята дейност, нали?
— Разбира се, че не! — потвърди другият. — Напротив, това ще ми послужи като нагледен пример. Ето ви тук работници, които дори не знаят, че имат законното право да искат контрольор. Ето и други, които знаят, че ги мамят при тегленето, но не са сигурни, че ги мами самата компания. Ако надзирателите не разрешат на някого да проверява кантара, ако стигнат дори дотам да уволнят работниците за това им искане — то тогава ще имам достатъчно кандидати за моя местен профсъюз!
— Добре — отсече Хал. — Нямам намерение сам да набирам кандидати за твоя профсъюз, но ако компанията поиска да ти помогне в това, то си е нейна работа.
Двамата скрепиха това споразумение с ръкостискане.
Робите на Цар Въглен
Част втора
1
Хал се впусна в новото си поприще, което носеше много повече вълнения от работата на коняря или на помощника на миньора и бе съпроводено с по-големи опасности от срутването на скалите или къчовете на катъра. Леността, която идва от преумората, още не беше се развила до болестно състояние у Хал; помагаше му младостта с типичната й жажда за нови и нови преживявания. Вълнуваше го това да бъде конспиратор, да носи със себе си тайни не по-малко тъмни и загадъчни от галериите на мината, в която работеше.
Но Джери Минети, който пръв научи от Хал за целта на посещението на Том Олсън в Норт Вали, познаваше по-добре този вид вълнения. Обичайното безгрижно изражение изчезна бързо от лицето му, а в очите му заискри страх.
— Зная си, че някой ден дойде — възкликна той — беда за мен и за Роза.
— Какво искаш да кажеш?
— Изпаднем в беда, сигурно изпаднем. Говоря на Роза: казваш ти социалистка — каква полза, това? Не помага никого. Какъв смисъл гласува тук, те не броят гласове на социалисти, освен на шега! Казвам, трябва да има профсъюз. Трябва да стачкуваме! Но Роза казва, чакай малко. Спести малко пари, нека деца пораснат. Тогава ние помогнем, няма значение, ако ние няма жилище.
— Та ние няма да правим профсъюз сега — възрази му Хал. — Имам съвсем друг план засега.
Но Джери не преставаше да се тревожи.
— Не може повече чака! — заяви той. — Хора няма издържат! Казвам, то дойде някой ден изведнаж — като експлозия в мина! Някой започне борба, всички бият се. — И Джери погледна Роза, чиито черни очи следяха боязливо лицето му.
— Изпаднем в беда — рече той и Хал видя как двамата погледнаха към стаята, в която спяха малкият Джери и бебето.
Хал не каза нищо. Той започваше да разбира какво означава бунтът за тези хора. Следеше с любопитство и съчувствие вътрешната борба у тях; борба стара като човешката дума — между гласа на егоизма, удобството и благоразумието и зова на дълга, на идеала. Не фанфари възвестяваха началото на тази борба, а само един все още плах глас в душата.
След време Джери попита какво са замислили Хал и Олсън. Хал обясни, че иска да изпробва как компанията гледа на закона за контрольорите. Хал смяташе, че планът е превъзходен. Какво ще каже Джери?
Джери се усмихна тъжно.
— Да, хубав план за млад човек — никакво семейство!
— Добре — рече Хал, — аз ще взема тази работа. Аз ще бъда контрольор.
— Трябва да има комисия — каза Джери. — Комисия отива да говори с шефа.
— Добре, но и в тази комисия ще изберем само млади хора, хора без семейства. Някои от момчетата, които живеят в кокошарниците в колибарската махала. На тях ще им е все едно какво ще стане с тях.
Но Джери не споделяше оптимизма на Хал.
— Няма достатъчно разум, тези момчета. Иска разум да се държат. — Той обясни, че комисията трябва да се подкрепя от цяла група хора, че тази група трябва да бъде организирана, да устройва тайни събрания — всъщност такава група ще бъде нещо като профсъюз; като такава ще я третират и надзирателите и техните шпиони. А в мините подобна организация не бе разрешена. Имало няколко сърби, които искали да станат членове на някакво братство там в родината им, но дори и това им било забранено. Ако някой иска да застрахова живота или здравето си, компанията ще се погрижи за това и ще прибере и печалбите. Какво да говорим, никой не можеше да купи дори пощенски запис, за да преведе пари в родината си; пощенският чиновник, който същевременно беше и служител в лавката на компанията, продаваше някакви платежни бележки, издадени от лавката.
