Възмутен, Едуард беше отишъл до прозореца, гледаше навън към купчината консервни кутии и сгурта и не сметна за нужно да се обърне. Но Картрайт знаеше, че той следи спора и счете, че трябва да оправи грешката си.
— Млади човече — каза той, — вие нарушихте няколко от наредбите в нашия град.
— Има ли наредба, която да забранява организирането на профсъюз на миньорите?
— Не, но има наредба, която забранява речи по улиците.
— Мога ли да попитам кой е приел тази наредба?
— Градският съвет.
— Който се състои от Джонсън, началник на пощата и служител в магазина на компанията; Елисън, счетоводител на компанията; Страус, шахтен надзирател, и О’Калахън, съдържател на пивница, която също принадлежи на компанията. Верен ли е списъкът дотук?
Картрайт не отговори.
— А петият член на градския съвет, ex-officio, е ваша милост — мистър Инъс Картрайт, кмет и главен надзирател в компанията.
Отново не последва отговор.
— Приели сте наредба, която забранява речите по улиците, а същевременно компанията притежава пивниците, пансионите, черквата и училището. Къде тогава гражданите ще правят събранията си?
— От вас ще излезе добър адвокат, момко. Но ние, управата, знаем много добре какво разбирате под „събрания“!
— Значи не одобрявате събранията на гражданите?
— Искам да кажа, че не считаме за нужно да даваме възможност на агитатори да насъскват нашите работници.
— Мога ли да попитам, мистър Картрайт, дали сега говорите като кмета на американска община или в качеството си на главен надзирател на каменовъглена мина?
Лицето на Картрайт ставаше все по-червено. Той се обърна към гърба на Едуард:
— Не виждам защо този разговор трябва да продължи.
Едуард беше на същото мнение. Той се обърна към тях:
— Наистина, Хал…
— Слушай, Едуард! Този човек обвинява брат ти, че престъпвал закона. Забелязал ли си досега престъпни, наклонности в нашето семейство?
Едуард отново се обърна към прозореца и продължи да съзерцава сгурта и консервните кутии. За него това беше вулгарна и глупава свада, но беше усетил вече настроението на Хал и знаеше, че брат му няма да спре, щом някой е достатъчно нетактичен да му отговаря.
— Мистър Картрайт, вие твърдите, че съм нарушил наредбата, която забранява речи по улицата. Мога ли да попитам какво наказание влече подобно нарушение?
— Ще разберете, когато ви наложат наказанието.
Хал се разсмя.
— От това, което току-що казахте, подразбирам, че наказанието е изгонване от града. Доколкото разбирам съдебната процедура, би трябвало да бъда изправен пред мировия съдия, който случайно е и служител на компанията. Вместо това мен ме съди кметът… или, може би, главният надзирател на компанията? Смея ли да попитам как така?
— Поради моето уважение…
— Кога съм ви молил за уважение?
— Искам да кажа от уважение към вашия брат.
— О! Значи съгласно вашата наредба кметът — или, може би, главният надзирател? — може да покаже уважението си към брата на правонарушителя, като промени наказанието в изгонване от града. Нима от уважение към Томи Бърк натирихте сестра му надолу по каньона?
Картрайт стисна юмруци.
— Не мога повече да търпя всичко това! — Забележката пак беше адресирана към гърба на Едуард. Едуард се обърна и отговори:
— Разбирам ви, Картрайт. — Сетне към Хал: — Ти наистина прекаляваш!
— Надявам се, че прекалих — отговори Хал, — за да те уверя, че това лицемерничене с американските закони в тази мина е глупав фарс, обида и унижение за всички, които уважават институциите в страната.
— Вие, мистър Уорнър — заяви главният надзирател на Едуард, — имате опит в управлението на каменовъглени мини. Знаете как се работи с невежи чужденци, които изобщо не разбират американските закони.
Хал избухна в смях.
— Значи вие им преподавате американско право! Учите ги, като пренебрегвате местното и щатското законодателство, всички конституционни гаранции, и ги заменяте с телеграфическите нареждания на Питър Хариган!
Картрайт се обърна и тръгна към вратата.
— Млади човече — подхвърли той през рамо, — необходимо е да напуснете Норт Вали още тази сутрин. Мога само да се надявам, че вашият брат ще успее да ви убеди да отпътувате без неприятности.
И за сбогом главният надзирател тръшна вратата зад гърба си.
16
Едуард се нахвърли върху брат си:
— Откъде, по дяволите, ти дойде наум да ми устройваш такава сцена? Толкова недостойна! И абсолютно ненужна! Да се дърпаш с човек, който стои далеч по-ниско от теб!
Хал не бе мръднал от мястото си. Той гледаше право в сърдитото лице на брат си.
— Това ли е всичко, което те развълнува, Едуард?
— И всички тези глупости за твоите лични работи! Какво те интересува какво мисли за теб такъв простак като Картрайт?
— Не ме интересува изобщо, но ме засяга, когато той използува подобни клевети. Това било обикновеният им начин на действие, така ми каза Били Кийтинг.
Едуард рече хладно:
— Послушай съвета ми и разбери, че скандалът се разпространява още повече, когато го отричаш.
— Разбира се! — извика Хал. — И това именно ме дразни толкова много. Та помисли за момичето — колко зле ще й се отрази всичко това!
— Не е твоя работа да се тревожиш за момичето.
— Ами ако Картрайт беше оскандалил някоя от твоите приятелки? Дали тогава би останал толкова равнодушен?
— Не би могъл да стори това, аз внимавам повече при избора на приятелите си.
— Да, естествено. А това означава, че ги търсиш само между богатите. Аз пък, виждаш ли, имам по- демократични вкусове…
— Престани, за бога! — извика Едуард. — Вие реформаторите сте от един дол дренки — приказки, приказки, приказки!
— Мога да ти обясня защо смяташ така, Едуард — хора като теб могат да си затворят очите, но не могат да си запушат ушите!
— Добре, не можеш ли да ме оставиш на мира за малко… поне докато се махна оттук? Имам чувството, че съм седнал върху вулкан и нямам представа кога отново може да избухне.
Хал се разсмя.
— Добре. Предполагам, че не проявих достатъчно признателност за посещението ти. Сега ще се покажа по-общителен. Имам работа в Педро, така че можем да отидем заедно дотам. И още нещо…
— Какво?
— Компанията ми дължи пари.
— Какви пари?
