Венец от трева (Част I: Предсказанието)

години — от деня, когато братята — близнаци Ромул и Рем положиха основите на нашия град, всичко това също е Рим. Някога, в дълбока древност и Рим се е управлявал от царе, но с годините римляните разбрали, че е недопустимо един-единствен човек, пък бил той и цар, да се величае повече от онази частица от времето и пространството, която го дарява със сила и живот. Никой римлянин не може да се смята за по- велик от родното си място. Никой римлянин не може да стои по-високо от Рим. Затова и Рим храни все велики люде. Защото знае, че каквото и да сторят те през живота си, правят го единствено за неговата слава. Всеки един от тях е частица от частицата време, която Рим представлява. И нека знаеш, благородни Оробаз, Рим ще просъществува дотогава, докогато римляните продължават да го обичат повече от себе си, повече от децата си, повече от собствените си деяния за краткия си земен път. — Сула се спря, колкото да си поеме дъх, и тържествено завърши: — Рим ще просъществува дотогава, докогато римляните го имат за по-скъп от всеки един от себе си, от всеки идеал.

— Но тъкмо царят е олицетворение на всичко това, което ти, Луций Корнелий, току-що изброи — възрази Оробаз.

— Царят никога не би могъл да бъде това, което изброих — възрази той. — Царят се занимава най- напред със самия себе си, вярва, че е по-близък до боговете, отколкото останалите простосмъртни, а често се смята за бог. Царете се смятат за нещо повече от всичко останало, благородни Оробаз. Те използват страните, в които властват, единствено за да увековечават себе си. Докато ние, римляните сме приели веднъж завинаги да увековечаваме Рим.

Оробаз безпомощно вдигна ръце.

— Явно не мога да проумея нещата, които ми говориш, Луций Корнелий.

— Тогава нека минем на въпроса защо сме се събрали тук, благородни Оробаз. Днес ни се предоставя исторически случай. От името на Рим аз ви правя следното предложение. Всички земи, които лежат на изток от Ефрат, нека останат и за в бъдеще в полезрението единствено на партианските царе. А земите, намиращи се на запад от великата река, нека останат под покровителството на Рим и хората, които управляват от негово име.

Оробаз надигна посивелите си вежди в знак на недоумение.

— Нима искаш да кажеш, Луций Корнелий, че Рим смята да управлява всички страни западно от река Ефрат? Нима Рим ще свали от престола царете на Сирия, на Понт, на Кападокия, на Комагена, на останалите царства?

— Нищо подобно, благородни Оробаз. По-скоро Рим би искал да е сигурен, че в земите на запад от Ефрат е настъпил окончателен мир. Той иска не да сваля царе, а да им попречи на тях да се свалят едни други. Дали обаче ти, благородни Оробаз, знаеш кой е истинският повод да дойда чак дотук?

— Не съм много сигурен, Луций Корнелий. Нашият васал арменският цар Тигран ни прати вест, че твоята армия се била насочила към владенията му. Досега обаче цар Тигран не ни е дал никакви обяснения защо армията ти така и не е влязла във въоръжен конфликт с неговата. Ти си бил навлязъл доста навътре в териториите на изток от Ефрат. А сега се връщаш на запад. Коя е причината, довела те толкова далеч от родината ти? Защо нахлу с армията си в Армения? И защо, след като го стори, не пожела да воюваш?

Сула обърна глава, за да изгледа по-добре Тигран. За своя изненада откри, че под златната си тиара, украсена от всяка страна с по една осмоъгълна звезда и с по един полумесец, представляващ два орела в полет, царят е силно оплешивял. Тигран, който явно се чувстваше крайно неудобно в положението си на нисшестоящ, рязко вдигна глава и гневно изгледа римлянина.

— Какво чувам, царю, нима наистина не си съобщил на своя господар? — чудеше се Сула. И понеже арменецът не благоволи да го удостои с отговор, отново се обърна към Оробаз и останалите гръцкоговорещи парти. — Рим е силно разтревожен, благородни Оробаз, от това, че някои от царете по източните брегове на Вътрешно море са започнали да се смятат за по-велики от съседите си и се опитват да завладеят царствата им. Рим държи на това, статуквото в Мала Азия да бъде запазено. Но понтийският цар Митридат показа на няколко пъти, че има агресивни намерения спрямо съседна Кападокия, а и срещу други страни на полуострова. Включително и Киликия, която доброволно се постави под римска власт, след като царят на Сирия се оказа неспособен да защитава сигурността й. Вашият васал цар Тигран обаче лично помагаше на Митридат в завоевателните му планове и дори преди година-две си позволи сам да нахлуе с войските си в Кападокия.

— И аз чух нещо подобно — кимна Оробаз с каменно изражение.

— Предполагам, че подобно събитие няма да остане незабелязано от царя на Партия, както и на верните му сатрапи, благородни Оробаз! И все пак, след като свърши мръсната работа на цар Митридат, цар Тигран се върна обратно в родната Армения и оттогава не е преминавал в земите на запад от Ефрат. — Сула се покашля. — Мое тъжно задължение се падна да изгоня царя на Понт от Кападокия, където той пак се беше настанил с войската си. В случая аз пак действах изключително по поръчение от страна на римския Сенат и народ. Задачата си изпълних още в началото на тази година, но си казах, че Рим ще може да бъде спокоен за в бъдеще, само ако лично поговоря с цар Тигран. С тази цел и предприех своя поход на изток. Напуснах Евсевия Мазака и потеглих към Армения с надеждата да се срещна с нейния владетел.

— И защо ти беше цялата тази армия, Луций Корнелий? — искаше да се осведоми Оробаз.

Сула го погледна учудено.

— Как защо? Аз досега съм нямал случай да опозная тази част на света, благородни Оробаз. Щях да съм луд, ако не бях взел нужните предпазни мерки. На както навярно си научил, никой от войниците ми не си е позволил да оскърби, нарани или ограби някой от местните жители, срещнати по пътя; нещо повече, нито веднъж не сме се отбили от пътищата, за да газим нивите на хората, да се гаврим с техния целогодишен труд… Всичко, което ни е било нужно, купували сме си го. Просто си представи как армията ми представлява моята лична охрана, е, вярно, сравнително многобройна. Но аз съм важна личност, благородни Оробаз. И тепърва ще ставам още по-важна, защото Рим няма скоро да се откаже от услугите ми. Нямам право да рискувам живота на Луций Корнелий Сула, защото Рим има нужда от него.

Оробаз вдигна ръка и Сула се спря насред мисълта си.

— Почакай минутка, Луций Корнелий. Със себе си водя един халдеец, казва се Набопаласар. Идва дори не от Вавилон, ами от същинска Халдея — там, където Ефрат влива водите си във великото Персийско море. От много години той работи за мен като гадател и астролог, а пък брат му е на служба при самия Велик цар на партите, Митридат. Ние, разбирай всички, които живеем в момента в Селевкия на Тигър, имаме изключително голямо доверие на предсказанията му. Ще му позволиш ли да погледне дланта и лицето ти? Би било голяма чест за нас сами да се уверим, че си толкова велик, колкото твърдиш.

Сула вдигна рамене, сякаш предложението на парта не го вълнува ни най-малко.

— Ако толкова държиш, благородни Оробаз, защо не? Нека човекът гледа, колкото си иска. Той тук ли е? Ако искаш, може да ме провери веднага? Или навярно аз трябва да отида при него?

— Стой си на мястото, Луций Корнелий. Набопаласар сам ще дойде при теб.

Оробаз щракна с пръсти и каза нещо на групата парти, които наблюдаваха преговорите отстрани.

Един от тях, наглед абсолютно същия като всички останали, се надигна от мястото си и излезе напред. Носеше абсолютно същата цилиндрична шапка, обсипана с перли и диаманти, същата спираловидна огърлица, същите украшения като другите членове на делегацията. С ръце, скрити под дългите ръкави, той дотича до подиума, прескочи чевръсто няколкото стъпала и в следващия миг застана пред стола на Сула. Изпод единия му ръкав се показаха пет пръста, които грабнаха дясната ръка на Сула и я обърнаха с дланта нагоре. Гадателят постоя така известно време, мърморейки нещо под носа си — навярно се опитваше да запомни какво точно е видял. Сетне се взря за няколко секунди в лицето на римлянина, поклони му се и заотстъпва назад. Чак когато стигна стола на Оробаз, си позволи да отмести поглед от очите на Сула и да обясни на другите какво точно е видял.

Мина известно време, преди Оробаз да преведе на римлянина какво е било прочетено в бъдещето му. Заедно с петимата си спътници той внимателно слушаше какво му говори Набопаласар и гледаше с нищо да не издаде чувствата си. Най-накрая гадателят се обърна отново към Сула, поклони му се до земята и слезе от подиума. През цялото време дори не посмя да покаже на римлянина друго от себе си, освен сведеното си чело. Възхитителна скромност!

Когато Набопаласар бе хванал ръката му в своята, Сула беше изтръпнал от любопитство, когато гадателят започна да разправя на другите видяното, сърцето му заби тревожно, сякаш се задаваше