събират оръжието от нашите и вражите покойници едновременно. Цялата плячка се съхранява в Капуа, която е буквално наблъскана с оръжие. Но как ще съумеем да попълним състава на легионите и да ги обучим за война, никой не може да каже, защото и никой не знае колко време ни остава.
Да не пропусна да ти съобщя, че към края на февруари Сенатът реши да превърне Аскулум Пицентум в пример за назидание — по същия начин, по който навремето постъпихме с Нуманция. Това открива задачата за поддържане на трети театър на бойни действия, отделен от централния. Командването на този трети фронт бе връчено на Помпей Страбон. Една-единствена цел — Аскулум Пицентум. Обяви, че ще е готов за поход не по-късно от май. Според сега действащия календар това означава съвсем ранна пролет. Най-после върховният понтифекс благоволи да добави двайсет дни в края на февруари, заради което и датата на тази втора част на писмото ми е от март. Вече останах сам да ти пиша — Скавър се предаде, заявявайки, че нямал време! Сякаш аз имам! Но в никакъв случай не ме разбирай погрешно, Публий Рутилий — писмото ми в никакъв случай не е тежест за мен. Много пъти ти си си губил от ценното си време да ме осведомяваш какво става в Рим по време на дългите ми отсъствия. Сега е време аз да ти върна жеста.
Луп е от онзи тип римски военачалници, които се срамуват да се заемат с някаква работа, неотговаряща на достойнството им. Затова, когато се разбра, че двамата с Луций Цезар ще трябва да си поделят по равно четирите легиона ветерани, наследени от Тит Дидий, и да вземат по един от двата легиона новобранци, той дори не благоволи да напусне Карсеоли (където е установил главната си квартира предвид предстоящите си действия на източния фронт). Сметна за прекалено прозаично и недостойно да отиде сам до Капуа и да подбере полагащите му се войници. Вместо това прати Помпей Страбон. Никак не му е присърце този Помпей Страбон, но пък и аз да се поставя на негово място…
Но Помпей Страбон се оказа мъж на място и добре му го върна! Отиде до Капуа, взе двата легиона ветерани и третия от новобранци и се върна обратно до Рим. Луп му бе заповядал да вземе със себе си новобранците и да продължи с него към Пиценум, а ветераните да остави на него в Карсеоли. Но това, което Помпей стори, бе толкова немислимо, че Скавър после цяла седмица не престана да се залива от смях при спомена за него. Прехвърли командването на новобранците на Гай Перперна и прати тях на Луп в Карсеоли, докато сам подбра двата легиона на Тит Дидий и спокойно продължи на север по Вия Фламиния. Не само това, ами когато Катул Цезар пристигнал в Капуа, за да поеме командването на гарнизона и военните школи, за свое голямо неудовлетворение трябвало да открие, не Помпей Страбон е очистил складовете от екипировка и оръжие за поне четири легиона! Та затова Скавър и досега се смее като побъркан. Лично аз не виждам какво толкова смешно има в това, един римски сенатор да направи на идиоти всички останали. Предполагам, че у Страбон е проговорила келтската кръв, ама когато за това му удоволствие други трябва да му берат колая…
Защото още щом разбра, че е измамен, Луп се обърна към Луций Цезар с настояване да му даде един от своите легиони с ветерани! Естествено Луций Юлий му отказа, като в посланието му пролича известна загриженост що за командващ е колегата му, щом като не можел да се оправи с подчинените си, ами знаел само да настоява пред по-старшия. За нещастие топката остана у Марий и Цепион, които сега като луди обикалят Етрурия и Умбрия в търсене на доброволци и в тяхното обучение. Самият Луп си остана в Карсеоли, зарекъл се да мрази целия свят.
Целий и Серторий в Италийска Галия явно са си поставили за задача да натоварят целия римски флот с войници и оръжие, а ако ме питаш, из всички владения на Рим няма оръжейна или стоманолеярна, където да не са запретнали ръкави, както сардинците ги запретват при вида на самотни търговци. Още малко и съм склонен да мисля, че в крайна сметка нищо не сме загубили от това, че Цепионовите градчета са работели за италийците. Тъй и тъй нямаше да се сетим сами да им намерим достатъчно работа. Сега всички работят за нас, а това е, което най-много може да ни радва.
Независимо по какъв начин, но до началото на май трябва да сме сформирали поне шестнайсет легиона. Което означава, че за малко повече от месец трябва да имаш десет легиона, до момента напълно несъществуващи. Но не се бой, ще успеем! Има едно нещо, в което никой не може да съперничи на Рим — това, да се справи с невъзможното, когато сме в най-отчаяна нужда от него. Доброволци идват от всеки град, от всяко съсловие.
Латините също са твърдо на наша страна. Заради бързината не сме се и опитвали да разделяме римските от латинските доброволци и така, без дори да се усетим, попаднахме под известна провинциална хегемония. От това недотам ясно изречение трябваше да разбереш, че в предстоящата война за пръв път няма да има легиони със статут на спомагателни. Всички ще бъдат смятани на равни основания за римски.
Двамата с Луций Юлий Цезар заминаваме за Кампания в началото на април, сиреч след около осем дни. Квинт Лутаций Катул вече се е установил като началник — гарнизон в Капуа — задача, с която може да се справи добре. Изключително правилно решение от страна на родния му брат, защото така на Катул Цезар му се отнема напълно възможността сам да води армия. Легионът от новобранци ще бъде разделен на две части по пет кохорти. И двамата с Луций Цезар сме на мнение, че е наложително да вкараме гарнизони в Нола и Езерния. Ще бъде тъкмо по силите на новопостъпилите, за подобна задача на човек не му трябва да върши подвизи. Разбира се, Езерния се намира дълбоко навътре във вражата територия, затова пък знаем със сигурност, че ще ни остане лоялна. Сципион Азиаген и Луций Ацилий — и двамата в качеството си на младши легати (но и двамата с доста скромни възможности) — още утре тръгват за Езерния начело на своите пет кохорти. За Нола ще замине преторът Луций Постумий. За член на фамилията Постумий той е рядко въодушевяващ човек. На мен поне ми харесва. Дали защото не е от рода на Албините, как мислиш?
И това, Публий Рутилий, е последното, за което си струва да ти пиша. Всеки момент на вратата ми ще почука Скавровият куриер. Когато ми се отвори възможност, пак ще ти пиша, но се страхувам, че занапред ще трябва да чакаш новини най-вече от жените. Юлия вече е обещала да ти пише често.“
Сула остави писеца и тежко въздъхна. Писмото беше изключително дълго, но се бе превърнало и във форма на своеобразен катарзис. Струваше си усилията, нищо че бе отнело доста от времето му за сън. През цялото време добре си даваше сметка на кого пише, знаеше що за човек е Рутилий Руф и все пак бе намерил волята да му напише неща, които никога не би посмял да му каже на живо. Разбира се, причина за това бе и твърде далечното местонахождение на Рутилий Руф — и да искаше, той не можеше да представлява заплаха за Сула.
Това, което не бе споменато в писмото, бе как Сула се бе издигнал за едно-единствено заседание на Сената благодарение на неочакваното съдействие на Луций Юлий Цезар. Той не се чувстваше още съвсем сигурен в успеха си, затова не желаеше да предизвиква Фортуна, като споменава за деянията й като за нещо вече свършено, още по-зле — като за нещо, идващо от само от себе си. Добре съзнаваше, че всичко е чиста случайност; Луций Цезар не обичаше особено Гай Марий и бе потърсил от друг съвет. Много по- правилно би било, ако беше погледнал към Тит Дидий или Публий Лициний Крас, и двамата със славата на
Засега Сула беше по-скоро доволен от положението си. Трябваше само да се отнася любезно и почтително към Луций Цезар и щеше да получи негласното му съгласие да го измести от командването. Той бързо напипа слабото място на консула — неговия всепоглъщащ песимизъм, който му пречеше да повярва дори в собствените си сили и способности. Когато в началото на април двамата тръгнаха за Кампания, Сула остави на началника си да взима всички по-важни решения, докато сам посвети цялата си енергия и ентусиазъм на набирането на доброволци и превръщането им в способни легионери. Много от центурионите в двата легиона ветерани вече бяха имали случай да служат под командването му; много повече такива хора Сула откри сред оттеглилите се центуриони, които сега специално се бяха върнали в армията, за да спасяват родината. И едните, и другите се оказаха верни на своя някогашен началник и авторитетът му в
