на двата легиона в прохода. Ето защо ние ще останем в тази хубава горичка и ще изчакаме да се стъмни. Цяла нощ ще вървим нагоре по реката, когато, надявам се, ще си намерим друга хубава горичка. Нямам намерение да се показвам на врага, преди да сме достигнали този проклет мост.
Естествено Плоций беше доста по-млад от началника си, но все пак имаше спомен от битката с кимврите при Верцела, когато бе служил в качеството си на младши трибун. По онова време беше прикачен към армията на Катул Цезар, но както всички участници в паметното сражение добре знаеше кой е истинският победител. Докато слушаше сега Марий, непрекъснато си повтаряше какъв късмет е имал да бъде прехвърлен под негово командване вместо в колоната на Луп. Преди да напуснат Карсеоли дори си бе позволил да се пошегува с Луповия легат Марк Валерий Месала, който също предпочиташе да върви с Марий.
На дванайсетия ден от юни Гай Марий най-сетне достигна търсения мост. Колоната се бе движила изключително бавно, защото нощите бяха все безлунни и войниците, които нарочно вървяха през полята вместо по виещата се край реката пътека, почти нищо не виждаха в краката си. Внимаваше с всяка заповед, а от допълнителна предвидливост, преди да нареди преминаването на моста, специално бе пратил съгледвачи, които да прочистят планините отсреща от чуждите шпиони. Настроението на войниците беше бодро и те с готовност изпълняваха всяка заповед на началника си. Съставът на двата легиона беше абсолютно същият като на онези, които Перперна погуби по пътя за Алба Фуценция и които се бяха оплаквали от студа и снеговете. И едните, и другите идваха от едни и същи градове и села, бяха отраснали при едни и същи условия, бяха свикнали да мислят по еднакъв начин. И все пак войниците на Марий се чувстваха уверени и ако се изключи това, че още не познаваха звъна на оръжията, бяха опитни. Ето защо, когато дойде време да минат по тесния мост, всеки знаеше съвсем точно задълженията си и прилежно ги изпълняваше. Авъл Плоций не можеше да си обясни поведението им по друг начин, освен със самото присъствие на Гай Марий; нищо че той ги бе натоварил като магарета. За разлика от Луп, който бе настоял да вземе обоз със себе си, Мариевите легиони бяха готови за бърз преход и целия си багаж носеха върху гърбовете си.
Плоций се отдалечи на известно разстояние надолу по реката в търсене на място, откъдето да наблюдава преминаването на моста от тези здрави и хубави момчета, които караха дървените греди да се тресат под краката им, а дебелите подпори да се люлеят като плашила на вятъра. Реката се стрелкаше в краката му, но понеже Плоций се бе настанил на една скала, издадена далеч навътре във водата, от дясната му страна се бе образувало нещо като заливче, където сред въртопите плуваха хора. В първия миг той дори не разбра за какво точно става дума, но когато се обърна да види странните плувци, застина от ужас. Пред очите му се въртяха труповете на войници. Поне две или три дузини! А ако се съдеше по перата по шлемовете им, ставаше дума за римляни.
Легатът веднага се затича да настигне Марий и да му съобщи какво е видял.
— Войниците на Луп — рече мрачно Марий. — Влязъл е в сражение от другата страна на реката. Ела да ми помогнеш.
Плоций го последва и двамата се спуснаха при водата, за да изнесат някой от труповете на пясъка. Марий обърна мъртвеца и се вгледа в побелялото му като тебешир лице, сковано в гримаса на непреодолим ужас.
— Вчера е било — отсъди и положи трупа на земята. — Би трябвало да спрем и да се погрижим за телата на тези нещастници, но няма време за губене, Авъл Плоций. Нека войниците се построят в боен ред от другата страна на моста. Щом бъдат готови, ще се обърна със слово към тях. Но побързай! Според мен италийците още не са научили, че сме тук. Имаме шанс да си го върнем.
Около месец по-рано Публий Ветий Скатон бе напуснал начело на двата си легиона земите край Езерния. Беше тръгнал за Алба Фуценция, латинския град, който Квинт Попедий Силон се опитваше да превземе със своите войници. Градът обаче беше здраво защитен и нямаше намерение да се дава току-така. Самият Силон не искаше да напуска земите на марсите, преди да се е разправил с непокорните латини, но съгледвачите му все по-често му донасяха за римските легиони, които се обучавали край Карсеоли и Вария. Най-накрая не се сдържа и прати Скатон да види какви ги вършат римляните.
Близо до Антинум Скатон се срещна с Презентей и неговите пелигни, които не пропуснаха да му се похвалят с клането над Перперновите легиони в планинските проходи. Самият Презентей се беше запътил към родните места, за да отнесе плячката и да въоръжи с нея новите попълнения в армията си. Скатон пък се насочи на запад и постъпи точно както Марий предполагаше, че ще стори един способен италийски пълководец — изпрати неколцина войници с остро зрение да се изкачат по върховете над Велин и им нареди да съобщават за всяко движение на римляните. Междувременно се зае с построяването на укрепен лагер на източния бряг на реката — по средата между двата моста — и тъкмо се чудеше дали не е трябвало да се приближи повече до Карсеоли, когато се разбра, че по южния мост преминават римски легионери.
На Скатон не му се вярваше на очите, когато Луп се зае с прехвърлянето на моста, допускайки и последната възможна грешка. Така например консулът нареди на войниците си да развалят строя много преди да са стигнали моста, което превърна преминаването в същинска неразбория и дълго време, след като бяха излезли на левия бряг на реката, римляните продължаваха да се бутат и оправят. Самият Луп посвети цялата си енергия на въпроса за превеждането на обоза; дотам се беше залисал, че когато Скатон и двата легиона марси се спуснаха върху армията му, той нямаше време дори да си сложи бронята. Осем хиляди римски войници срещнаха смъртта на бойното поле. Сред тях бяха самият Публий Рутилий Луп и първият му помощник Марк Валерий Масала. Около две хиляди се спасиха в последния момент, след като, вместо да се бият, местеха панически волските коли, запречили моста, и захвърляйки шлемове, мечове и дори ризници, се бяха впуснали в панически бяг към Карсеоли. Всичко това се случи на единайсетия ден от юни.
Сражението — ако изобщо може да се нарече така — се проведе същия следобед. Вместо да прибере войските си в лагера, Скатон реши да прекара нощта на бойното поле, за да могат хората му призори да се заемат с разсъбличането и изгарянето на хилядите трупове, а и да преведат неизползвания римски обоз от своята страна на реката. Надяваше се в тежките волски коли да открие жито и други провизии. Скатон бе изпаднал в прекрасно настроение. Излизаше, че да се бият римляните, е по-лесно, отколкото да нашляпаш децата си вкъщи. Та те нямаха дори понятие как да се предпазват от нападения на вража територия! Именно това му се струваше необяснимо. Как бяха успели римляните да завладеят половината свят и да държат останалата в напрежение, когато не можеха да покажат носа си на петдесет километра от Рим?
Писано било скоро да си отговори на въпроса. Марий вече го дебнеше и дойде ред на самия Скатон и легионите му да бъдат изненадани.
Най-напред Марий бе попаднал на лагера на марсите — изоставен на произвола на съдбата. Нареди на войниците си да изнесат всичко — храна, бойно снаряжение, както и много пари, като нито за миг не позволи грабежът да се превърне в хаос и безредие. Вместо това прехвърли тежестта по събирането и изнасянето на плячката да се извърши от спомагателните части, които и без това нямаха работа на бойното поле. Доволен от видяното, Марий даде заповед за преследване на врага. По обяд двата му легиона излязоха на полесражението от предния ден, където завариха марсите да свалят доспехите на убитите римляни.
— О, чудесно! — извика той на Авъл Плоций. — Хората ми имат рядък шанс да опитат кръвта на много врагове едновременно! Предстои им най-голямото удоволствие на войника — поголовното клане! Без да го знаят, ето ги вече същински ветерани!
И което си беше истина, битката скоро се превърна в клане. Без да губи нито минута, Скатон стремглаво започна да отстъпва към планините, оставяйки на римляните труповете на две хиляди свои сънародници и цялата плячка, която сам бе взел предния ден. Но колкото и позорно да бяха избягали марсите, Марий не можеше да отрече, че победата е по-скоро тяхна — за разлика от Перперна и Луп Скатон бе успял да спаси голямата част от войската си, при това с оръжието й. Губещи бяха само римляните; толкова месеци усилена подготовка и накрая безславен край за осем хиляди римски младежи само защото ги е предвождал някакъв идиот.
Близо до моста римляните се натъкнаха на труповете на Луп и Месала.
— Жалко за Марк Валерий; щеше да излезе добър войник от него — сподели Марий пред Плоций. — Но виж, за Луп чак се радвам, задето Фортуна така му обърна гръб! Ако беше оцелял, като нищо щеше да прати още толкова войници на оня свят.
На което Плоций нищо не отговори.
