страна на реката и да затвори скъпоценната си армия зад крепостните стени на Фирмум Пиценум. Предстоеше му да изтърпи продължителна обсада. Логично бе победата да бъде за италийците, които имаха добрата възможност да избият враговете си до крак; но за тяхно нещастие не бяха усвоили най-важния урок от римския наръчник по военна стратегия — как да се действа бързо. Тъкмо в този елемент — а той в случая беше от жизнена важност — Помпей Страбон се оказа няколко нива над противниците си, нищо че победата официално щеше да се запише в сметката на италийците.
Видацилий остави Тит Лафрений да пази римляните в крепостта и сам се присъедини към Скатон в търсене на нови приключения. В същото време Помпей Страбон успя да прати вест до управителя на Италийска Галия Целий Калд с молба за подкрепления. Иначе положението му далеч не беше за оплакване. Римляните имаха открит достъп до морето, а и нещо повече — малка флотилийка, за чието съществуване бяха забравили дори в Рим. Фирмум Пиценум беше латинска колония и нямаше намерение да се бунтува срещу легионите.
Италийците само чакаха да чуят за настъпването на Помпеевата армия, за да бъде честта им удовлетворена. Рим бе влязъл в ролята на агресора. Мутил и Силон разполагаха занапред с пълната подкрепа на преторите във военния съвет. И докато Силон оставаше в Италика, а Видацилий, Лафрений и Скатон поемаха задачата да се разправят с четирите легиона на Помпей Страбон в Пиценум, Гай Папий Мутил поведе своите шест легиона към Езерния. Италия повече нямаше да търпи натрапничеството на някаква си латинска колония! Езерния трябваше да падне.
Още с установяването на римския гарнизон в града се разбра, че двамата легати на Луций Цезар са неспособни да се справят със задълженията си; нещо повече, при новината за приближаването на самнитите и Сципион Азиаген, и Луций Ацилий се преоблякоха като роби и избягаха. Подобна проява на дезертьорство обаче трудно щеше да изплаши жителите на Езерния. Градът се пазеше от мощни крепостни стени, а провизии имаше предостатъчно. Трябваше само да се затворят градските порти и петте кохорти да заемат местата си по стените и никой нямаше да се сети, че двамата началници вече ги няма. Мутил веднага си даде сметка, че се очертава продължителна обсада, затова остави Езерния в обръча на два от легионите си, а сам потегли с останалите четири към река Волтурн, разделяща Кампания на две.
Когато се разбра, че самнитите настъпват, Луций Цезар се премести от Капуа в Нола, където го чакаше Луций Постумий със своите пет кохорти. Благодарение на услугите на легата в града бяха забравили всякакви помисли за бунт.
— Докато не стане ясно какви са плановете на Мутил, според мен ще е най-добре да увеличим гарнизона в Нола с всичко, с което разполагаме — обясни той действията си на Сула малко преди да напусне Капуа. — Ти ще останеш тук и ще продължиш с подготовката на доброволците. По сила врагът ни превъзхожда неколкократно. Щом решиш, че някой легион е готов за бой, веднага го прати под командването на Марцел във Венафрум.
— Вече е сторено — зарадва го Сула. — Кампания открай време е била любимо място за ветераните, които след напускането на армията най-често се заселват из областта. Сега обаче никой не може да ги задържи по домовете им и легионите се попълват със светкавична скорост. Трябват ни само един шлем, една ризница, един щит и един меч и вече разполагаме с напълно боеспособен легионер. Необходимо е само да ги екипирам и да определя най-добрите от тях, за да обучават младите. Останалите заминават веднага за градовете, където си оставил гарнизони. Вчера например Публий Крас и двамата му големи синове заминаха за Лукания начело на цял легион ветерани.
— Би трябвало да ме държиш в течение на подобни факти! — изгледа го подозрително Луций Цезар.
— Не, Луций Юлий, не виждам защо да те занимавам — отвърна му Сула със забележителното си хладнокръвие. — Дошъл съм тук, за да изпълнявам плановете ти. Ти само ми нареждаш кой къде трябва да отиде, всичко останало е моя работа. Нито ти имаше нужда да ме разпитваш, нито аз се чувствам длъжен да ти докладвам за всичко свършено.
— Щом толкова знаеш, кого пратих в Беневентум? — попита Луций Цезар, за да прикрие неловкото си положение; започваше да усеща, че слабостите му все повече проличават; да бъдеш римски пълководец, се оказваше по-тежка задача, отколкото бе предполагал в началото.
Същото не можеше да се каже за Сула, който обожаваше да командва войската. Важно бе само да не даде израз на задоволството, което го обхващаше. Рано или късно Луций Цезар щеше да се убеди, че нещата не са по силите му и щеше да остави командването на висшия си легат. Но още не бе дошло времето открито да противоречи на началника си. Преместването на армията в Нола беше напълно безполезно, легионите нямаше да се задържат дълго там. Затова не беше никаква изненада, когато при вестта за обсадата на Езерния Луций Цезар първо реши да се прибере в Капуа, а едва след това — да се притече на помощ на обкръжения град. С всеки ден ставаше все по-ясно, че цяла Централна Кампания — особено земите по течението на Волтурн и районите с преобладаващо самнитско население — се е вдигнала на открито въстание срещу римската власт. Самнитските легиони сякаш бяха едновременно навсякъде, а се носеше слухът как самият Мутил бил потеглил на поход срещу Беневентум.
Северна Кампания поне запазваше спокойствие — там населението беше повече римско и латинско и нямаше да се отметне от Рим; затова Луций Цезар реши да тръгне с двата легиона ветерани през Теанум Сидицинум и Интерамна с мисълта, че ще се доближи до Езерния през приятелска територия и няма да му се наложи да влиза в нежелани сражения. Това, което не знаеше обаче, бе, че марсът Публий Ветий Скатон е отдръпнал войската си от обсадата на Фирмум Пиценум и по десния бряг на Фуцинското езеро на свой ред се е запътил към Езерния. Двата му легиона заслизаха надолу по течението на Лирис, заобиколиха град Сора и някъде между Атина и Казинум се засякоха с тези на Луций Цезар.
И двете страни бяха еднакво изненадани от подобна среща. И двете се впуснаха в сражение напълно неорганизирани, а действията им бяха допълнително затруднени от тясното речно дефиле, превърнало се в полесражение. В крайна сметка Луций Цезар беше бит. Римляните отстъпиха към Теанум Сидицинум, оставяйки подире си труповете на две хиляди ветерани, които никой не мижеше да замести. Скатон от своя страна можеше безпрепятствено да продължи пътя си към Езерния. Това беше първата значителна победа на италийското оръжие.
Градовете в Южна Кампания, които и след толкова дълго римско владичество не се бяха примирили със съдбата си, открито се обявиха в подкрепа на държавата Италия. В тяхното число влизаха Нола и Венафрум. При вестта за задаващата се самнитска армия началник — гарнизонът във Венафрум Марк Клавдий Марцел евакуира града и хукна да се спасява; вместо да се прибере на сигурно в Капуа обаче, Марцел предпочете да отведе легиона си в Езерния. Завариха града напълно обсаден от врага: от едната му страна дебнеха марсите на Скатон, от другата — самнитите. Но италийците още не се бяха научили да не заспиват на пост и римляните съумяха да се възползват от слабата им бдителност. За една нощ целият легион успя без бой да се вмъкне в обкръжения град. Езерния се сдоби със смел и способен главнокомандващ, а кохортите от пет станаха на петнайсет.
Като застаряващо куче, нахапано от младите си съперници, Луций Юлий Цезар се затвори в Теанум Сидицинум. Неуспехът му ставаше още по-очевиден с всяко новополучено писмо от подчинените му. Венафрум — паднал в ръцете на врага; Езерния — напълно обкръжена; Нола — отново въстанала и взела в плен целия двехиляден римски гарнизон, включително претора Луций Постумий; Публий Крас и синовете му — натикани от луканите зад стените на Грументум, съюзили се наскоро с останалите италийци и умело предвождани от Марк Лампоний. Като капак на всичко Сула му докладваше, че апулите и венузините също се готвели да влязат в състава на Италия.
Но всичко това не представляваше нищо в сравнение със злощастията, които преследваха Публий Рутилий Луп на изток от Рим. Всичко бе започнало през онзи удължен с двайсет дни месец февруари, когато Гай Перперна не бе довел очакваните два легиона ветерани, а само един, при това само доброволци. Оттам нататък положението не престана да се влошава. Докато Марий хвърляше всички сили за набирането и скоростното обучение на доброволците от Етрурия, докато Цепион правеше същото в Умбрия, самият Луп се зае да води мастилена война с римския Сенат. Във войската му назрявали бунтовнически настроения, подкрепяни от собствените му легати — пишеше Луп и от стила му личеше как се задъхва от ярост. Как щял да постъпи Сенатът при създалата се обстановка? Рим желае или не защитата на Алба Фуценция от врага?
