личност, която трудно бих упрекнал в нещо; със сигурност бихме могли да се разбираме… Но по-важното е, че ако Максим е най-добрата алтернатива, то тогава моите шансове са твърде големи. Както навярно вече знаеш, пълномощията ти в Африка вече са удължени за още една година.
В момента Рим е едно потискащо, скучно място; почти нямам какво да ти пиша, още по-малко да ти разкажа за някой скандал. Домашните ти са добре, малкият Марий е радост за всички; изглежда, че изпреварва възрастта си, защото толкова се е усъвършенствал в правенето на бели, че току-виж взел здравето на майка си. В крайна сметка нали затова се раждат момчетата? Тъстът ти Цезар обаче е хванал някаква болест. Разбира се, като истински Цезар той ще е последният да се оплаче от нея, но от доста време вече гласът му е спаднал и колкото и мед да му дават, пак не може да си го възвърне.
Май това са всички новини. Направо ужасно. За какво да ти пиша? Като гледам, дори един цял лист не съм могъл да съчиня. Ами тогава, нека ти разправя за племенницата си Аврелия. Сега пък се питаш откъде се взе тая Аврелия. И само от любезност се опитваш да прикриеш пълната си липса на интерес по въпроса. Както и да е, нищо не ти пречи да научиш нещичко за нея, пък и няма да те отегчавам. Сигурен съм, че дори и един италийски селянин без думичка гръцки като теб е чувал за Троянската Елена. Толкова била красива, че в цяла Гърция нямало цар, който да не мечтаел да я има за жена. Нещо подобно е и моята племенница. Толкова е красива, че всеки по-знатен римлянин крои планове как да се ожени за нея.
Всички деца на сестра ми Рутилия са хубави, но Аврелия е нещо изключително. Когато беше малка, я оплакваха заради необикновеното й лице — слабо, сурово, изобщо особено… Но сега тя навършва осемнайсет и същото това необикновено лице събира възторзите на всички.
Да си кажа правичката, винаги много съм я обичал. Но защо точно нея? Което си е истина, никога не съм изпитвал особена слабост към момичетата в рода си, дори към собствената си дъщеря и двете си внучки. Но обичта ми към Аврелия си има своите основания. И тези основания се крият в нейната робиня. Защото когато Аврелия навърши тринайсет, сестра ми и зет ми Марк Аврелий Кота решиха, не на дъщеря им е нужна отделна слугиня, която да не се откъсва от нея и да я следи навсякъде като куче — пазач. Затова купиха едно доста хубавичко момиче и го подариха на Аврелия. Тя обаче само след няколко дни се оплакала от робинята си и поискала друга на мястото и.
— Защо? — попитала сестра ми Рутилия.
— Защото е мързелива — рекла тринайсетгодишната ми племенница.
Без да кажат дума, родителите й отишли пак при търговеца на роби, който ги снабдявал, и след като прегледали много внимателно цялата му стока, спрели избора си на друго момиче. Но и то не се харесало на Аврелия.
— Защо? — попитала пак сестра ми Рутилия.
— Защото се има за по-умна от мен — оплакала хе Аврелия.
Върнали се родителите й за трети път при търговеца на роби — той самият се казва Спурий Постумий Гликон — и проверили от край до край пълния списък на стоката му с надеждата да намерят нещо наистина изключително. Трябва да отбележа, че и трите робини, които сестра ми и зет ми купили, били високообразовани, говорели свободно гръцки и изобщо притежавали твърде завидна езикова култура.
Но Аврелия не харесала и третата.
— Защо? — попитала сестра ми Рутилия.
— Защото нея повече я вълнуват мъжете; вече я видях на няколко пъти да прави мили очи на иконома — отговорила Аврелия.
— Добре тогава, иди и си избери сама робиня! — вдигнала най-после ръце майка й.
Когато Аврелия се върнала у дома заедно с избраното от нея момиче, цялото семейство едва не изпопадало от ужас. В къщата било влязло някакво си шестнайсетгодишно източено и кльощаво келтско девойче от племето на арверните с ужасно розово лице, сплескан нос, бледосини очи и грозно остригана коса (когато се видял в парично затруднение, предишният й господар продал косите и за перука). Но най- страшното у робинята безспорно били огромните й ръце и крака — такива не съм виждал не само в друга жена, но дори и в мъж. Наричала се Кардикса. Както знаеш, Гай Марий, винаги съм проявявал голям интерес към миналото и родната среда на робите, които купуваме и пускаме в домовете си. Винаги ми е правило впечатление, че ние, римляните, отделяме много повече внимание на менюто за семейното тържество, отколкото да разберем на какви хора поверяваме дрехите си, децата си, репутацията си, самите себе си. И естествено, че нямаше как да не отдам заслуженото на Аврелия, задето беше спряла погледа си тъкмо на това грозно момиче Кардикса, защото изборът й беше много мъдър. Аврелия не искаше просто някоя хубавица, която да говори гръцки като гъркиня (че коя не го говори?) и да бъде забавна събеседница; не, на нея и трябваше жена, предана и лоялна, която да знае и да работи много, да се подчинява и да не мисли за себе си повече, отколкото за господарката си.
Реших, че няма да е зле, ако се поразровя в миналото на Кардикса, но задачата се оказа твърде лесна, защото Аврелия вече беше проучила всичко за момичето и трябваше само да я попитам. Кардикса била продадена още четиригодишна в робство заедно с майка си, когато Гней Домиций Ахенобарб завладял земите на арверните и основал нашата провинция в Трансалпийска Галия. Скоро след като двете пристигнали в Рим, майката се споминала — навярно се е поболяла от мъка по родината. Детето трябвало само да се грижи за себе си и започнало, както изглежда, да помага, с каквото може в домакинството — носело нощните гърнета, възглавници, такива неща. След като започнало да губи детската си хубост и се разбрало на какво чудовище ще заприлича, господарите започнали да го гледат с лошо око и да го прехвърлят от семейство в семейство, без да го задържат никъде за по-дълго. Един от бившите собственици на девойката я изнасилил още докато била на осем, друг имал навик да я бие с камшик всеки път, щом жена му се оплачела; трети пък я изучил на четмо и писмо само за да прави компания на дъщеря му, която не била прилежна ученичка. И така, докато не срещнала Аврелия.
— Сигурно си изпитала съжаление към бедното момиче и си поискала да го вземеш вкъщи, където да се отнасят с него човешки — рекох на Аврелия.
И ето, Гай Марий, сега ще разбереш защо толкова обичам племенницата си, повече дори от родната си дъщеря.
Думите ми не й харесаха никак. Тя се отдръпна назад като змия, която се готви да нападне, и просъска:
— Ни най-малко! Съжалението е хубаво нещо, вуйчо Публий, или поне така казват книгите, както и родителите ми. Но трудно бих си взела робиня само от съжаление и съчувствие към нея! Това, че животът на Кардикса е бил тежък и изпълнен с неприятности, не е по моя вина и следователно не е и моя грижа. Не съм аз тази, която трябва да се чувства морално задължена да я спасява от незавидната и участ. Избрах Кардикса, защото съм сигурна, че ще се покаже вярна, трудолюбива, покорна и че във всичко ще мога да разчитам на нея. Хубавата опаковка не значи, че и подаръкът си струва.
Е, признай си, Гай Марий, не би ли обикнал и ти, поне малко, подобно създанийце? И пак повтарям, тогава тя беше само на тринайсет! Това, което обаче и досега ми се струва най-странно, е, че колкото и с ужасния си език да съм създал у теб впечатлението, че в онзи миг тя е говорила като самодоволен, лишен от чувства глупак; всъщност у нея нямаше нищо самодоволно, нито безчувствено. Просто племенницата ми е трезвомислещ човек, Гай Марий! А ти самият колко жени познаваш да притежават този рядък дар на природата? Всички около мен изгарят от желание да я имат за жена, но най-вече заради красотата й, хубавата й фигура и парите на баща й. Ако зависеше от мен, бих я дал само на онзи, който успее да оцени способността й да разсъждава като истински мъж и римлянин. Как обаче да разбере човек кой от всичките кандидати е достоен за нея? Това е въпрос, който от известно време всички в рода си задаваме.“
Когато прочете писмото, Гай Марий го остави на писалището и мигом извади перо и лист, за да му отговори. Без да се замисля, потопи перото в мастилницата и започна да драска по пергамента.
„Не ще и дума, че те разбирам, Публий Рутилий! Давай смело и не се колебай! Гней Малий Максим ще има нужда от помощ, а кой друг е по-подходящ за консул от теб? Колкото до племенницата ти, защо просто не я оставите сама да си избере съпруг? Щом се е показала толкова благоразумна с робинята си, едва ли ще сбърка и с мъжа си. Да ти кажа честно, не виждам за какво ви е да се тревожите. Луций Корнелий ми се похвали, че му се е родил син, но доколкото знам, научил е новината не от Юлила, а от Гай Юлий. Ще ми направиш ли услугата да държиш под око тази млада хубостница? Убеден съм, че що се отнася до трезвото
