Хал слезе от трибуната, множеството му направи път и той, съпроводен от брат си, пое по улицата към канцеларията на компанията. На терасата отпред стояха полицаите. Пътят на Хал се превърна в триумфално шествие: отстрани му подвикваха насърчително, мъжете се блъскаха и се мъчеха да му стиснат ръка или да го потупат по гърба, потупваха дори и Едуард и се мъчеха да му стиснат ръка, защото той беше с Хал и, както изглежда, се ползуваше с доверието му. По-късно Хал се сети за това и се развесели. Ама че приключение за Едуард!
Хал влезе в сградата и се обърна към полицаите:
— Искам да говоря с мистър Картрайт.
— Вътре е — отвърна един от тях грубо. Следван от брат си, Хал влезе в канцеларията на главния надзирател.
На Хал направи впечатление държането на надзирателя: той поздрави учтиво Едуард, но не обърна никакво внимание на брат му.
— Мистър Картрайт — рече Хал, — идвам при вас като пратеник на миньорите от тази мина.
Съобщението като че ли не впечатли никак главния надзирател.
— Упълномощен съм да заявя, че хората настояват да се оправят четири неправди, преди да се върнат на работа. Първо.
Картрайт го прекъсна бързо и рязко:
— Няма смисъл да продължавате, сър. Нашата компания третира работниците само като личности. Тя не признава никакви пратеници.
Отговорът на Хал последва също така бързо:
— Много добре, мистър Картрайт. В такъв случай идвам при вас като личност.
За миг Картрайт като че ли се обърка.
— Настоявам за четири права, които са ми гарантирани от законите на този щат. Първо, правото да членувам в профсъюз, без да бъда уволняван заради това.
Другият се съвзе и заговори спокойно и властно:
— Имате това право, сър, винаги сте го имали. Знаете много добре, че компанията никога не е уволнила никого за членство в профсъюзите.
Той погледна Хал и двамата се пребориха с погледи. Хал се разядоса, търпението му се изчерпа.
— Мистър Картрайт — рече той, — вие сте служител на един от най-големите актьори в света и играете ловко ролята си.
Другият се изчерви и се сви. Едуард се намеси бързо:
— Хал, няма да спечелиш нищо с подобни приказки!
— Целият свят му е публика — продължи упорито Хал. — Той играе най-изумителния фарс… при това и той, и всичките му помощници са толкова сериозни!
— Мистър Картрайт — заяви Едуард с достойнство, — надявам се, че разбирате — направих всичко възможно да обуздая брат си.
— Разбира се, мистър Уорнър. Трябва да знаете, че и аз от своя страна съм се отнасял с най-голяма деликатност към вашия брат.
— Ето пак! — възкликна Хал. — Гениален актьор!
— Хал, ако имаш някаква работа с мистър Картрайт.
— Неговата деликатност се изрази в това, че изпрати полицаите си посред нощ да ме измъкнат от колибата, като при това едва не ми изтръгнаха ръката! Ето това е чувство за хумор!
Картрайт се опита да говори, но гледаше към Едуард, не към Хал:
— Тогава още…
— От деликатност ме хвърли в дранголника и ме остави на хляб и вода две нощи и един ден! Виждал ли си такъв хумор?
— Тогава аз не знаех…
— От деликатност фалшифицира името ми в едно писмо и го разпространи из мината. Накрая — и това беше най-голямата деликатност! — разправи на един вестникар, че съм прелъстил тук една девойка!
Главният надзирател се изчерви още повече.
— Не! — възрази той.
— Нима не казахте на Били Кийтинг от „Газет“, че съм прелъгал едно момиче в Норт Вали? Нима не му описахте момичето, една червенокоса ирландка?
— Просто казах, мистър Уорнър, че съм чул някои слухове…
— Слухове, мистър Картрайт? Всичко това беше ваше творение! Вие заявихте ясно и определено пред мистър Кийтинг…
— Не съм! — възрази другият.
— Сега ще го докажа! — И Хал тръгна към телефона на бюрото на Картрайт.
— Какво ще правиш, Хал?
— Ще позвъня на Били Кийтинг и сам ще чуеш какво ще каже той.
— Глупости, Хал! — извика Едуард. — Никак не ме интересуват обясненията на Кийтинг. Известно ти е, че тогава мистър Картрайт не е могъл да знае кой си ти.
Картрайт побърза да се възползува от тази подкрепа:
— Разбира се, мистър Уорнър! Вашият брат дойде тук, представи се за работник…
— А, така значи! — възкликна Хал. — Смятате за уместно да разпространявате клевети за работниците в мината?
— Вие сте от доста време тук, за да знаете какъв е моралът на тези хора.
— Аз съм доста време тук, мистър Картрайт, за да зная, че ако искате да се заемете с тукашния морал, би трябвало да започнете с поведението на надзирателите и на полицаите, които вие назначавате и на които разрешавате да дебнат жените.
Едуард се намеси:
— Хал, няма какво да спечелиш от този разговор. Ако имаш някаква работа тук, приключвай я, за бога!
Хал се помъчи да се овладее. Той се върна към исканията на стачниците, но разбра само, че по този въпрос е изчерпал самообладанието на главния надзирател.
— Вече ви дадох моя отговор — заяви Картрайт. — Категорично отказвам да разисквам по-нататък този въпрос.
— Добре — отговори Хал. — Тъй като не разрешавате на делегат на работниците да разговаря с вас делово, трябва да ви уведомя като частно лице, че всички други частни — лица в тази мина отказват да работят за вас.
Главният надзирател не пожела да бъде впечатлен от този изискан сарказъм.
— Мога само да ви кажа, сър, че работата в шахта №2 се подновява сутринта и че онези, които откажат да работят, ще бъдат изгонени от мината още същия ден.
— Толкова бързо, мистър Картрайт? Та нали те са наели жилищата от компанията, а вие знаете, че според договора за наемите е необходимо тридневно предупреждение преди наемателите да бъдат изхвърлени.
Картрайт сбърка, като се увлече да спори. Той знаеше, че Едуард слуша, и искаше да се оправдае.
— Те няма да бъдат изгонени от компанията. С тях ще се занимаят градските власти.
— … Начело на които стоите вие!
— Случайно аз съм избран за кмет на Норт Вали.
— И като кмет на Норт Вали дадохте на брат ми да разбере, че ще ме изхвърлите, нали?
— Помолих вашия брат да ви убеди да напуснете.
— Но му обяснихте, че ако не успее, ще ме изхвърлите?
— Да, така е.
— И сте обяснили, че правите това, защото сте получили нареждания по телеграфа от мистър Питър Хариган. Мога ли да попитам каква длъжност заема мистър Хариган в градския съвет?
Картрайт разбра, че е попаднал натясно.
— Брат ви не ме е разбрал добре — отбеляза той ядовито.
— Не си го разбрал добре, така ли е, Едуард?
