— Тим Рафърти! Почакай! — И Тим, който позна гласа му, се подчини.
Като се измъкна от тълпата, Хал се качи на терасата и Картрайт не се опита да му попречи.
— Момчета! — извика той. — Почакайте така! Вие не искате такова нещо! Не търсите насилие! — Млъкна за миг; разбираше, че подобни отрицания няма да спрат хората, трябваше да им се каже какво всъщност искат. Сам преди малко беше чул онези думи, които щяха да ги увлекат, Хал повтори тези думи колкото му глас държи:
— Това, което искате, е профсъюз! Стачка!
Последва гръмогласен вик на одобрение от тълпата. Да, ето какво искаха! Стачка! И искаха Джо Смит да я организира и да я ръководи! Той веднъж вече беше техен водач и заради това бе изхвърлен от мината. Не им беше съвсем ясно как се е върнал пак, но ето че той е тук, техният любимец. Ура за него! Ще вървят с него до ада и обратно!
А пък и какви нерви има този момък! Застанал пред болницата и под носа на господарите им, държи профсъюзни речи, а те не смеят дори да го докоснат! Осъзнала това, тълпата побесня от възторг. Онези, които разбираха английски, одобряваха шумно неговите думи, останалите, които не разбираха, подражаваха с виковете си на другите.
Не, разбира се, те не искат насилие! Насилието няма да им помогне! От помощ ще им бъде да се обединят и да останат един здрав съюз на свободни хора. Ще създадат профсъюзен комитет, който ще действува от името на всички и ще заяви, че никой няма да се върне на работа, докато не възтържествува справедливостта. Свършено е вече с уволнението на онези, които търсят правата си; свършено е с черните списъци и с изгонването от окръга на онези, които си позволяват да искат онова, което им се полага по закон!
6
Дълго ли може да очаква човек да стои пред сградата на компанията, с надзирателите зад гърба си, и да организира профсъюз на миньорите? Хал разбра, че трябва да отведе тълпата от това опасно място.
— Ще направите ли това, което ви кажа? — попита той. И когато всички се съгласиха в хор, той ги предупреди: — Никакво насилие! И никакво пиянство! Ако тази вечер видите някой пиян, сядайте върху него и не му давайте да шава!
Последва смях и одобрителни възгласи. Добре, ще бъдат почтени. Виж ти каква работа се отвори за трезви мъже!
— А сега за онези в болницата — продължи Хал. — Ще изберем комисия, която да се грижи за тях. И никакъв шум, не трябва да безпокоим болните. Искаме само да сме сигурни, че и никой друг няма да ги тревожи. Някой ще отиде в болницата и ще остане при тях. Съгласни ли сте?
— Да, бива.
— Добре — рече Хал. — Запазете, тишина за момент. — И той се обърна към главния надзирател: — Картрайт, искаме избрана от нас комисия да остане в болницата. — И докато главният се канеше да възрази, Хал добави тихо: — Не ставай глупав човече! Не виждаш ли, че се мъча да спася живота ти?
Картрайт знаеше, че ако остави Хал да убеждава тълпата, това ще се отрази зле на дисциплината, но разбираше и непосредствената опасност, пък и не знаеше, доколко може да разчита на смелостта и точния прицел на счетоводители и писари.
— Побързай, човече! — възкликна Хал. — Не мога да ги възпирам дълго. Събирай си акъла, ако не искаш тук да стане ад.
— Добре — рече Картрайт, като преглътна достойнство си. А Хал се обърна към миньорите и им съобщи за отстъпката. Последваха възторжени възгласи.
— Кой ще отиде? — попита Хал, когато шумът поутихна, и огледа обърнатите към него лица. Тим и Уокъп бяха най-подходящи, но Хал реши да не ги изпуска от очи. Помисли за Джери Минети и за мисис Дейвид, но сетне си спомни за уговорката с Големия Джек да държат тази малка група на заден план. Тогава се сети за Мери Бърк — тя и без това вече си беше навредила достатъчно, а при това се ползуваше с доверието на всички. Извика нея и една американка, мисис Ферис. Двете се изкачиха по стълбището и Хал се обърна към Картрайт:
— Нека да се разберем. Тези жени ще останат при болните, ще говорят с тях, ако болните пожелаят това, и никой освен лекарите и сестрите няма да им нарежда какво да правят. Ясно ли е?
— Ясно — отговори намусено главният надзирател.
— Добре — рече Хал. — А сега, за бога, бъди разумен и дръж на думата си. Тези хора са на границата на търпението си и ако направиш нещо да ги провокираш, отговорността ще бъде твоя. Междувременно, погрижи се да затворят кръчмите и да ги държат затворени, докато духовете се поуспокоят. И дръж хората си настрана, няма защо да се разкарват насам-натам и да правят муцуни.
Без да дочака отговора на главния, Хал се обърна към тълпата и вдигна ръка да запазят тишина.
— Момчета, предстои ни голяма работа — ще правим профсъюз. Не можем да сторим това тук, пред болницата. И без това вдигнахме достатъчно шум. Нека се разотидем спокойно и да се съберем край сгурията зад електростанцията. Така добре ли е?
Те се съгласиха. Като изчака двете жени да влязат в болницата, Хал скочи от терасата и поведе тълпата. Джери Минети закрачи до него, като тръпнеше от вълнение. Хал го стисна за ръката и възбудено му зашепна:
— Пей, Джери! Изпей им някоя италианска песен!
7
Събраха се на уреченото място без произшествия. Хал вече беше намислил как да бъде разбран от тази полиглотна тълпа. Знаеше, че половината от хората не разбират нито дума английски, а половината от останалите — съвсем малко. Ако искаше да им обясни нещата ясно, трябваше да ги разпредели по националности и за всяка група да намери надежден преводач.
Сортирането отне доста време и бе съпроводено с безкрайни викове и закачливо блъскане: поляците тук, чехите там, гърците, италианците… Когато групите бяха оформени и за всяка националност беше намерен човек, който разбираше достатъчно английски, за да превежда на другарите си, Хал започна речта си. Но още след първите изречения настъпи хаос. Всички преводачи започнаха да превеждат едновременно, при това колкото им глас държи; получи се нещо като предизборно шествие, при което всички музики свирят едновременно. Хал онемя от учудване, сетне се разсмя и различните групи последваха примера му; ораторите млъкнаха в недоумение, след което и те започнаха да се смеят. Тълпата бе обхваната от пристъпи на веселие, настроението изведнъж се измени — от гняв и решителност към необуздано веселие. А Хал извлече първата поука как да се оправя с тези хора, чието настроение се менеше бързо, както при децата, и които можеха да избухнат всеки момент.
Трябваше най-напред да свърши речта си, след което да отдели една от друга групите и те поотделно да изслушат преводачите. Но тук възникна ново затруднение. Как би могъл да контролира словоизлиянията на преводачите, как да бъде сигурен, че думите му няма да бъдат изопачени? Олсън го беше предупредил, че понякога детективи на компанията се представят за работници и печелят доверието на работниците, за да ги насъскват към насилие. А видът на някои от преводачите положително не вещаеше нищо добро и Хал можеше само да предполага, че думите му звучат странно в техен превод.
Ето например преводачът на гърците. Буен мъж, с буйна коса и див поглед, от когото чувствата бликаха неудържимо. Той бе застанал върху един варел, осветен от две миньорски лампи, а наоколо му се бяха скупчили двайсетина негови съотечественици. Човекът жестикулираше, разтърсваше юмруци, крещеше, ръмжеше. Но когато Хал, обезпокоен, отиде натам и запита друг грък, който знаеше английски, какво им се превежда, отговорът беше: преводачът им обещава, че законите в Норт Вали ще се съблюдават.
Хал се загледа в този буен човечец, който сякаш бе изтъкан от жестове. Той свиваше рамене назад и излъчваше гърдите си, като едва не падаше от варела, и обещаваше на миньорите, че ще живеят като хора; привеждаше се и стенеше, склонил ниско глава — обясняваше им какво ще стане, ако отстъпят; заравяше пръсти в дългата си черна коса и скубеше отчаяно; дърпаше, дърпаше, а сетне показваше празните си ръце, сетне пак заскубваше косата си с такова усърдие, че на човек му идеше да изкрещи от
