Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)

пол, носещ името на Ливий Друзите. Брат ми Мамерк Емилий Лепид Ливиан повече не би могъл да има претенции към родовото ни име, както и към бащиното наследство. Затова мое задължение остава да се оженя и да създам потомство. Без да забравям, че на смъртното ложе на баща ми съм се зарекъл да изчакам сестра ми да порасне достатъчно, за да може и тя да се задоми.“

Тонът на писмото беше скован и наглед напълно формален, но това не можеше да заблуди Квинт Сервилий Цепион, който познаваше от дълги години младежа; двамата с баща му бяха стари другари, а и синовете им се смятаха от детинство за първи приятели. Той продължи да чете.

„Ето защо, Квинт Сервилий, бих искал като глава на моето семейство да ти предложа бранен съюз с твоето, чиято глава си ти самият. Умишлено си спестих усилието да поискам мнението на чичо си Публий Рутилий Руф по въпроса. Въпреки че нямам нищо против брака му с леля ми Ливия, нито го смятам за недостоен баща на нейните деца, смятам, че той не притежава нужното положение, нито онези черти на характера, които биха направили съветите му ценни за човек като мен. Ето, дори напоследък той се прояви по твърде необясним начин: от достоверен източник научих, че не друг, а именно чичо ми Публий е убедил Марк Аврелий Кота да позволи на доведената си дъщеря Аврелия сама да избере своя съпруг. Можеш ли да си представиш друга постъпка, толкова несъобразена с римските порядки? И, разбира се, че момиче на нейната възраст ще се хвърли на врата на красиво момче като Юлий Цезар, един нищо и никакъв обеднял потомък на славната фамилия, който едва ли някога ще постигне каквото и да било.“

Марк Ливий Друз очевидно трябваше да излее обидата върху някого, задето така жестоко бяха наранили както чувствата му, така и наследената от славния му родител дигнитас. Какво пречеше за виновник да бъде набеден Публий Рутилий Руф?

„Когато реших, преди да създам семейство, да изчакам сестра си да стане мома за женене, мислех с това да спестя на евентуалната си съпруга задължението да се грижи за своята зълва; от друга страна, така аз и само аз щях да бъда отговорен за нейното поведение. Не виждам нищо похвално в това да прехвърлиш другиму собствените си отговорности, особено когато този друг далеч няма да се води от същата загриженост и съчувствие.

Това, което сега ти предлагам, Квинт Сервилий, е да ми позволиш да взема за жена твоята дъщеря Сервилия Цепионида, както и да позволиш на сина си Квинт Сервилий Младши да се ожени за сестра ми Ливия Друза. Това е идеалното решение и за двама ни. Брачните връзки между нашите две фамилии датират от много поколения. Понеже зестрите и на сестра ми, и на дъщеря ти са равни по размер, дори няма да се наложи да прехвърляме пари от едното семейство в другото, голямо предимство в тези времена на липса на платежни средства.

Ще се радвам, ако получа отговора ти възможно най-скоро.“

Нямаше място за колебание. За подобна връзка Квинт Сервилий Цепион мечтаеше отдавна, защото богатствата на Ливий Друзите можеха да се нарекат големи, а със своето потекло те се нареждаха сред най-знатните римски фамилии. Затова наместникът веднага надраска няколко реда:

„Скъпи ми Марк Ливий, твоето предложение много ме радва. Имаш позволението ми да го приложиш в действие, за което, надявам се, ще се погрижиш в най-скоро време.“

И така, Друз трябваше да засегне темата и пред приятеля си Цепион Младши, за да го подготви, преди той самият да е получил писмо от баща си по въпроса. Така щеше да бъде по-добре, отколкото Цепион Младши да приеме предложението като бащина повеля.

— Бих искал да се оженя за сестра ти — рече той на Сервилий Цепион Младши толкова ни в клин ни в ръкав, че чак се уплаши да не е прекалил.

Цепион Младши го зяпна учудено, примигна веднъж-дваж, ала не каза нищо.

— Но бих искал също така ти да се ожениш за моята — продължи Друз.

Този път приятелят му примигна няколко пъти, но пак не отговори.

— Е, ти какво ще кажеш? — настоя да чуе мнението му Друз.

Най-накрая Цепион Младши успя да си възвърне дар слово (за разлика от богатствата и обществения му престиж вследствие благородната фамилия, от която произлизаше, способността на младежа да се изразява далеч не предизвикваше завист у околните) и да отговори кратко:

— Трябва първо да питам баща си.

— Вече го направих вместо теб — успокои го Друз. — Той е твърде доволен от подобна перспектива.

— О, така ли! Ами тогава, предполагам, всичко е наред — отбеляза младежът, явно облекчен.

— Квинт Сервилий, Квинт Сервилий, искам да знам ти какво мислиш! — вдигна отчаяно ръце Друз.

— Ами тя, сестра ми, те харесва, така че дотук добре… Пък и аз харесвам сестра ти, само дето… — не довърши изречението си той.

— Само дето какво? — попита Друз.

— Не мисля, че сестра ти харесва мен.

Сега пък Друз се облещи недоумяващо.

— Глупости! Как може да не те харесва? Та ти си най-добрият ми приятел! Разбира се, че те харесва! Това е най-доброто решение. Ожениш ли се за нея, пак ще останем заедно.

— Аз самият много бих се радвал — кимна в съгласие Цепион Младши.

— Добре! — сложи точка Друз. — Когато писах на баща ти, не пропуснах нито един по-важен въпрос: писах му и за зестрите, и за всичко. Няма за какво да се тревожим.

— Добре — промълви младежът.

Двамата бяха седнали на пейка под величествен дъб край Курциевото езеро в долния край на Форум Романум. Току-що бяха привършили с обяда си, състоящ се от комат хляб, напълнен с вкусна смес от леща и кълцано свинско.

Друз се изправи на крака и подаде широката си кърпа на прислужника, който го придружаваше. После търпеливо изчака робът да избърше всички трохи от снежнобялата му тога.

— Къде си се разбързал толкова? — изненада се Цепион Младши.

— Отивам вкъщи да съобщя вестта на сестра си — обясни му Друз и недоумяващо вдигна вежди. — Ти няма ли да кажеш на своята?

— Ами да — колебливо произнесе приятелят му. — Защо по-добре не й кажеш ти самият? Нали знаеш, много те харесва.

— Не, ти трябва да й съобщиш, глупако! В момента си ин локо парентис, така че това е твое задължение… също както е мое да говоря с Ливия Друза.

С което разговорът им приключи. Друз прекоси набързо Форума и се заизкачва по Весталските стълби.

Сестра му си беше вкъщи — че къде другаде би могла да бъде? След като Друз беше станал глава на семейството, а на майка й Корнелия беше забранено да прекрачва прага на дома им, Ливия Друза нямаше право да напуска къщата без изричното позволение на брат си. Освен това трудно би посмяла да се измъкне без знанието му, защото рискуваше сериозно наказание: в очите на брат си девойката беше склонна да поеме по срамния път на слабохарактерната си майка и затова към нея не биваше да се оказва ни най-малко снизхождение. Щом откриеше, че я няма, Марк Ливий Друз веднага би си помислил най-лошото за нея, макар да не притежаваше доказателства за вината й.

— Моля те, извикай сестра ми в кабинета — нареди той на иконома, щом се прибра у дома.

Къщата на Друзите се славеше като най-хубавата в цял Рим и беше завършена точно преди смъртта на цензора Друз. Гледката от лоджията беше прекрасна, защото къщата беше построена на най-високата точка от Палатинските скали, надвиснали над Форум Романум. Точно до нея се намираше тъй наречената