надвишаваше значително по численост. Освен това живееха достатъчно близо до владенията на хедуите и амбарите, за да не са научили какви поразии са способни да извършат неканените гости — особено ако с тях се държат колебливо и нерешително. Затова алоброгите се отдръпнаха в полите на обичните си Алпи, под чиято закрила се готвеха да започнат изтощителна война с германите, доколкото им позволяваха силите.
Германите обаче продължиха похода си на юг и в края на юни нахлуха в Римска Галия близо до търговския пункт Виен. Никой не можеше да спре устрема им и седемстотин и петдесет хиляди души безпрепятствено следваха течението на голямата река, предпочитайки просторната й и тучна долина пред негостоприемните планински земи на Централна Галия и Цебена.
Щом научи за движението на нашествениците, Цепион се отказа от първоначалните си намерения да продължи на изток по Вия Домиция и вместо да прехвърли делтата на Родан и да се възползва от удобния път, прокаран от Ахенобарб, се насочи на север. Легионите му щяха да следват западния бряг на Родан, оставяйки реката между себе си и германите. Това ставаше в средата на секстилис.
От Немавз Цепион беше пратил второ писмо до Скавър, в което отново заявяваше, че няма да се постави под командването на Малий Максим. Решението му било категорично. При това положение честта не му позволявала да пресече обратно река Родан и щял да остане до последно на западния й бряг.
На източния бряг на Родан, на около седемдесет километра северно от точката, където Вия Домиция пресичаше реката, се намираше средно голям римски търговски център, наречен Араузио, свързан с Арелат посредством удобен път. Цепион реши да се разположи с четиридесетхилядната си пехота и петнайсетте си хиляди души спомагателни части на петнайсетина километра северно от Араузио и да издигне силно укрепен лагер. Там щеше да изчака Малий Максим да се появи откъм отсрещния бряг и да получи отговора на Сената на последното си писмо.
Малий Максим се появи преди отговора на Сената, някъде в края на секстилис. От своя страна той разположи своите петдесет и пет хиляди войници и тридесет хиляди души спомагателни части на самия бряг на реката, седем-осем километра северно от Араузио, където да се възползва едновременно от естествената защита и питейната вода, които тя му предлагаше.
Местността на север от лагера представляваше идеалното място за генерално сражение, мислеше си Малий Максим, който разчиташе на реката да защищава тила му. Това беше първата му голяма грешка. Втората беше да се раздели с петхилядната си конница и да я прати като своеобразен авангард петдесет километра на север. Третата беше да назначи своя най-способен легат, Аврелий, за началник на конницата и по този начин да се лиши от съветите му. Всички тези грешки обаче бяха необходими на Малий Максим за изпълнението на големия му план; той смяташе да използва Аврелий и конницата като спирачка за напредващите германи. Целта им щеше да бъде не да дават сражение, а само отдалеч да покажат на германите, че римляните са решени да се защищават. Малий Максим обаче нямаше намерение да воюва; надяваше се по мирен път да убеди германите да оставят на мира римската провинция и да се обърнат обратно на север — към сърцето на Галия. Всички сражения между римляни и германи досега бяха предизвиквани единствено от римляните, и то всеки път, когато германите ясно са показвали, че нямат намерение да се заселват на римска територия, ами смятат мирно да се оттеглят. Малий Максим залагаше големи надежди на своята миролюбива тактика, а и трябва да му се признае, че тя далеч не беше глупава или безперспективна.
Така или иначе, първата му работа бе да накара Цепион да се прехвърли от западния на източния на бряг на реката. Понеже трудно щеше да забрави обидата, която Цепион му беше нанесъл с писмото си до Скавър, Малий Максим реши да не се церемони и издиктува кратко и недвусмислено послание до проконсула, така че той да не си прави повече оглушки; заповедта беше повече от ясна: вдигай си чуковете и идвай в лагера ми
Цепион се възползва от предоставената му лодка и прати обратно по нея отговора си на Малий Максим. С абсолютно същата краткост и недвусмисленост той му заявяваше, че патрицият Сервилий нямало да позволи на някакъв си надут търговец да му дава заповеди като на последен легионер. Щял да остане на западния бряг на реката колкото му се иска.
Репликата на Малий Максим се състоеше в следния ултиматум:
„Като върховен главнокомандващ, повтарям заповедта си ти и твоята армия незабавно да се прехвърлите на отсамния бряг на реката. Това е втората ми заповед в този смисъл, трета няма да има. Ако продължиш да не се подчиняваш на нарежданията ми, ще заведа дело срещу теб в Рим. Ще бъдеш обвинен в държавна измяна и като доказателства ще използвам собствените ти безразсъдни действия.“
Цепион отговори със същия заплашителен тон:
„Отричам правото ти да се обявяваш за върховен главнокомандващ. Никой не ти пречи да ме обвиняваш в държавна измяна, но държа да те осведомя, че и аз няма да пропусна да повдигна същото обвинение срещу теб. И понеже и двамата много добре знаем кой от нас ще спечели делото, настоявам незабавно да ми предадеш върховното командване на римската армия.“
Малий Максим държеше на своето и от писмо на писмо си придаваше все по-голяма важност. Така се продължи до средата на септември, когато от Рим пристигнаха шестима сенатори, изтощени до смърт от бързане и липса на всякакви удобства при пътуването. Рутилий Руф, консулът, който бе принуден да остане в Рим, бе успял да убеди колегите си в Сената от нуждата да се изпрати подобна делегация, но Скавър и Метел Нумидик се бяха погрижили практически да обезсмислят начинанието, отказвайки включването в състава й на който и да било консуларен сенатор или поне на някого, който да притежава известен политически авторитет. Най-старшият от шестимата сенатори беше с ранг на претор, при това произхождаше от сравнително скромен род — това бе самият зет на Рутилий Руф, Марк Аврелий Кота. Ако не на друг, то поне на Кота му бяха нужни само няколко часа разговори в лагера на Малий Максим, за да си даде сметка за сериозността на положението.
Кота се залови за работа с енергия и страст, които по природа му бяха чужди, и още в същия ден се захвана с упорстващия Цепион. Но проконсулът не пожела да отстъпи дори пред него. Едно посещение в лагера на конницата петдесет километра по на север и Кота се убеди, че няма време за губене — самозабравилият се патриций трябваше да бъде поставен на мястото. Легатът Аврелий го беше завел тайно до едно от околните възвишения, откъдето сенатският пратеник можеше да зърне предните редици на германските нашественици.
Кота чак пребледня при разкрилата се гледка.
— Но защо още не сте се прибрали в лагера на Гней Малий? — уплашено попита той.
— Ако целта ни беше да се бием, отдавна да сме го направили — отговори му Аврелий Скавър с желязно спокойствие. Вече от няколко дни войските му стояха под носа на германите и той беше свикнал със зрелището, което те представляваха. — Гней Малий мисли, че е твърде възможно да повторим някои по- раншни успехи, които всички до един са били на полето на дипломацията. Всеки път, когато германите са се хващали за оръжието, е било, след като ние сме ги предизвиквали да го сторят. Нямам абсолютно никакви намерения да повтарям тези грешки — което, сигурен съм, е гаранция, че и те няма да ни атакуват. Тук разполагам с неколцина способни преводачи и от няколко дни им давам директиви какво точно възнамерявам да кажа на германите, щом пратят своите първенци да преговарят с нас. Колкото до това, убеден съм, че ще стане в близките дни — трябва им само да разберат, че имат срещу себе си многобройна римска армия.
— Но те сигурно отдавна са го разбрали! — отбеляза Кота.
— Много се съмнявам — възрази му невъзмутимо Аврелий. — Те изобщо не следват нашия път на логика. Дори и да са чували що е това съгледвач, досега не знам да са се възползвали от услугите му. Те просто… напредват, ей така. Както с Гней Малий все повече се убеждаваме, не си правят труда сами да си търсят врагове — ако някой ги потърси, намира ги.
Кота обърна коня си, за да поеме по обратния път.
— Налага се да се върна възможно най-скоро при Гней Малий, братовчеде. Все някак трябва да убедим
