Така Сула успя да осигури двамина сенатори, тръгнали да пътешестват по света, а с тях още двама едри земевладелци (включително най-големият римски земевладелец в Африка Марк Целий Руф), напуснали домовете си в Рим, за да видят как вървят делата в африканските им стопанства. В колекцията му от знатни римляни влязоха още един висш служител в хазната, който беше на нещо като зимна почивка, и един плутократ от Рим, разгърнал широка търговия със зърно, който току-що пристигаше в Утика, за да се осведоми какво бъдеще се очертава за африканската пшеница.
— Но най-големият удар — похвали се Сула на Гай Марий още щом пристигна в Цирта петнайсет дни по-късно — беше не друг, а самият Гай Билиен, комуто беше хрумнало да си направи разходчица из Африка, преди да се запъти към Римска Азия, където е назначен за управител. Така мога да ти предложа цял претор с проконсулски империум! Водим ти и квестора на хазната, Гней Октавий Рузон, който носи заплатите на войниците и за наше щастие пристигна в Утика точно преди да потеглим за насам. Нямаше как, отвлякох го и него.
— Луций Корнелий, наистина ми допадаш! — усмихна се широко Марий. — Не може да ти се отрече, напредваш с наистина впечатляващи темпове.
И така, преди да приеме мавританските пратеници, Марий събра на съвещание всички „заловени“ римски нобили.
— Августи, искам предварително да ви обясня как стоят нещата, а след това във ваше присъствие ще приема княз Богуд и неговите спътници. Иска ми се всички заедно да стигнем общо съгласие какво следва да сторим за цар Бокх. Ще бъде необходимо всеки от вас да ми предаде мнението си в писмена форма, така че когато от Рим ми се поиска сметка за делата ми, да докажа пред всички, че не съм превишил ни най-малко дадените ми пълномощия — обърна се тържествено той едновременно към сенаторите, земевладелците, търговците и предприемачите, трибуна на хазната, квестора и управителя на Римска Азия.
Резултатите от срещата с чуждата делегация бяха точно такива, каквито се надяваше да бъдат; с предварителното изясняване ситуацията с Мавритания той вече се бе погрижил с присъщото си красноречие, но и с нужната предпазливост да спечели знатните си гости на своя страна; в това си начинание разчиташе на горещата подкрепа на квестора Сула. Всички се съгласиха, че едно мирно споразумение с Бокх е повече от желателно, а подобно нещо можеше най-лесно да се осъществи, ако трима души от мавританската делегация бъдеха пратени в Рим заедно с квестора на хазната Гней Октавий Рузон, а другите двама се върнеха при Бокх като израз на добрата воля на римляните.
Най-накрая Гней Октавий Рузон подбра Богуд и двама от братовчедите му и ги отведе в Рим, където четиримата пристигнаха в началото на март. Мавританската делегация беше веднага приета от Сената на специално заседание. То се проведе в храма на Белона, защото се касаеше за война с чужда държава и чужд владетел; понеже Белона представляваше родната римска богиня на войната и култът към нея беше с няколко века по-стар от този към Марс, нейният храм си оставаше предпочитано място за Сената, когато трябваше да се дискутират въпросите за войната.
След като заседанието свърши и вратите на храма бяха широко отворени, за да може насъбралата се пред тях тълпа да научи какво решение е взето, Публий Рутилий Руф, в качеството си на консул, публично прочете становището на Сената:
— Ще кажете на цар Бокх — говореше той с тънкия си, висок глас, — че римският Сенат и народ помнят и добро, и зло. Вярваме, че цар Бокх искрено се разкайва за злото, което ни причини, и затова би било и несправедливо, и несвойствено за нас, римския Сенат и народ, да не му дадем опрощение. Той получава нашата прошка. Но ние, римският Сенат и народ държим, щото и самият цар Бокх да отвърне на великодушието ни с великодушие, защото още сме нямали случай да го запомним с добро. Не ние ще определяме какво искаме от него — сам цар Бокх ще реши с какво да се отплати за нашата проява на добра воля. И когато това, което той стори за нас, се изравни по тежест със злото, което ни причини, римският Сенат и народ ще бъдат щастливи да сключат с Бокх, царя на Мавритания, договор за съюз и приятелство.
Бокх получи този отговор някъде в края на март, когато Богуд и другите двама пратеници лично се явиха пред него. Ужасът от евентуални наказателни акции от страна на римляните бяха надделели над почти инстинктивния му страх от зет му Югурта и затова, вместо да се оттегли обратно в царската си резиденция в Тингис, отвъд Херкулесовите стълбове, Бокх беше предпочел да остане в Икозиум. Вече бе имал случай да се увери, че Гай Марий не би се съгласи да води каквито и да е по-нататъшни преговори с него по-далеч от нумидийското пристанище. Единственото, което цар Бокх стори, за да се предпази от Югурта, беше да повика в Икозиум мавританска войска и да нареди крепостните стени на малкото крайморско градче да бъдат поправени и подсилени.
Веднага щом доложи на господаря си резултата от своята мисия, Богуд отново се яви пред Марий в Цирта.
— Брат ми, царят, умолява Гай Марий да каже каква услуга от негова страна ще бъде приета от римляните като изкупление за пораженията, които той им нанесе — обърна се към проконсула Богуд, падайки на колене пред него.
— Стани, човече, стани! — подкани го сприхаво Марий. — Да не съм цар! Аз съм само проконсул на римския Сенат и народ! Никой не бива да ми пада на колене — това е не по-малко унизително за мен, отколкото и за него!
Богуд бързо се изправи на крака, но по лицето му се беше изписало неподправено недоумение.
— Гай Марий, помогни ни! — възкликна театрално той.
— Какво иска Сенатът да сторим?
— С радост бих ти помогнал, княз Богуд, ако можех… — отвърна му уклончиво той, взирайки се в ръцете си.
— Тогава прати някой от твоите висши офицери да каже лично на нашия цар какво се очаква от него! Може би ако двамата обсъдят заедно въпроса, по-лесно ще открият отговора.
— Добре — изненадващо се съгласи Марий. — Луций Корнелий Сула ще отиде да говори с царя ви. Стига мястото на срещата да не е по-далеч от Икозиум.
— Това, което можем да искаме от мавританците, е ни повече, ни по-малко самия Югурта — обясняваше Марий на Сула, преди квесторът да отплава за срещата си с цар Бокх. — Какво ли не бих дал, Луций Корнелий, за да бъда на твоето място! Но понеже не мога, много се радвам, че ще разчитам на човек като теб, който да хапе вместо мен.
Сула се усмихна.
— Веднъж да се вкопча в жертвата си, няма пускане.
— Тогава гледай да забиеш зъби дълбоко, ако може дори по-дълбоко и от мен! И ако ти е по силите, върни се с Югурта!
И така, Сула напусна Рузикаде, изпълнен със самоувереност и желязна решимост да доведе нещата до очаквания им край; беше взел със себе си кохорта римски легионери, още една кохорта леко въоръжена италийска пехота от племето на пелигните в Самниум, лична охрана от прашкари от Балеарските острови, както и една конна дружина, по-точно дружината на лигуриеца Публий Вагиений. Когато всички отплаваха, наближаваше средата на май.
Макар предишния път да се бе убедил, че става за моряк — нещо повече, че изпитва искрено увлечение към корабите и мореплаването, — сега Сула през цялото време беше в кисело настроение. Тази експедиция беше още едно доказателство за късмета, който го съпровождаше. От нея зависеше до голяма степен кариерата му. Това Сула го предусещаше, сякаш някой му беше чел в бъдещето. Колкото и странно да изглежда, той така и не бе поискал да се срещне с Марта Сирийката, въпреки че Гай Марий го беше подканял неведнъж да го направи; отказваше не защото не вярваше в предсказанията или пък гледаше да се пази от суеверията. Като всеки истински римлянин, и Луций Корнелий Сула беше по природа суеверен. Причината беше далеч по-проста: той се страхуваше. Макар като всички други простосмъртни да искаше да чуе каква славна съдба го очаква, той твърде добре познаваше слабостите и тъмните страни в характера си, за да се довери на гадателката, както беше сторил Марий.
Но сега, докато корабът му плаваше по посока на Икозиум, съжаляваше, че не се е допитал до Марта. Живееше с чувството, че бъдещето му е като непрогледна тъма и той не може да види къде стъпва. Навярно го очакваха велики дела; но и много зло. Като че ли единствен сред своите събратя Сула усещаше
