болка само като го гледа. Хал се заинтересува какво означава това. Отговорът беше:
— Той казва: „Дръжте се за профсъюза! Дърпаш един косъм, откъсваш, дърпаш коса — нищо не откъсваш!“.
Хал си спомни за времето на Езоп и за неговите басни.
Том Олсън беше разказал на Хал как трябва да действува един организатор, за да ограмоти тези невежи тълпи. Трябваше нещата да се повтарят и потретват, докато и най-тъпият схване техния смисъл, докато в главата му влезе великата идея за солидарност.
Когато преводачите свършиха работата си, Хал, повтори цялата си реч отново в едносрични думи, на онзи жаргонен английски, който се говори из мините. На места подсилваше мисълта си с някои гръцки, италиански или славянски думи, които беше научил в мината. Друг път красноречието му въодушевяваше отново някои от преводачите и Хал трябваше да изчака, докато онзи изкряска няколко изречения на сънародниците си. Нямаше никаква опасност да доскучае на аудиторията, всички бяха търпеливи, дълго страдали хора, които сега бяха страшно сериозни.
Щяха да създават профсъюз, при това истински профсъюз, с членски карти и със служители, избрана чрез гласуване. Хал им обясняваше нещата постепенно. Няма смисъл да се организират, ако не възнамеряват да останат организирани. Ще си изберат ръководители, по един за всяка група; тези хора ще се съберат и ще изготвят искания, които ще бъдат представени на събрания пред всички; ако исканията бъдат одобрени, тогава ще ги представят пред надзирателите с предупреждението, че докато не бъдат удовлетворени, нито един миньор няма да влезе в мината.
Джери Минети, който беше вещ в профсъюзната дейност, посъветва Хал да запише хората начаса; той разчиташе на психологическия ефект от това всеки да излезе напред и да каже името си. Но ето че се натъкнаха на ново затруднение — липсата на средства. За записването бяха необходими хартия и моливи, а Хал беше изпразнил джобовете си за Джек Дейвид. Хал поиска назаем четвърт долар и прати човек до магазина. Решено бе всеки при записването си да внесе по десет цента. Щяха да трябват пари за телеграми и за телефон, ако се наложи да искат помощ отвън.
Избран беше временен комитет в състав Тим Рафърти, Уокъп и Хал. Комитетът щеше да води списъците и средствата и да ръководи всичко до определеното за другия ден събрание. За охрана на комитета избраха десетина яки и сигурни мъже.
Донесоха тетрадки и моливи. Седнали на земята, на светлината на миньорските лампи, преводачите записаха имената на всички, които пожелаха да влязат в профсъюза, а всеки новопостъпил се заричаше да пази дисциплината и солидарността. Събранието прекъсна работата си до сутринта и работниците се разотидоха по домовете си радостни и с някакво ново усещане за сила, познато досега на малцина от тях.
8
Комитетът и охраната отидоха в столовата на Реминицки, където се изтегнаха на пода. Никой не им попречи и докато повечето хъркаха мирно, Хал и останалите съставиха исканията, които сутринта щяха да бъдат връчени на надзирателите. Решено бе Джери да замине с първия влак сутринта за Педро, да се свърже с Джек Дейвид и с представители на местните профсъюзи и да ги осведоми за развоя на събитията.
Тъй като представителите на профсъюзите положително бяха следени от детективи, Хал посъветва Джери да отиде в дома на Маккелър и да го помоли там да им уреди среща с Големия Джек. Джери трябваше да поиска от Маккелър да се свърже по телефона с „Газет“ и да съобщи на Били Кийтинг за стачката.
Хал трябваше да мисли за стотици такива неща, главата му бръмчеше и когато легна, не можа да заспи. Мислеше за надзирателите — какво ли щяха да предприемат? Хал беше сигурен, че и те не спяха.
А после си спомни за приятелите си от влака и се замисли в какво необичайно положение беше изпаднал сега. От отчаяние се разсмя на глас, когато си спомни какви усилия положи Пърси да го отведе оттук. Ами бедната Джеси! Какво би могъл да й каже сега?
Тази нощ надзирателите не предприеха нищо. Призори стачниците забързаха към мястото, определено за събранието; някои дори нямаха време да закусят. Те се стичаха разчорлени и неумити, боязливо се споглеждаха, сякаш не смееха да повярват, че са действували толкова смело предишната нощ. Но когато видяха, че комитетът и охраната са там, готови за работа, смелостта им се върна и те изпитаха отново великолепното чувство на солидарност, което бе направило от тях хора. Скоро започнаха речите, последваха песните и одобрителните възгласи, които разбудиха сънливците и страхливците. За късо време там се събраха кажи-речи всички мъже, жени и деца от селището.
Мери Бърк пристигна от болницата, където бе прекарала нощта. Изглеждаше уморена и раздърпана, но бойният й дух не бе паднал. Разказа, че е говорила с някои от пострадалите, че много от тях са подписали документи, че нямат претенции към компанията, с което компанията се гарантираше срещу завеждането на евентуални искове срещу нея. Други бяха отказали да подпишат такива документи и Мери горещо ги убедила да не подписват.
Две други жени предложиха да отидат в болницата, за да може Мери да си почине, но Мери не пожела — струваше й се, че вече никога няма да може да почива.
Членовете на новосъздадения профсъюз пристъпиха към избора на длъжностни лица. Поискаха да направят Хал председател, но той не искаше да се обвързва изцяло и успя да отстъпи тази чест на Уокъп. Тим Рафърти беше избран за касиер и секретар. След това беше избрана комисия, която трябваше да представи исканията пред Картрайт. В нея влязоха Хал, Уокъп и Тим, един италианец на име Марчели, за когото гарантира Минети, по един представител на славяните и гърците — Русик и Цамакис, и двамата улегнали и сигурни хора. Накрая, с много смях и одобрителни възгласи, събранието включи в комисията и Мери Бърк. Подобна роля за жена беше нещо ново в Норт Вали, но Мери беше дъщеря на миньор, сестра на миньор и имаше същото право да си каже думата, както и всеки друг в Норт Вали.
9
Хал прочете документа, който беше съставен предишната нощ. В него се настояваше миньорите да имат право на профсъюз, без да бъдат уволнявани за членство в него; искаха да имат контрольор при меренето на въглищата, който да бъде избран от самите тях; искаха мината да бъде пръскана редовно за предотвратяване на експлозии, редовен крепеж на галериите, за да не стават срутвания. Накрая се настояваше за правото миньорите да пазаруват във всички магазини. Хал обърна вниманието на работниците към факта, че всяко от тези искания е за права, гарантирани от щатските закони, това беше важно в случая и той призова хората да не включват засега други искания. След известни спорове събранието отхвърли предложението на радикалите, които искаха 10-процентно увеличение на надниците. Отхвърлено бе и предложението на един анархо-синдикалист, който на някаква невъобразима смесица от английски и италиански се мъчеше да им обясни, че мините са на работниците, че трябва да се откажат от всякакви компромиси и още сега да изхвърлят надзирателите.
Докато анархистът бъбреше, младият италианец Ровета си проби път през хората и дръпна Хал настрана. Обясни, че бил на гарата, когато пристигнал сутрешният влак. От него слезли трийсет-четирийсет души от типа „бабанка“, познат на всички миньори в окръга. Очевидно служителите от компанията са телефонирали усърдно цяла нощ, освен тази група от влака, към Норт Вали идвали и автомобили с подобен товар от други мини — от „Нортийстърн“ по-надолу в същия каньон и от „Барела“ в един страничен каньон отвъд масива.
Хал съобщи новината на събранието и тя бе посрещната с яростен рев. Ето какъв бил планът на господарите! Буйни глави се изкатериха по купчината сгур, няколко души се опитаха веднага да държат речи. Наложи се ръководството да ги обуздава със сила, още веднъж Хал предупреди: никакво насилие! Трябваше да се доверят на профсъюза, да излязат пред компанията в единен фронт, и компанията ще разбере, че стачката не може да бъде смазана със заплахи.
Постигнато бе съгласие и комисията тръгна към канцеларията на компанията, Уокъп стиснал в ръка одобрените от събранието писмени искания. Зад комисията в плътна маса се движеше цялата тълпа. Тя
