опасност, когато обаче халдеецът напусна подиума и се прибра на мястото си при останалите зрители, той с облекчение си помисли, че всичко е наред. Каквото и да бе прочел в дланта и очите му гадателят, личеше си, че е потвърдил думите на Сула, а именно, че е велик човек. И му се беше покланял, както би се кланял на царя си.
— Набопаласар твърди, Луций Корнелий, че ти не само си велик човек, но дори си най-великият, който някога се е раждал на земята; че докато си жив, никой не би посмял да ти съперничи не само в Рим, но в целия свят — от река Инд до реката Океан далеч на запад. Ние трябва да му вярваме, защото той току-що намекна, че и великият цар Митридат стои по-долу от теб, а това би могло да му отнесе главата — допълни Оробаз, чийто тон издаваше голямо вълнение.
За свое учудване Сула забеляза, че вече и Тигран го гледа с нескрито благоговение.
— Можем ли тогава да продължим с преговорите? — попита непринудено Сула, като с нищо в гласа, в позата или изражението на лицето си не подсказа думите на парта да са го развълнували особено.
— Ако обичаш, Луций Корнелий.
— Та така. Бях стигнал до момента, в който ви обяснявах защо съм взел войска със себе си, но като че ли не успях да обясня какво имаше да казвам на цар Тигран. За да бъда кратък, помолих го занапред да не напуска страната си, сиреч да не пристъпва на запад от река Ефрат и в никакъв случай да не влиза в съюз с понтийския си тъст, който и занапред би го използвал за своите завоевателни стремежи по отношение на Кападокия, Киликия или Витиния. Щом му изредих всичко това, подбрах войската си и си тръгнах обратно към дома.
— Мислиш ли, Луций Корнелий, че царят на Понт има намерение да завладее само Мала Азия или гледа дори по-високо?
— Според мен той храни амбицията да стане господар на целия свят, благородни Оробаз! Погледни, вече е завладял напълно източните брегове на Евксинския понт — от устието на река Хипанис до Колхида на устието на река Фазис. Изкла племенните вождове на Галатия и я присъедини към царството си, а мен ако ме питаш, ще ти кажа, че не са един и двама кападокийските царе и царици, убити по негова поръчка. Аз съм дълбоко убеден, че именно Митридат убеди цар Тигран да нападне Кападокия наскоро. Но нека обясня какво точно имам предвид да ви предложа. — Сула се приведе напред и необикновените му очи странно заблестяха. — Разстоянието между Понт и владенията на царя на партите е много по-малко от разстоянието между Понт и Рим. Ето защо мисля, че докато царят на Понт не се е отказал от агресивните си намерения, царят на партите ще направи добре, ако не изпуска нито за миг от поглед събитията по западната си граница. Нито действията на своя васал цар Тигран — усмихна се той чаровно, сякаш беше казал някоя смешка. — Това е, което имах да ти казвам, благородни Оробаз.
— И добре го каза, Луций Корнелий — кимна Оробаз. — Ще получиш своя договор. Нека се знае отсега нататък, че земите на запад от Ефрат ще зависят единствено от волята на Рим. Че земите на изток от Ефрат ще зависят единствено от царя на партите.
— Вярвам, това ще означава, че Армения ще престане да ламти за земите на западните си съседи?
— Разбира се, че това означава — съгласи се Оробаз и стрелна с поглед разгневения и крайно разочарован Тигран.
„Най-сетне — мислеше си Сула, докато чакаше шестте парти да слязат от подиума, а след тях и Тигран, забол поглед в краката си, — най-сетне разбрах какво е чувствал Гай Марий, когато сирийската пророчица Марта му е предсказала, че стане седем пъти консул и ще го нарекат Третия основател на Рим. Но Гай Марий е още жив! А аз бях наречен най-великият човек на света! На целия свят, от Индия до Атлантическия океан!“
В продължение на няколко дни обаче Сула не издаде с нищо щастието, което напираше вътре в гърдите му; дори синът му, който трябваше да гледа преговорите от почтително разстояние, знаеше единствено онова, което очите му бяха видели — както всички останали, така и той се бе намирал твърде далеч, за да чуе предсказанието на халдееца; в цялата римска армия не се бе намерил никой, който да разбере за гадателя. А самият Сула не каза нищо повече, освен че е сключил договор с партите.
Самият договор щеше да бъде издълбан на каменен стълб, който Оробаз искаше да забие в земята, точно на мястото, където Сула бе издигнал своя мраморен подиум — съоръжението беше вече разглобено и скъпият камък — върнат на законните му собственици. Най-накрая изборът се спря на четиристранен обелиск, където клаузите на мирното споразумение бяха изписани на латински, гръцки, партски и медийски — тъкмо за всеки от езиците да има по една отделна стена. Освен това бяха направени два преписа на пергамент, единия от които Сула щеше да отнесе в Рим, а другия — Оробаз в Селевкия на Тигър. Оробаз продължаваше да твърди, че царят на партите Митридат ще бъде изключително доволен от споразумението.
Още щом успя да се сбогува с партите, Тигран се отправи към новия си дом в недостроената Тигранокерта, където архитектите още измерваха бъдещите улици. Естествено, първата му работа би била да прати писмо до понтийския Митридат, но нещо го накара да се въздържи. Изчака, колкото да получи вест от свой приятел в двора в Селевкия — вест, която му се стори поне малка утеха след голямото разочарование на бреговете на Ефрат. Едва след това седна да напише на тъста си какво се е случило.
„Трябва да си изключително предпазлив с този римлянин, Луций Корнелий Сула, скъпи мой, всемогъщи тъсте. При град Зевгма на река Ефрат той сключи договор за дружба със сатрапа на Селевкия на Тигър Оробаз, който беше лично упълномощен за това от сюзерена ми цар Митридат Партски.
Двамата добре ме изиграха, любими царю на Понт. Така са ме притиснали, че не мога да помръдна. Според клаузите на договора, който те сключиха, аз съм задължен никога да не прекрачвам на запад от Ефрат. Да си призная, не бих посмял да се противя, не и докато на престола на партите е твоят съименник, трижди да е проклет кучият му син. Седемдесет долини трябваше да му платя, за да ме пусне на свобода. Не му ли се подчиня, още седемдесет ще ми отнеме.
И все пак не бива да се отчайваме. Както вече си ми го казвал, двамата с теб сме още млади, имаме време да бъдем търпеливи. Договорът между Рим и партианския цар ми послужи като вдъхновение. Твърдо съм решен да разширя царството си. Нека всички онези страни, които ти ми изброяваше — Кападокия, Пафлагония, Римска Азия, Киликия, Витиния и Македония, — останат за теб. Аз ще гледам да напредвам на юг — към Сирия, Арабия и Египет, без да изпускам, естествено, царството на партите. Един ден, а той навярно наближава, старият цар Митридат ще умре, а умре ли, сигурен съм, че синовете му ще се хванат за гърлата кой да го наследи. Защото той и с тях се е отнасял, както се отнася с мен, и никого не е посочил за свой законен наследник, ами постоянно ги заплашва със смърт… Нещо повече, позволява си от време на време дори да убива някой по-непослушен, та да служи за назидание на останалите. Никой от синовете му не може да се смята за фаворит пред останалите, затова когато старият цар умре, царството ще има да изживява тежки моменти. Имаш думата ми, дълбокопочитаеми тъсте мой, че в мига, в който избухне гражданската война между синовете на партианския цар, и аз ще опитам късмета си в Сирия, Арабия, Египет и Месопотамия. Дотогава просто ще строя столицата си Тигранокерта.
Друго нещо, което би трябвало да знаеш за срещата на Оробаз с Луций Корнелий Сула, е предсказанието на някакъв си халдеец Набопаласар. Оробаз го накара да гледа на римлянина на ръка и на лице. Аз този Набопаласар и отпреди го познавам, пък брат му гадае на самия цар на царете. Затова, велики и всемъдри тъсте, трябва да знаеш, че халдеецът винаги вижда правилно в бъдещето и никога не бърка. Когато погледна дланта и лицето на Луций Корнелий Сула, той едва не почна да целува земята под краката му, кланяйки му се, сякаш има пред себе си царя на царете. А след това заяви пред Оробаз, че Луций Корнелий Сула бил най-великият човек на земята! От река Инд до река Океан, както сам се изрази. Обхвана ме дълбок страх. Също както и Оробаз.
И се оказа, че сме имали пълно право да се страхуваме. Когато той и придружителите му се върнали в Селевкия на Тигър, там вече ги чакал царят на партите, така че Оробаз незабавно му докладвал за срещата с римлянина. Заедно с подробностите, които бе научил от него за нашата дейност, всемогъщи тъсте. И заедно с предупреждението на римлянина, че ти си си точил зъбите да завладееш дори царството на партите. Цар Митридат се е вслушал в съвета му и сега се чувствам заобиколен отвсякъде от шпиони. Единствената радостна вест, която стигна до мен, е, че царят на царете заповядал и Оробаз, и гадателят Набопаласар да бъдат незабавно екзекутирани, задето дори са си помислили, че на земята може да има по-
