стават такива неща — едва ли има месец, през който да не се обръщат към нас с подобни молби.
— Разбирам какво искате да кажете — рече Хал. — Но смятах, че в този случай, точно след нещастието и с това брожение сред хората…
Младият ирландец се усмихна малко тъжно.
— Още сте неопитен в тази игра. Ако едно нещастие в мината беше достатъчно, за да се спечели стачката, бога ми, нашата работа щеше да бъде лесна. В „Барела“, малко по-надолу по каньона от вас, станаха три големи експлозии миналата година, при които загинаха над петстотин души.
Хал започна да разбира как поради неопитността си е загубил всякакво чувство за мярка.
Гледаше двамата профсъюзни ръководители и си спомни с каква представа за тези хора беше пристигнал в Норт Вали — буйни, разпалени глави, които подмамват честните работници да напуснат работата си. А ето че сега става точно обратното! — Той тук пламти от възбуда, а двамата профсъюзни водачи го обливат със студена вода! Те стояха спокойни и делови и произнесоха присъдата над робите от Норт Вали: да се върнат в тъмницата!
— Какво да кажем на хората? — попита Хал, като се мъчеше да потисне разочарованието си.
— Само това, което казвам на вас — че сме безпомощни, докато не организираме целия окръг. А дотогава трябва да търпят, трябва да сторят всичко възможно да запазят профсъюза.
— Но нали ще уволнят всички, които са участвували дейно в стачката?
— Не, не съвсем всички — много рядко откриват всички.
Тук се намеси старият флегматичен германец. През последната година компанията е уволнила над шест хиляди души поради участие в профсъюзна дейност или заподозрени в такова участие.
— Шест хиляди! — повтори Хал. — Само от този окръг?
— Точно така.
— Но в целия окръг няма повече от дванадесет, най-много петнадесет хиляди работници!
— Зная.
— Та как тогава изобщо имате организация? Другият спокойно отговори:
— Те се отнасят с новите работници точно така, както и със старите.
Хал изведнъж си спомни за мравките на Едстрьом. Ето ги тези мравки — строят своя мост, строят го един, два пъти, три пъти, всеки път, когато водата го отвлече! Нямат припряната нетърпеливост на богатия младеж, който е свикнал да налага волята си, да смята свободата, благоприличието и справедливостта за жизнена необходимост. Макар че Хал научи много от разговора с тези хора, той научи повече неща от тяхното мълчание, от спокойния, прозаичен начин, с който възприемаха нещата, които го бяха накарали да кипи от възмущение. Постепенно започна да разбира какво значи да удържи обещанието си пред тези бедни души в Норт Вали; за целта ще му е необходимо нещо повече от моментното избухване на чувствата, ще му бъде необходим разсъдък, търпение и дисциплина, дългогодишно учение и упорита работа.
19
Хал се видя принуден да приеме решението на профсъюзните ръководители. Те имаха опит, можеха правилно да преценят обстановката. Миньорите трябва да се върнат на работа; Картрайт, Алек Стоун и Джеф Котън ще ги гонят, както и преди! На разбунтувалите се не им оставаше нищо друго, освен да се помъчат да поддържат тайна, организация в мината.
Джери Минети се сети за Джек Дейвид. Той беше тръгнал обратно тази сутрин, без да е говорил с профсъюзните ръководители. Той може да остане извън подозрение, да запази работата си и да помага в профсъюзната работа.
— Ами ти? — попита го Хал. — Ти май си изяде главата.
Джери не беше чувал тази фраза на английски, но разбра значението.
— И още как! Цялата!
— Не видяхте ли фантетата долу във фоайето? — попита Хартман.
— Още не мога да ги разпознавам.
— Трябва да се научите, ако смятате да се занимавате с нашата работа. Не е имало минута, откакто открихме нашето бюро, през която да няма поне половин дузина от тях на отсрещния тротоар. Всеки, който идва при нас, е следен по обратния път до мината и го уволняват още същия ден. Влизат нощем в канцеларията ми и крадат книжата ни, заплашвали са ни със смърт стотици пъти.
— Не разбирам как изобщо работите в тези условия!
— Те никога няма да ни попречат. Когато се намъкнали в канцеларията, смятали, че ще намерят списък на нашите организатори. Но този списък е в главата ми.
— А това не е шега работа — намеси се Мойлън. — Искате ли да знаете с колко организатори разполагаме? Деветдесет и седем. И досега не е хванат нито един!
Хал слушаше слисан. Ето една нова страна на профсъюзното движение. Този спокоен и непоколебим стар германец, когото човек би могъл да вземе за собственик на деликатесен магазин, този ирландски момък с игривите очи, на когото по би прилягало да придружава дамата си на някой бал — те бяха предводители на армия от сапьори, която подкопаваше основите на изградената от алчност крепост на Питър Хариган.
Хартман предложи на Джери да се опита да върши такава работа. Той сигурно ще бъде уволнен от Норт Вали, така че по-добре е да извести на семейството си да дойдат в Педро. По този начин може да остане в сянка и да заработи като организатор, иначе „хрътките“ на компанията ще го проследят до мината и там ще установят самоличността му. Ако Джери сега хване влака за Уестърн сити, ще загубят следите му, той може да отиде в друга мина и там да започне да организира италианците. Джери с готовност прие предложението — то отсрочваше злокобния ден, когато Роза и малките щяха да бъдат оставени на произвола на съдбата.
Още говореха, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се секретарят на Хартман от Шеридън, току-що разбрал подробности за отвлечената от мината комисия. Осемте мъже и Мери Бърк били откарани до станцията Хортън и там качени на влака с куп закани. Но те слезли от влака още на следващата спирка и заявили, че се връщат в Педро. Скоро щели да бъдат в хотела.
Хал искаше да присъствува на тази среща и слезе долу да каже на брат си. Естествено, последва нов спор. Едуард припомни на Хал, че пейзажът на Педро му действува със своята монотонност. В отговор Хал му предложи да го запознае с приятелите си. Те са хора, от които Едуард може да научи много неща, стига да иска. Може да присъствува на срещата с комисията — осем мъже и една жена, които бяха дръзнали да извършат геройство и бяха станали жертви на престъпление. И Едуард не бива да мисли, че са скучни хора. Между тях е например синеокият Тим Рафърти, мълчаливият, изпоцапан от сажди гном, който се беше отскубнал от черната пещера и разперил неподозираните златни крила на красноречието; и Мери Бърк, за която Едуард може да прочете в днешното следобедно издание на „Газет“, че е „Орлеанската дева на каменовъглените мини“ или нещо също така оригинално. Но настроението на Едуард не се подобри. Той вече виждаше портрета на брат си във вестника до портрета на тази ирландска Жана д’Арк.
Хал и Джери отидоха в една гостилница, докато. Едуард се запъти самотен към ресторанта в хотел „Америкън“. Но той не остана дълго време сам; скоро на неговата маса бе настанен един младеж с хитра физиономия, който подхвана разговор с него. Бил търговски пътник, неговият „ресор“ е железарията. А Едуард? Едуард отговори студено, че няма „ресор“, но младият човек не се смути — очевидно неговият „ресор“ беше притъпил чувствителността му. Може би Едуард се интересува от каменовъглените мини? Обикалял ли е каменовъглените райони? Той подпитваше толкова упорито и се връщаше все на тази тема, че най-сетне Едуард усети какво става — едно „фанте“ го беше удостоило с вниманието си! Странно, но този факт настрои Едуард срещу режима на Питър Хариган много повече, отколкото цялото красноречие на Хал за гнета на Норт Вали.
20
Малко след обеда в хотела пристигнаха членовете на отвлечената комисия, всички изпоцапани и изморени. Попитаха за Йохан Хартман и ги изпратиха горе в стаята му, където се разигра неприятна сцена. Осем мъже и една жена, които бяха дръзнали да извършат геройство и бяха станали жертва на
