така безукорно облечени. За Едуард беше съвсем неестествено един млад човек да се откаже от този приятен обичай, просто защото не е сигурен, че Йон е бил погълнат от кит!
Но спорът между тях стана особено сериозен, едва когато съмненията на Хал се стовариха върху делничната религия на брат му — религията на печалбата. Отначало Хал не разбираше нищо от практическите въпроси и задължение на Едуард беше да го посвети в тези неща. Според Едуард благоденствието на страната беше създадено от силни личности и тези хора имаха врагове — злобни хора, тласкани от завист и други долни качества, които се мъчат да разрушат могъщата сграда. В началото тази сатанинска теория задоволяваше момчето, но по-късно, когато почна да чете и да наблюдава, дойдоха и съмненията. В края на краищата, слушайки разсъжденията на брат си и четейки работите на т.нар. „скандалджии“, Хал беше принуден да разбере, че има два типа хора: едните мислят за печалби, другите — за хората.
Едуард се тревожеше от книгите, които четеше Хал, безпокойството му се засили, когато разбра с какви идеи се връща Хал от университета. Сигурно през последните години в колежа Хариган е настъпила някаква странна промяна; по времето на Едуард там никой не мислеше за подобни неща. Никому не би хрумнало да пише сатирични песни за колежа или за даренията на видни филантропи!
Междувременно Едуард Уорнър-баща се парализира и Едуард — синът пое работата на компанията. За три години той си изработи възгледите на един собственик на мина, твърди и непоклатими за цял живот. Работата на минния собственик е да купува евтино работна ръка, да дава максимум продукция във възможно най-кратко време и да продава тази продукция по пазарни цени на партньори, чийто кредит е задоволителен. Ако едно предприятие действува по този начин, то е преуспяващо; а ако някой твърди, че то съсипва живота на хората, които копаят въглищата, този някой страда от сантименталност и не му липсва нахалство.
Едуард беше поразен, когато разбра, че брат му възнамерява да се запознае сам с индустрията, като прекара ваканцията като обикновен работник. Но като размисли, реши, че идеята може би не е толкова лоша. Възможно е Хал да не намери това, което търси, а може би физическият труд ще избие от главата му част от глупостите.
Но ето, че експериментът беше приключил и Едуард разбра, че резултатът е пълен провал. Хал не беше разбрал, че работниците са размирни, мързеливи и некадърни и че трябва да се управляват с твърда ръка; напротив, сам беше станал размирник! Защитник на мързеливите и некадърните, агитатор, подстрекател към класови конфликти, враг на собствените си приятели и на деловите партньори на брат си!
Хал никога не беше виждал брат си толкова възбуден. Той му се стори едва ли не ненормален, Хал смътно недоумяваше по въпроса, докато най-сетне брат му не му разказа какво го е довело тук. Бил на вечеря при приятели, където към полунощ Пърси Хариган го намерил по телефона. Пърси чул от Картрайт, че Хал ръководел бунт в Норт Вали, Пърси обрисувал обстановката в такива зловещи краски, че Едуард хукнал и хванал среднощния влак, както си бил по фрак, без дори да си вземе и четката за зъби.
Хал едва се сдържа да не избухне в смях. Брат му, неговият изискан и изпълнен е достойнство брат, слиза от спалния вагон в седем сутринта по фрак и с цилиндър на главата! И ето го Едуард Уорнър-син, изисканият Едуард, който никога не купуваше костюм за по-малко от сто и петдесет долара, стоеше пред Хал в един костюм конфекция, купен от един еврейски магазин в миньорския град за дванадесет долара и четиридесет и осем цента!
11
Но на Едуард не му беше до смях. Той беше впрегнал всичките си умствени способности в задачата да измъкне брат си от това опасно и унизително положение. Хал беше дошъл в миньорско селище, което беше собственост на приятели на Едуард, беше започнал да се бърка в техните работи, да насъсква техните работници и да застрашава тяхната собственост. За Едуард нямаше никакво съмнение, че собственост на компанията „Дженеръл фюъл“ са не само мините и сградите в Норт Вали, но и хората, които живееха там, когато Хал застъпи друго гледище, той чу само досадни възклицания. Та щеше ли изобщо да има някакъв град в Норт Вали, ако не бяха капиталът и енергията на компанията! Ако работниците в Норт Вали не харесват предлаганите им от компанията условия, има много просто разрешение на въпроса — да си потърсят работа на друго място. Но те са останали тук, копаят въглища за компанията, получават заплати от нея…
— Сега вече не получават! — подхвърли Хал.
— Добре, това си е тяхна работа — отвърна Едуард. — Но нека стачкуват, когато сами поискат това, а не когато ги подучват агитатори отвън. Или поне между тези агитатори да няма човек от фамилията Уорнър!
По-големият брат нахвърли картината на завръщането на стария Питър Хариган, неговата неописуема ярост, бурята, която ще развърти сред деловия свят в Уестърн сити. Та това е нещо невероятно, нечувано!
— И то точно сега, когато откриваме нова мина, когато ще ни е необходим всеки долар кредит!
— Не сме ли достатъчно силни да се противопоставим на Питър Хариган? — попита Хал.
— Има маса други, с които се конкурираме. Няма защо насила да си създаваме врагове.
Едуард говореше не само като по-голям брат, но и като глава на семейството. Когато бащата рухна от преумора и в разстояние на един-единствен ужасен час се превърна от енергичен бизнесмен във вдетинен, предизвикващ съчувствие инвалид, на Хал му беше добре, че има един практичен човек в семейството, Хал нямаше абсолютно никакви възражения брат му да поеме бремето върху плещите си, докато той отиде в колежа да се развлича със сатирични песнички. Хал нямаше никакви задължения, никой не искаше нищо от него, освен едно — да не спъва дейността на брат си.
— Ти живееш от каменовъглената промишленост? Всеки харчен от теб долар идва оттам…
— Зная! Зная! — изкрещя Хал. — И това именно ме тормози! Фактът, че живея от щедростта на тези роби.
— О, я престани! Съвсем не искам да кажа това!
— Да, но
— Хал, знаеш, че в нашите мини има профсъюзи…
— Да, но какво значи това? Как ръководим мините? Заплащаме ли на хората действителния труд?
— Разбира се, те имат контрольори.
— Как тогава конкурираме другите собственици в района, които плащат по-малко на тон?
— Оправяме се… с икономии.
— Икономии! Не виждам Питър Хариган да прахосва нещо тук! — Хал почака за отговор, но такъв не последва. — Подкупваме контрольорите, нали? Купуваме профсъюзните лидери?
Едуард леко се изчерви.
— Няма защо да злобееш, Хал. Знаеш, че не върша подлости.
— Не искам да злобея, Едуард, но трябва да знаеш, че не един бизнесмен твърди, че не върши подлости, защото кара други да ги вършат. Да вземем политиката? Нима не държим апарата и не назначаваме наши хора за служещи и надзиратели?
Едуард не отговори, но Хал упорито продължи:
— Искам да зная тези неща! Не искам повече да бъда сляп!
— Добре, Хал, ще узнаеш всичко, но за бога, не сега! Ако искаш да те смятат за мъж, покажи мъжки разум! Ето, утре вечер старият Питър се връща в Уестърн сити. Та не знаеш ли, че ще се нахвърли върху мен като бесен бик? Та нали ако му кажа, че не мога да направя нищо, че съм бил тук и съм се мъчел да те отстраня… не знаеш ли, че ще подгони татко?
Едуард беше изчерпал всичките си други аргументи, това беше последният му коз.
— Трябва да го държиш настрана от татко! — извика Хал.
— Хайде де! Като сам познаваш стария Питър! Нима не знаеш, че ще се добере до него, дори ако за целта трябва да изкърти вратата? Той ще излее целия си бяс върху бедния старец! Знаеш добре как стоят нещата — всякакво вълнение може да означава смърт за татко. Не мога да ти кажа какво би направил той:
