Хал поклати глава:
— Невъзможно е, Джеси.
— Защо?
— Защото трябва да изпълня дълга си тук. Не разбираш ли, скъпа? Цял живот живея от труда на миньорите, а досега не съм си направил труда да отида при тях, да видя откъде идват моите пари.
— Хал! Но това не са твоите работници, те са на мистър Хариган.
— Да, но то е същото. Те се бъхтят, ние живеем от техния труд и смятаме всичко това съвсем в реда на нещата.
— А какво може да стори човек, Хал?
— Ако не друго, поне да разбере тези неща. А виждаш, че в случая постигнах нещо — шахтата е отворена.
— Хал, не те разбирам. Станал си толкова циничен, не вярваш вече на никого! Ти си твърдо убеден, че служителите са искали да убият собствените си работници. Та нима мистър Хариган ще позволи да експлоатират мините му по този начин!
— Говориш за мистър Хариган, Джеси? Да, той разнася дискоса в църквата Сейнт Джорд! Това е единственото място, където си го виждала, и това е всичко, което знаеш за него.
— Зная това, което казват другите, Хал. Татко го познава, познават го и моите братя… да, познава го и собственият ти брат! Кажи сега, Едуард би ли одобрил това, което правиш?
— Боя се, че няма да одобри, скъпа.
— А ти се опълчваш срещу тях, срещу всички твои познати. Разумно ли е да смяташ, че всички възрастни хора грешат, а само ти си прав? Нима не допускаш дори, че ти си този, който бърка? Помисли си, Хал… искрено, заради мен!
Тя го гледаше умолително. Той се наведе и взе ръката й.
— Джеси — каза той и гласът му затрепери леко, — зная, че потискат тези работници; зная го, защото бях един от тях. Зная също, че виновни за това са хора като Питър Хариган и дори собственият ми брат! Някой трябва да им излезе насреща, трябва да ги накара да прогледнат. Ето какво научих през това лято, ето каква работа ме чака!
Широко отворените хубави очи се втренчиха в него; въпреки протестите и страха си, тя тръпнеше от страхопочитание пред този безумец, когото обичаше.
— Те ще те убият! — проплака тя.
— Не, скъпа моя, нека това не те тревожи; мисля, че няма да ме убият.
— Но те стреляха по теб!
— Не, те стреляха по Джо Смит, някакъв си помощник-копач. Никога няма да стрелят по сина на един милионер — не в Америка, Джеси.
— През някоя тъмна нощ.
— Успокой се — рече Хал. — Оплетох Пърси в тази работа и това е известно на всички. Няма начин да ме убият, без да се разчуе цялата история… Така че тук за мен е толкова безопасно, колкото и в леглото ми у дома.
22
У Хал все още витаеше мисълта, че Джеси трябва да бъде научена на някои неща, независимо дали иска или не. Влакът щеше да отпътува чак след два часа и Хал се замисли как най-добре да оползотвори това ценно време. Спомни си, че Роза Минети се е върнала у дома си, за да се грижи за бебето. И изведнъж видя Джеси в тази къщурка. Роза беше мила и добра, а малкият Джери положително щеше да спечели сърцето на Джеси.
— Скъпа — рече той, бих искал да се поразходим.
— Но нали вали, Хал!
— Какво от това, че ще развалиш една от роклите си, имаш толкова много!
— Нямах предвид това…
— Много бих искал да дойдеш.
— Не ми е удобно, Хал; аз съм гостенка на Пърси и може да не му е приятно.
— Ще го попитам дали има нещо против да се поразходиш — заяви Хал с престорена важност.
— Не, не! Така ще бъде още по-лошо! — Джеси нямаше никакво чувство за хумор в подобни случаи.
— Виви Кас беше навън, някои от другите излизат сега. Пърси не повдигна никакви възражения.
— Зная, Хал. Но той знае, че при тях всичко е наред.
Хал се разсмя.
— Хайде, Джеси! Пърси няма да те държи отговорна за моите грехове. Предстои ти дълго пътуване с влака и малко чист въздух ще ти бъде от полза.
Тя разбра, че трябва да отстъпи, ако иска да запази поне част от влиянието си върху него.
— Добре — рече тя смирено, изчезна и не след дълго се появи отново. Гъст воал падаше над лицето й, за да го прикрива от любопитните очи на репортерите. Джеси беше облякла мушама, на краката си имаше ботинки, а в ръката чадър — солидна защита срещу дъжда. Двамата се прокраднаха навън, чувствувайки се като двойка престъпници.
Заобиколиха струпаната около отвора на шахтата тълпа и стигнаха разкаляния, непавиран район на селището, където живееха италианците. Хал я държеше за ръка и ловко я превеждаше през миниатюрните блата и реки. Тръпнеше от удоволствие, че тя е с него, че вижда прелестното лице и слуша любимия глас. Неведнъж в мислите си я виждаше тук, при него, разказваше й за преживяното от него!
Сега Хал пак й разказваше: за семейство Минети, за първата му среща с големия и малкия Джери на улицата, за това как го бяха приели в дома си, а сетне от страх го бяха оставили да си отиде. Разправи й историята с контрольора, започна да разправя как Джеф Котън го беше арестувал, но вече бяха стигнали до дома на Минети и страшният разказ остана недовършен.
Отвори им малкият Джери. Бузите му бяха щедро наплескани с остатъци от закуската. Хлапакът зазяпа слисан тайнствената забулена фигура. Вътре завариха Роза да кърми бебето, седнала на един стол. Тя стана объркано, но не смееше да обърне гръб на гостите; мъчейки се да прикрие гърдата си, тя стоеше пред тях зачервена, прелестна, почти като момиче.
Хал представи Джеси като своя стара позната, която пожелала да се запознае с новите му приятели. Джеси отхвърли воала и приседна. Изпълнявайки нареждането на майка си, малкият Джери избърса лицето си и застана така, че да може добре да наблюдава чудно хубавото видение.
— Разправях на мис Артър какви грижи полагаше ти за мен — обясни Хал на Роза. — Тя пожела да дойде и да ти благодари за това.
— Да — добави любезно Джеси. — Аз съм признателна на всеки, който е добър с Хал.
Роза измънка нещо в отговор, но малкият Джери се намеси със звънливото си гласче:
— А защо го наричаш Хал? Той се казва Джо!
— Ш-ш-т! — нареди му Роза, но Хал и Джеси се разсмяха и това продължи американизирането на малкия Джери.
— Имам много имена — обясни Хал. — Когато бях хлапак като теб, наричаха ме Хал.
— Че тя оттогава ли те знае? — позаинтересува се хлапакът.
— Разбира се.
— Тя ли е гаджето ти?
Роза смутено се засмя, а Джеси се изчерви и стана прелестна. Тя долови смътно социалната разлика: хората тук приемаха като нещо естествено съществуването на „гаджета“ и не криеха интереса си към тази страна на живота.
— Само че това е тайна — предупреди го Хал. — Не ни издавай!
— Знам да пазя тайни — рече малкият Джери. Сетне снижи глас и добави: — Трябва да пазиш тайни, щом работиш в Норт Вали.
— Разбира се — потвърди Хал.
— Баща ми е социалист — продължи хлапакът, обръщайки се към Джеси. Сетне, един вид „от дума на
