поздрави с бурните си възгласи и той щеше да стисне ръцете на Гай Марий и Авъл Манлий.
След като всички медальони, гривни, огърлия и знамена бяха раздадени и след като някои от кохортите получиха групови отличия под формата на златни и сребърни венци за щандартите, Гай Марий взе думата.
— Отлично свършена работа, войници — пролетарии! — извиси се гласът му над смаяните получатели на отличия. — Вие доказахте, че сте по-храбри и от храбрите, по-настойчиви от настойчивите, по- трудолюбиви от трудолюбивите и по-съобразителни от съобразителните! Вижте колко много от доскоро голите прътове на щандартите и знамената ви сега са окичени с венци — венци, заслужени от вас и само от вас! Когато се върнем в Рим, за да триумфираме, нашите съграждани ще имат с какво да напълнят очите си! И нека в бъдеще никой римлянин не се осмели да твърди, че бедняците в Рим не обичат достатъчно своята родина, за да печелят битки в нейно име!
В началото на ноември, когато започваха да падат първите дъждове, в Цирта пристигна пратеничество от страна на мавританския цар Бокх. Марий остави посланиците да почакат няколко дни, без да обръща никакво внимание на молбите им да бъдат приети спешно.
— Ще омекнат като възглавници — закани се той пред Сула, когато най-после благоволи да ги приеме.
— Никога няма да простя на цар Бокх — започна без заобикалки Марий, щом пратениците бяха въведени при него, — така че спокойно можете да си вървите у дома! Само ми губите времето.
Говорителят на делегацията беше не друг, а по-малкият брат на царя, на име Богуд. Княз Богуд пристъпи бързо напред и преди Гай Марий да е заповядал на ликторите да отпъдят нежеланите натрапници, се обърна умолително към него:
— Гай Марий, Гай Марий, брат ми много добре си дава сметка какво голямо престъпление е извършил, влизайки във война с Рим! Не иска прошка, нито дори настоява, както преди, да препоръчаш пред римския Сенат и народ да бъде възстановен в качеството си на приятел и съюзник на римския народ. Единствената му молба е да пратиш напролет двама от висшите си легати в двора му в Тингис, отвъд Стълбовете на Херкулес. Там ще им обясни най-подробно защо се е осмелил да влезе в съюз цар Югурта, а от тях би се надявал само да го изслушат, без дори да се водят преговори. Няма нужда да казват нищо в отговор — единственото, за което той ще ги помоли, е да съобщят на теб какво са чули и ти да решиш как да отговориш. Би ли направил, коленопреклонно те моля, подобна услуга на моя брат, царя?
— Какво, да пратя двама от най-полезните си помощници чак в Тингис точно когато дойде време за военни действия? — правеше се на неразбиращ Марий. — В никакъв случай! Това, което мога да направя за царя, е да пратя хората си не по-далеч от Салда.
Ставаше дума за малък пристанищен град, недалеч от морското пристанище на Цирта Рузикаде.
Цялата делегация вдигна ръце в нескрит ужас.
— Но това е невъзможно! — извика уплашено Богуд. — Брат ми, царят, иска на всяка цена да избегне евентуална среща с цар Югурта!
— Тогава Икозиум — предложи Марий друго нумидийско пристанище, на около триста километра западно от Рузикаде. — Ще пратя висшия си легат Авъл Манлий и квестора си Луций Корнелий Сула, но не по-далеч от Икозиум… Само че веднага, княз Богуд, не напролет.
— Невъзможно! — отново разпери ръце Богуд. — Царят се намира чак в Тингис!
— Глупости! — сряза го презрително Марий. — В момента той е на нумидийска земя и бърза да се върне в царството си, за да си ближе раните. Ако пратите веднага някой бърз ездач при него, мога да ви гарантирам, че цар Бокх ще стигне до Икозиум по същото време, по което ще пристигнат и пратениците ми по море — изгледа той страховито Богуд. — Това е моето най-добро, всъщност единствено предложение. Или го приемете, или ми се махайте веднъж завинаги.
Богуд беше хванат натясно. Когато два дни по-късно Авъл Манлий и Сула се качиха на кораба за Икозиум, мавританските пратеници ги придружиха, без да забравят преди това да пратят въпросния бърз пратеник, който да настигне жалките останки от войската на мавританския цар, оцелели след поражението при Цирта.
— Както предрече, той вече ни чакаше в пристанището, когато пристигнахме — доложи Сула на началника си месец по-късно, щом се прибра от Икозиум.
— Къде е Авъл Манлий? — попита Марий.
Сула му смигна съучастнически:
— Не се почувства добре, та затова реши да се върне по суша.
— Нещо сериозно?
— Никога не съм виждал по-лош моряк — отговори му той, след като се позамисли.
— Бре, не съм го знаел! — чудеше се Марий. — Предполагам, че при това положение само ти си си отварял добре ушите за думите на царя.
— Така си е — усмихна се Сула. — Бокх е дребно и твърде симпатично човече. От многото сладки се е закръглил като топка. Прави се на много надут, но всъщност по природа е стеснителен и скромен.
— Тия двете вървят винаги ръка за ръка — рече Марий.
— Както и да е. Очевидно се страхува много от Югурта. И ако му дадем някакви гаранции, че нямаме намерение да го сваляме от престола му в Мавритания, мисля, че с радост ще започне да служи на интересите на Рим. Но Югурта постоянно го обработва.
— Югурта обработва всички. А ти спази ли условията на Бокх само да слушаш или му отвърна нещо?
— О, в началото го оставих да се наприказва — обясни Сула, — но накрая взех думата. Той се опита да си придаде царствен вид и да ме отпрати, но му заявих, че споразумението, което уж сме сключили, е изключително едностранно и че не си ни давал указания да не говорим.
— Какво му каза?
— Съобщих му, че ако иска да се прояви като умен и съобразителен цар, най-добре ще е да забрави за Югурта и отсега нататък да се придържа само към политиката на Рим.
— Той как го прие?
— Доста добре. Мисля, че като си тръгвах, настроението му се беше пооправило.
— Значи не ни остава нищо друго, освен да седим и да чакаме какво ще стане.
— Има и нещо, което научих за Югурта — допълни Сула. — Разбирам, че вече му е напълно невъзможно да набере нова войска. Дори гетулите са започнали да му отказват войници. Нумидия е изтощена от войната, а вече трудно ще се намери човек в цялата страна, независимо дали става дума за жител на богатите области или за номад от затънтените краища на юг, който да се надява и на най-малък успех срещу нас.
— Тогава няма ли направо да ни предадат Югурта?
Пратеникът поклати глава.
— Не.
— Голяма работа — озъби се заплашително Марий. — Догодина, Луций Корнелий! Догодина ще го пипнем.
Малко преди края на годината Гай Марий получи писмо от Публий Рутилий Руф, забавило се доста заради продължителната буря, застигнала кораба по пътя от Италия.
„Знам, че искаше двамата заедно да се кандидатираме за консули, Гай Марий, но ето, че ми се предостави великолепна възможност да опитам силите си сам и бих бил твърде глупав, ако не се възползвам от нея. Точно така, смятам да се кандидатирам за консул на идващите избори; още утре ще отбележат името ми в списъците. Навярно ти е пределно ясно, че напоследък не са много желаещите, или по-скоро осмеляващите се да желаят куриатните столове. Засега не се е появило името на някой по-известен. Предполагам се чудиш как така дори Квинт Лутаций Катул Цезар не се е кандидатирал. Ами той, както мнозина други, се е скрил в миша дупка тези дни. Дори за неосведомените е повече от ясно, че и той принадлежи на онази фракция, от години защищаваща консулите, отговорни за загубата на толкова много рижки войници. Досега най-обещаващият кандидат е не друг, а Новият човек Гней Малий Максим. Той е
